Решение № 1307 от 06.12.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. П., 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220100022 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез пълномощник – юрисконсулт С. С., против П. М. Л., с ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. П., ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1799 лева главница по договор за потребителски кредит № 4053466722 от 19.01.2022 г.; 310,15 лева договорна лихва за периода от 25.02.2022 г. до 10.08.2022 г.; 76,31 лева обезщетение за забава за периода от 25.02.2022 г. до 18.08.2022 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2762/2022 г. по описа на РС П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 19.01.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 4053466722. Твърди се, че в изпълнение на договора ищецът е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 1799 лева за закупуването на стока, избрана от потребителя, който кредит е усвоен чрез превеждане на сумата директно по сметка на продавача на стоката, за което е издадена фактура № 0200000529/19.01.2022 г. Общото задължение по договора възлизало на 2282,99 лева, която сума е разсрочена съгласно погасителния план на 15 погасителни месечни вноски – 14 по 152,20 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 152,19 лева. Предоставената от кредитора сума с уговореното възнаграждение кредитополучателят следвало да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Поддържа, че дължимата от 1 потребителя годишна лихва по кредита била в размер на 37.65 % върху остатъчния размер на главницата по кредита. Приложената към договора декларация удостоверявала, че потребителят е получил стоката, описана в чл. 8 от договора от продавача на стоката.

Въпросната декларация не се попълвала, ако стоката не била предадена физически на потребителя.

Твърди, че ответницата не е изпълнила точно задължението и е преустановила плащането на 25.02.2022 г., като забавата е продължила повече от три месеца, поради което съгл. чл. 16.2 от договора е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано от 10.08.2022 г. Предсрочната изискуемост се претендира при условията на чл. 16.2 от договора за кредит, а именно автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три поредни месечни погасителни вноски. Твърди, че въпреки това ищецът е изпратил до ответницата известие за настъпилата предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение на адреса, посочен в договора, но плащане не е последвало. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение за ответницата е възникнало задължение да плати обезщетение за забава в размер на 76,31 лева, представляващо законната лихва за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2022 г. до 18.08.2022 г.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба с вх. № 26278/08.11.2023 г., с която се иска от съда да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. М. Л. чрез процесуалния й представител – адв. Л. К. от АК П., в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Ответната страна оспорва сключването на договора с доводи, че не е подписан от нея.

Оспорва сключването на договора за доставка на компютърната техника, която е заплатена с кредита, както и получаването на стоката. Въвежда твърдения, че към датата на сключването на договора ответницата е била в състояние на неспособност да разбира или да ръководи действията си.

В проведеното последно съдебно заседание ответната страна не се явява лично, за нея се явява процесуалният й представител – адв. Л. К. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. В предоставен от съда срок депозира писмени бележки, в които излага подробно съображенията си за неоснователност на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства /Договор за потребителски кредит № 4053466722, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“, Заявление – декларация за 2 установяване на договорни отношения, Декларация, Рамков договор за платежни услуги за физически лица, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД/ между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от една страна и П. М. Л. от друга, на 19.01.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 4053466722, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 1799 лева за закупуване на стока и заплащане на услуга. Съгласно чл. 7.2.1 от договора кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена. В чл. 8 от договора е посочена избраната от потребителя стока и единичната й цена, а именно преносим компютър марка „Lenovo“, модел „GAMMING“ на стойност 1799 лева. Съгласно чл. 9 от договора ГЛП бил уговорен между страните в размер на 37,65 %. Общата дължима сума от потребителя възлизала на 2282,99 лева. Съобразно погасителния план към договора вземанията към кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД били платими от ответницата на 15 бр. погасителни вноски, дължими в периода от 25.02.2022 г. до 25.04.2022 г. , от които 14 бр. погасителни вноски в размер на 152,20 лева и 1 бр. погасителна вноска в размер на 152,19 лева. Съгласно чл. 15.1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16.2 от договора е уговорено, че при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението. Съгласно чл. 25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл. 3 и чл. 4 от договора. С чл. 25.10 от договора е предвидено, че при промяна на адресите, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност - незабавно след промяната на адреса. Според чл. 25.11 от договора всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл. 25.10 от договора.

