Решение № 16378 от 02.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16378 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20221110157627 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба от С. С. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.Д..... срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ........ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно субективно и обективно съединяване: иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ........ г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ........ г.

В исковата молба се твърди, че ищецът С. С. Л. е сключила с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ........ г. за сумата от 500,00 лева, вид на вноската – седмична, брой вноски – 16, фиксиран годишен лихвен процент – 40%, размер на седмична погасителна вноска – 33.33 лв., обща сума, дължима от кредитополучателя – 533.28 лв. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № ........ г. с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 202.72 лева, което било разсрочено заедно с вноските по кредита. В чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция било предвидено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на 1 потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Поддържа, че изискването по чл. 4 от договора за заем за предоставяне на обезпечения – поръчители или банкова гаранция, представлява задължително условие за получаване на кредита. Излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Счита, че последният изначално е лишен от основание, тъй като потребителят не получава насрещна престация по него. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който ответникът изразява становище за недопустимост поради липса на правен интерес и неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че ГПР се определя към момента на сключване на договора, а възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е действителен. Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която се признава, че между страните е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 500,00 лева. Твърди се, че ищцата по първоначалния иск – кредитополучател по процесния договор, не е заплащала изискуемите погасителни вноски по него. Поддържа се, че последната е заплатила единствено сума в размер на 33.33 лева, която била отнесена както следва – 29.49 лв. – главница и 3.84 лв. възнаградителна лихва. Поради това се моли съдът да постанови решение, с което да осъди С. С. Л. да му заплати сумата от 466.67 лева, представляваща разликата между подлежащата на връщане главница от 500.00 лева и общо заплатените от ищцата суми в размер на 33.33 лв., а в условията на евентуалност, ако договорът за потребителски кредит не бъде обявен за недействителен – сумата от 499.95 лева, представляваща главница в размер от 470.51 лв. и възнаградителна лихва от 29.44 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата по насрещия иск, с който твърди, че процесният договор за кредит е недействителен и дължи само чистата стойност на кредита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем № ........ г. се установява, че същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – като заемодател, и С. С. Л. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 500,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 533,28 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт EasyCredit; 2./ размер на седмична погасителна вноска: 33,33 2 лева; 3./ срок на заема в седмици: 16; 4./ брой вноски: 16, от които първата, платима на 16.09.2022 г., и последната, платима на 30.12.2022 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40 %; 6./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,05 %.

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за предоставяне на гаранция № ........ г. се установява, че същият е сключен между „Файненшъл България“ ЕООД – като гарант, и ищцата – като потребител. По силата на така сключения договор потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен заем, в т. ч. главница в размер на 500,00 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.

2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 202.72 лева, платимо разсрочено на вноски от по 12,67 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция гарантът има право да прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя преценка, включително на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения на страните експертното заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ, изготвена на база доказателствата по делото и на допълнително изискана и получена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД информация, от страна на С. Л. по договор за паричен заем № 4585690 има само едно плащане в размер на 46,00 лв., което погасява първата вноска по погасителния план. Погасителната вноска в размер на 46,00 лв. е отнесена в счетоводството на „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД по следния начин - погасена главница - 29,49 лв. и погасена лихва в размер на 3,84 лв. При включване на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, то последният възлиза на 1147.38 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с пасивно субективно и обективно съединявани искове: иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл.