Решение № 2295 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2295 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. Й.А при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно наказателно дело № 20251110207564 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** клуб „*****“ - сдружение с идеална цел, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от Е. М. С. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 701290 -F692211 от 28.04.2023 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. На първо място се оспорва материалната компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Твърди се, че наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, доколкото в него липсва пълно и ясно описание на нарушението, неговият автор и обстоятелствата, при които е било извършено. Изложени са доводи и за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Първоначално въз основа на подадената жалба е образувано НАХД № 10391/2023 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав, по което е постановено съдебно решение от 03.01.2025 г. Същото е обжалвано пред АССГ, за което е 1 образувано КАНД № 2256/2025 г., по описа на АССГ, XXV с-в. С решение № 16776 от 16.05.2025 г., постановено по КАНД № 2256/2025 г. по описа на АССГ, XXV с-в, е обезсилено решението на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС. След връщане на делото в СРС е образувано настоящото съдебно производство.

В съдебно заседание -жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., която моли съда да отмени НП по изложените в жалбата съображения. Същата претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от юрк. И., който моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Същият моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С акт за установяване на административно нарушение № F692211 от 14.01.2023 г., съставен от Ц. М. Ц., на длъжност старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, е установено, че на 19.10.2022 година, в 12:45 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - обществена тоалетна, находящ се в **************, стопанисван от Туристическо Дружество „*****“ с ЕИК : *********. При проверката е установено, че за извършена контролна покупка на един брой услуга /ползване на обществена тоалетна/ на стойност 0,50 лв. в 12:35 часа, е извършено плащане от Ц. Ц. - старши инспектор по приходите, за което плащане не е издадена фискална касова бележка от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „Дейзи Compact" DY 456050 и ФП 36614086, регистрирано в НАП с потвърждение № 4100550/21.03.2019г. Плащането е прието от А. Ж. М.. Видно от клен за дата 19.10.2022 г. сумата от 0,50 лв. не е отразена на фискалното устройство, чрез издаване на фискален бон.

Резултатите от извършената проверка били отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0126242/19.10.2022 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

В акта за установяване на административно нарушение като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление № 701290-F692211 от 28.04.2023 г. от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ц. М. Ц., който е извършил проверката, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

2

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Депозираната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, от легитимиран субект – санкционираното лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съобразно посочените норми. С оглед на това съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че жалб. *** клуб „*****“, с ЕИК ********* е осъществил състава на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В случая е установено, че на посочените в АУАН и НП време и място за извършена контролна покупка на един брой услуга /ползване на обществена тоалетна/ на стойност 0,50 лв, сумата от 0,50 лева не е отразена на фискално устройство чрез издаване на фискален бон. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Въпреки горното, съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено, а санкционираното сдружение следва да бъде предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В случая, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба, на лице, което не издаде документ по чл.

118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв

3

Видно от мотивите, изложени в наказателното постановление, с оглед тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наказващият орган е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира този извод на наказващия орган за необоснован.

В случая деянието разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, което обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21. Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът, като взе предвид ниската стойност на процесната покупка, а именно – 0,50 лева (петдесет стотинки), както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, намери, че обществената опасност на извършеното деяние е в значително по-ниска степен в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

С оглед изхода на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид основателността на подадената жалба. С представения списък с разноски се претендира присъждането на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за представителство по КНАХД № 2256/2025 г. по описа на АССГ, НАХД № 10391/2023 г. по описа на СРС, НО, 5 състав и по НАХД № 7564/2025 г. по описа на СРС, НО, 101 състав. Съдът намира, че искането за присъждане на разноски следва да бъде частично уважено, доколкото в производството по НАХД № 10391/2023 г. по описа на СРС, НО, 5 състав- не е участвал адвокат, а сдружението е било представлявано от неговия управител.

В материалите по КНАХД № 2256/2025 г., по описа на АССГ има приложено пълномощно на името на адвокат М. С. от САК, но няма договор за правна помощ и съдействие. Единствено пред настоящия съдебен състав по НАХД № 7564/2025 г. по описа на СРС, НО, 101 състав са представени пълномощно на името на адвокат Т. М. и договор за правна защита и съдействие, в който се твърди, че адвокатът е осъществил процесуалното представителство безплатно. В тази връзка адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, има право да получи възнаграждение в размер на 204, 52 евро /с левова равностойност 400,00 лева/, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), както 4 и фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 701290 -F692211 от 28.04.2023 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя *** клуб „*****“ сдружение с идеална цел, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от Е. М. С. с ЕГН: ********** на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗАНН, жалбоподателя *** клуб „*****“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от Е. М. С., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адвокат Т. Н.

Разпечатката съдържа 35 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ef88e3a-1742-4dd1-b6fb-9a165b3da86f