Определение № 2626 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2626 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300502180 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.С. Ж. П., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 16833/2024г. на ПдРС, ХV гр.с. Г. С. Д., против постановеното по делото определение № 8730/15.07.2026г., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 2386/12.01.2026г. за изменение на решение № 5694/22.12.2025г. в частта за разноските, като определеното за адв.П. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде увеличено от 400 лева на 1146,50 лева. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с приложимия материален закон и без фактическа и правна обосновка. С постановеното по първоинстанционното дело решение № 5694/22.12.2025г. предявените два обективно съединени иска- по чл.22 от ЗПК с цена в размер от 3562,45 лева и по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД с цена в размер от 1902,45 лева, били уважени изцяло. Двата иска били с различен предмет, петитуми, правна кволификация, правни последици и непосредствен предмет на доказване. В обжалваното определение не били изложени никакви мотиви, като било записано единствено, че съдът се придържа към мотивите, изложени в решението. Не била отчетена действителната правна и фактическа сложност на спора по делото, като адв.възнаграждение от 400 лева било произволно определено.

От въззиваемата страна „Хепи кредит“ООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 200 евро.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 16833/2024г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по исковата молба от Г. С. Д. против „Интернешънъл Саламанка капитал“ООД / с настояща фирма „Хепи кредит“/, с която са предявени искове за признаване на недействителност на Договор за потребителски кредит SO № *** от 08.04.2022 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него и за осъждане на ответника да заплати на ищцата на основание чл.55, а л.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 1902,45 лева, получена без основание по горепосочения договор. С постановеното по делото решение исковете са уважени изцяло, като в полза на адв. С. П. е присъдено адв.възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер от 400,00 лева.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в приетата с решение на Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за 1 адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС за завеждането и воденето на делото се дължи едно общо адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца. Така например в мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017г. , I т.о., ТК се сочи следното: „Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции“. В същия смисъл са и Определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о. , Определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в които се приема, че в хипотезата на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове“. В цитираната съдебна практика се приема също така, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение / по- точно недействителен договор за потребителски кредит/.

Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при материален интерес в размер от 5464,90 лева / 3562,45 лева + 1902,45 лева/ минималният размер на адвокатското възнаграждение е 846,50 лева. Преценката относно това, в какъв размер следва да бъде определено адвокатското възнаграждение за 2 предоставена безплатна правна помощ, следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото, като предвидения в наредбата минимален размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир. Както се сочи и в мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика“.

Настоящият състав на ПОС намира, че спорът по гр.д.№ 16833/2024г. на ПдРС, ХV гр.с. се отличава с относително ниска фактическа и правна сложност- от една страна предвид натрупаната многобройна съдебна практика по идентични искове, включително и тълкувателни решения на ВКС, а от друга страна, предвид обстоятелството, че по делото не са събрани многобройни и различни по вид доказателства- приети са единствено договорът за потребителски кредит, анекъсите към него и платежни документи за извършените плащания по договора. Проведено само едно публично съдебно заседание, в което проектът за доклад по делото е обявен за окончателен и е даден ход по същество. От друга страна обаче следва все пак да се има предвид, че са предявени два обективно съединени иска, всеки от които има различен предмет, макар и исковите претенции да се основават на един и същ юридически факт, а именно недействителността на договора за потребителски кредит.

Ето защо, относително ниската фактическа и правна сложност на спора по делото не дава основание адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА да бъде определено в размер повече от два пъти по- нисък от минималния размер по наредбата и повече от десет пъти по- нисък от материалния интерес по делото. Съответно определеното адв.възнаграждение в размер от 400 лева ще следва да бъде завишено с 200 лева, равнаващи се на 102,26 евро, като в останалата й част частната жалба бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8730/15.07.2026г. по гр.д.№ 16833/2024г. на ПдРС, ХV гр.с. в частта, с която е отказано определеното за адв.С. Ж. П. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде увеличено от 400 лева на 600 лева, като вместо това ИЗМЕНЯ решение № 5694/22.12.2025г. по гр.д.№ 16833/2024г. на ПдРС, ХV гр.с. в частта за разноските, като УВЕЛИЧАВА присъденото в полза на адвокат С. Ж. П. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА от 400 лева на 600 лева, равняващи се на 306,77 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв.С. Ж. П. частна жалба определение № 8730/15.07.2026г. по гр.д.№ 16833/2024г. на ПдРС, ХV гр.с. в частта, с която се иска увеличение на определеното му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА до размер от 1146,50 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4