Решение № 234 от 06.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Бургас, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кирил Гр. Стоянов при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х. Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500274 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 274/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на С. Д. Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д. Х. Х., чрез пълномощника адв.К., против решение № 57/22.02.2024г. по гр. дело № 546/2022г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата иск против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди от ПТП над уважения размер.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Оспорва се извода на съда, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 25%, поради извършено от детето пресичане на пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и поради нарушение на придружителя на детето на разпоредбата на чл.125, ал.3 СК за осъществяване на необходимия постоянен надзор над него. Изводите на съда, че детето е било без надзор се опровергават от присъствието на неговата баба на мястото на инцидента. Неправилно е прието извършването на нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП поради липса на данни за наличие на пешеходна пътека на мястото на ПТП и не са събрани доказателства, че детето е пресичало неправилно. Прави се възражение, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е предявен от детето и евентуалния 1 принос на родителите не следва да даде отражение при определяне на обезщетението съгласно практиката на ВКС. Предвид възрастта на пострадалата шофьорът е бил длъжен да предвиди и да избегне удара.

Пострадалата е пресичала на указаното място въпреки липсата на пешеходна пътека, тъй като се е движила по продължението на тротоара, което по ЗДвП би било пешеходна пътека и не е изскочила внезапно на платното. Не са установени нейния действия, които да са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице по назначената в производството експертиза е посочило като причина за ПТП липсата на контрол върху детето от страна на бабата, но този извод не е основан на обективни данни в производството, а само на свидетелските показания по наказателното производство. Събраните в гражданското производство свидетелски показания сочат, че детето е пресичало платното под надзора на своята баба. В обобщение счита, че възраженията на ответната страна за съпричиняване не са доказани. На следващо място се възразява, че в противоречие със съдебната практика е определен и размера на съпричиняването.

Решението се оспорва като неправилно и по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не са съобразени конкретните обективно съществуващи относими факти – вида, броя и характера на телесните увреждания и събраните по делото доказателства. Не е отчетена констатацията на вещото лице – медик, че пострадалата не е напълно възстановена предвид изпитваните от нея болки две години след инцидента.

Не е отчетена и продължителността на периода на възстановяване с необходимост от престой на легло и необходимостта от обслужване и помощ.

Не е отчетена претърпяната от детето хирургична намеса и отраженията върху психиката му и фактът, че е претърпяло инцидент с риск за живота на ниска възраст, който е повлиял значително на възприятията и на качеството на живот. Не са съобразени лимитите на застрахователната отговорност и понятието за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД съобразно съдебната практика. Намира, че твърдените вреди са установени и от показанията на свидетелите, изслушани в производството.

Доказан, според страната, е и размера на претендираните имуществени вреди. Счита присъденото обезщетение за неимуществени вреди за силно занижено и несъответстващо на техния действителен размер и моли да бъде увеличено до размера на предявения иск.

На последно място се иска определяне на възнаграждение на пълномощника по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В отговор на въззивната жалба, подаден от третото лице – помагач в производството С. Х. П., чрез пълномощника адв.А., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорва доводите в нея за липса на съпричиняване от страна на пострадалата като поддържа извода на предходната инстанция, че нейното поведение е в обективна причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, въпреки липсата на вина от нейна 2 страна. Констатацията на съда е в съответствие с доказателствата по делото, със заключението на вещото лице и с практиката на ВКС. При съпоставяне на установените по делото факти и обстоятелства правилно е определен и процентът на съпричиняването. Според страната, правилно е определен и размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно принципа на справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с доказаните по делото травми и увреждания на детето, икономическите условия в страната и стандарта на живот към датата на увреждането.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от Гаранционен фонд чрез пълномощника юрисконсулт Г.. Намира решението за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита присъденото обезщетение за съобразено с получените от ищцата травматични увреждания, с принципа на справедливост и с икономическите условия в страната съгласно практиката на ВКС. Изтъква се и функцията на Гаранционния фонд и ограничението, посочено в разпоредбата на чл.558,ал.1 КЗ. Сочи се и регламентацията на застрахователните лимити.

Оспорват се твърденията във въззивната жалба за липса на съпричиняване предвид установения механизъм на настъпване на ПТП. По делото е доказано пресичането на пътното платно от страна на малолетното дете в нарушение на ЗДвП и липсата на упражняван върху него надзор в този момент. Намира, че обстоятелството, че мотоциклетистът е бил неправоспособен и е имал възможността да възприеме по – рано детето не води до отпадане на задължението на пешеходците да пресичат в съответствие с разпоредбите на закона и задължението на родителите да упражняват надзор съгласно чл.125, ал.3 СК. Излага доводи относно обхвата на деликтната отговорност и елементите за нейното възникване. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350 лв.

