Решение № 47 от 13.04.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 47/13.4.2020г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари, двехиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА

ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при участието на секретаря

Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдията Д.

Джамбазова в.гр.дело № 2/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр.Попово срещу решение № 176/18.11.2019 г. по гр.д.№ 200/19 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е уважен иска, предявен от „Агро - Т и Я“ ООД, гр.Попово, за заплащане на сумата от 37752.26 лева – обезщетение за имуществени вреди от стопанисван от сдружението дивеч, изразяващи се в унищожаване на посеви, подробно описани в диспозитива, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЛОД, ведно с лихва за забава, законна лихва върху главницата и разноски по делото.

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на исковете.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове от „Агро - Т и Я“ООД, гр.Попово против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ за сумата от 37 752.26 лв., представляваща пазарната стойност на добива, от който е лишен, ведно с лихва за забава в общ размер на 2663.63 лв. за времето от 24.07.2018 г. до 03.04.2019 г., с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 2663.63 лв.

Оспорвайки иска, ответникът възразява за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност, предвид точното изпълнение на нормативните задължения и неустановяване на щетата по надлежния административен ред, евентуално и относно размера на обезщетението, предвид допуснато от ищеца съпричиняване от 70% от вредоносния резултат, изразяващо се в неизпълнение на мерките по чл.78, ал.2 от ЗЛОД.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че ищцовото дружество е регистрирано като земеделски стопанин, който въз основа на споразумение за ползване обработва ниви в землищата на с.Светлен и с.Глогинка, попадащи в ловностопанския район на ответното сдружение.

По подадена от ищеца жалба на 23.07.2018 г., назначената комисия по чл.82 от ЗЛОД е констатирала унищожаване на посевите от царевица и слънчоглед в обработваните от дружеството ниви, причинено от диви жимотни и описано в проктокол от 15.08.2018 г. Стойността на щетата по относно характера, вида и размера на нанесените щети, като констатациите в него са оборими.

Обсъдени са показанията на свидетелите С. Д. - ловен надзирател в ответното сдружение, Иван Костов - председател на ловно-рибарската дружинка данни на МЗХГ е установена в общ размер на 37752.26 лв., съгласно протокол от 20.02.2019 г. на комисията, която е отчела липса на мерки по чл.78, ал.2 от ЗЛОД за ограничаване на щетите.

Разпоредбите на чл.79, ал.1 и чл.80, т.3 от ЗЛОД предвиждат възможност за обезщетяване за щети на земеделски култури от лицата, стопанисващи дивеча в съответния ловностопански район при доказване, че земеделският производител е изпълнил мерките по чл.78, ал.2 от ЗЛОД за ограничаване на щетите.

Съдът е приложил правилно процесуалните правила на чл.179, ал.1 от ГПК и е приел, че протоколът на комисията по чл.82 от ЗЛОД е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила в с.Светлен и Владимир Вълчев - председател на ловно-рибарската дружинка в с.Глогинка, установяващи, че сдружението изпълнява задълженията си по изхранване на дивеча през зимните месеци, но животните се движат и правят миграция в рамките на 50 - 100 км на вечер.

Показанията на сочените от ищеца свидетели: Янко К. - съпруг на управителя на ищцовото дружество, Назиф Хюсеинов и Светослав Петров - работници в ищцовото дружество установяват, че щетите по описаните култури са причинени от благороден елен и кошута, които през лятото са на стада от 50 - 60 животни и набезите им са обикновено през нощта, от м.май до м.август, а показанията кореспондират с писмените доказателства, както и заключението на назначената по делото агро-техническа експертиза.

Описаните в протокола от 15.08.2018 г. материални щети от дивеч са доказани, което предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на ответното сдружение. Тази отговорност е обективна и се носи независимо от това, дали длъжностни лица са изпълнявали служебните си задължения по изхранването на дивеча. Изводът на съда, че неспазването на срока за незабавно заявяване на щетата, не е основание за отпадане на отговорността, е правилен, тъй като срокът по чл.117, ал.2 от ППЗЛОД е инструктивен.

Съдът е обсъдил възраженията на ответника за изключване или намаляване на отговорността по чл.80, т.3, вр. с чл.78, ал.2 от ЗЛОД, поради неизпълнение от земеделския производител на мерките за ограничаване на щетите.

Събраните гласни доказателства установят, че в посочените населени места няма организирана от кметствата полска охрана, а служители на ищцовото дружество вечер са обикаляли нивите, за да сплашват дивеча с “пиратки“, но тези мерки не са ефективни, тъй като дивечът е привиквал с гърмежите, а площите са големи и отдалечени, в горист и пресечен терен.

Заключението на вещото лице установява, че подсяване на културите не е възможно; ограждането на нивите, включително електронен пастир са неприложими, тъй като земеделският производител е арендатор и ползва различни площи всяка стопанска година; през част от имотите преминават общински пътища, които се ползват от всички. С оглед горното, правилно съдът е приел, че не е доказано виновно бездействие на земеделския производител за ограничаване на щетите, намаляващо отговорността на лицето, стопанисващо дивеча.

Назначената агро-техническа експертиза установява действителната вреда за ищеца - 37993.80 лв., представляваща стойността на добивите, от които той е лишен, с оглед на което, правилно съдът е приел, че искът чл.79, ал.1 от ЗЛОД следва да бъде уважен изцяло в посочения размер, с произтичащите последици Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът заплати на въззиваемото дружество сумата от 800.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/18.11.2019 г. по гр.д.№ 200/19 г. на Окръжен съд – Търговище.

ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“-гр.Попово, Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агро-Т и Я“ООД, гр.Попово, сумата от 800.00 /осемстотин/ лева разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.