По делото е представена фактура с номер ***/19.01.2022 г., издадена от „ЖАР П.“ ООД, видно от която в полза на търговеца е заплатена сумата от 1799 лева за закупената стока. С подписване на декларацията от 19.01.2022 г. към процесния договор за кредит, ответницата е декларирала, че е получила стоката, описана в чл. 8 от процесното съглашение от продавача на стоката.

Видно от приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост, банката – ищец е изпратила до ответницата уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по 3 процесния договор на адреса й, посочен в договора. Установява се от приложен ата обратна разписка, че уведомлението е получено лично от ответницата на 10.08.2022 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. М. Л. и С.

Н. А. на ответната страна.

Свидетелката Ана Л. – дъщеря на ответницата, посочва в показанията си, че тя полага грижи за ответницата, които се състоят в чистене, готвене, работа с документи.

Посочва, че ответницата нищо не знаела, както и че е неграмотна. Тя не можела да чете.

Когато ответницата посещавала институции, свидетелката Л. винаги я придружавала.

Посочва, че ответницата не можела да разпознава различните ел. уреди, нямала мобилен телефон и не можела да борави с такъв. Във връзка със сключването на процесния договор, ответницата заявила пред свидетелката Л., че помогнала на една жена. Ответницата не знаела къде е ходила и какво е попълнила. Ответницата споделила пред свидетелката Л., че някаква жена й била хванала ръката да се подписва, защото тя не можела да пише.

Свидетелката посочва, че не знае дали става въпрос конкретно за настоящия случай.

Ответницата казала, че се е подписвала на тези договори като свидетел и да направи добрина на някаква жена. При преценка достоверността на показанията на свидетеля Л. съдът съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

От показанията на свидетеля С. А. – кмет на с. Г. се установява, че ответницата е идвала при нея, за да й попълва декларации и заявления. Помагала й за попълване на декларация за енергийни помощи, а също и когато имала нужда от попълване и на други документи. Ответницата идвала при свидетелката А., за да й прочете съответните документи и да й ги разясни. Ответницата заявявала пред свидетелката, че не може да чете и да пише.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А. като логични, обективни и последователни.

От заключението на изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът кредита поради неговата обективност и изчерпателност, се установява, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 30.08.2022 г. и към момента на изготвяне на заключението ответницата не е извършвала погасяване на задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Към датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. задълженията по кредита са, както следва: главница в размер на 1799 лева, договорна лихва в размер на 328,62 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 81,81 лева. Към датата на изготвяне на заключението – 29.05.2023 г. дължимите суми по договора са в следните размери: 1799 лева главница, 483,99 лева договорна лихва, 81,81 лева законна лихва към 30.08.2022 г. и 146 лева законна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 29.05.2023 г. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че размерът на договорната лихва към 10.08.2022 г. е 310,15 лева. С преводно нареждане от 20.01.2022 г. ищецът е наредил сумата в размер на 1799 лева в полза на „ЖАР П.“ ООД, като основанието за превода е „по фактура 200000529“. Тъй като кредитополучателят не е избрал услугата застраховане няма данни за плащане на ищцовото дружество по сметка на застраховател средства за заплащане на застрахователни вноски.

По искане на ответната страна по делото е назначена съдебно – психиатрична 4 експертиза, чието заключение съдът кредитира с пълно доверие поради това, че е обективно, компетентно изготвено и отговаря в пълна степен на поставените задачи. От заключението на същата се установява, че към 19.01.2022 г. ответницата е била в състояние да разбира и ръководи действията си, включително да разбира свойството и значението на предприетите действия по сключване на процесния договор и съдържанието му. Тя е извършвала напълно осъзнати и подредени действия и има пълен спомен за случилото се на този ден.