По делото е подадена и частна жалба от адв.К. против определение № 310/23.04.2024г., с което е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Оспорва констатацията на съда, че възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбите, действащи към датата на сключване на договора за процесуално представителство и счита, че следва да бъде взета предвид правната уредба към датата на последното по делото съдебно заседание и постановяването на решението. Счита, че съгласно редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения бр.88/04.11.2022г. предвид размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди възнаграждението на процесуалния представител следва да възлезе на сумата от 12 780 лв., а за имуществените вреди – 480 лв. Цитира практика на ВКС в подкрепа на изложеното.

Останалите страни по делото, редовно уведомени, не изпращат становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото 3 доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е осъдил ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г. И.“ *, на основание чл.557 ал.1, т.2, б. А“ КЗ , да заплати на малолетното дете СУЗАН Д. Х., род. на *, с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Х. Х. с ЕГН-**********, двете от с.Г., общ.С., ул.“К.“ № *, със съдебен адрес: гр.К., ул.“С.“ № *, офис *, чрез адв. П. К., сумата 75 000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, получени при пътно-транспортно произшествие на 15.08.2022г, в с.Г., общ.С. виновно причинено от С. Х. П., като водач на мотоциклет марка „ИЖ“, модел 350, без регистрационен номер, за който мотоциклет не е била сключена застраховка „гражданска отговорност“, както и сумата 313.65лв - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените увреждания, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 12.09.2022г до окончателното изплащане и 150.21лв – разноски по делото, като до предявения размер от 150 000лв. частичен иск от общо 180 000лв. отхвърлил иска.

По делото по несъмнен начин са установени следните фактически положения, от значение за материалноправната легитимация на ищеца.

На 15.08.2022г, тригодишната тогава ищца С. Д. Х. предприела сама пресичане на пътното платно в населеното място - ул. “К.“ № *, с.Г., общ.С., да за изхвърли в контейнер за боклук на отсрещния тротоар останалата от закуската и хартиена опаковка. Придружаващата детето св. Георгиева, нейна баба, останала на мястото на пресичане. След като детето стигнало до средата на платното, било блъснато от мотоциклет „ИЖ“ модел 350, управляван от С.

Х. П..

С влязла в сила присъда № 115/11.07.2023г. по НОХД № 761/2023г. на РС-Сливен, водачът на мотоциклета С. Х. П. е признат за виновен за това, че на 15.08.2022г, в с.Г., общ.С. ул.“К.“ №* при управление на МПС- мотор марка “ИЖ“, 350 куб.метра, с номер на рама 5376, без да има необходимата правоспособност, нарушил правила за движение по пътищата –чл.20 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на С. Д. Х. телесни повреди, изразяващи се в: тежка съчетана травма и черепно-мозъчна травма, всяка от които е осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на V, VI, VII ,VIII и IХ ребра от дясната половина на гръдния кош, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата; счупване на тялото на бедрената кост на левия крак в областта на границата между горната и средна трета, с изразена дислокация на костните фрагменти, което довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник; счупване на горния край на раменната кост на дясната ръка в областта на раменната става, което довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник - престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“, вр с ал.1, б.“Б“, вр. с чл.343, ал.1, НК. На основание чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд обвързва настоящия съд по отношение 4 приетото относно дееца, деянието, неговата противоправност и вината на последния.

Не се оспорва от страните, че водачът на мотоциклета не е застраховал МПС по застраховка гражданска отговорност, което обуславя насочване на исковата претенция към ответния гаранционен фонд.

Установени са по несъмнен начин от назначената СМЕ, както телесните увреждания, които е получило детето при удара, така и комплексните лечебни процедури и общата продължителност на лечението до момента.

В заключението на САТЕ, прието по настоящото дело без оспорване, се потвърждава, че мотоциклетът ИЖ се е движил в с.Г. по ул.„К.“, със скорост на движение около 53 km/h. и опасната зона за спиране се определя на около 36 метра при конкретните условия - суха пътна настилка, нормална видимост, в светлата част на денонощието, при лек неравен участък в средната част на платното за движение, поради наличие на спрял в дясно неустановен лек автомобил.

В същото време, на платното за движение се е намирало тригодишното дете С., без придружител, което предприело пресичане на платното за движение от средната част на платното за движение към левия тротоар.

Водачът на мотоциклета имал възможността да възприеме детето на разстояние по -голямо от опасната зона за спиране. Той е възприел опасността със закъснение и се е приближил на около 26 метра от мястото на удара. От своя страна детето е продължило пресичането на платното въпреки приближаващия се в платното на пресичане мотоциклет.