Решение № 256 от 20.05.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 256/2024
- Вид
- Решение № 256
- Подписан
- 20.05.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Искра Кирилова Трендафилова
Други актове по делото
- Разпореждане № 197 от 12.03.2024 · Гюлфие Яхова
- Протокол № 297 от 15.05.2024 · Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 493, ал. 1 т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 494, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 511 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 512, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.16, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 256 гр. Благоевград, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20241200500256 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. (А. - К. С.), CNP: * адрес: Р.Р., представлявана от адв. Т. П., против Решение № 851/05.12.2023г., поС.овено по гр.д. № 984/2023г. по описа на Районен съд Благоевград. Съдебният акт се обжалва в отхвърлителните му части.
Във въззивната жалба се сочи, че районният съд е приложил неправилно принципа на справедливост при присъждане на дължимото обезщетение, което се явява изключително занижено. Смята се, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да е в размер на 15 000 лв., от която се приспаднат вече заплатените 1000 лв.
Сочи се също така, че неправилно е прието за основателно възражението за съпричиняване. Пострадалата е била с предпазен колан, поради което не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
На трето място се сочи, че неправилно районният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението, считано от 15.02.2023г. Според жалбоподателката такава се дължи от 30.01.2023г. - датата на която е предявена претенцията пред НББАЗ.
Прави се искане за отмяна на решението в отхвърлителните му части и уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от дата 30.01.2023г.
Претендират се разноски.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – НББАЗ, от която, чрез адв. Т. Я. е постъпил писмен отговор, в който се сочи, че решението на първата инС.ция в обжалваните му части е правилно и законосъобразни като такова следва да се потвърди. Излагат се подробни съображения за това какъв е справедливият размер на обезщетението в случая, както и че е доказано съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инС.ция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
Районен съд Благоевград е сезиран с осъдителен иск, предявен от ищцата А* (А.К. С.), CNP: * с адрес: Р.Р., срещу ответника „Н.“ /НББАЗ/ ЕИК * за заплащане на сумата 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат на ПТП от дата 11.07.2021г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2023г. (датата, на която е заведена писмената застрахователна претенция пред НББАЗ) до окончателното изплащане на сумата.
Районният съд е приел, че справедливото обезщетение е 10 000 лв., както и че възражението за съпричиняване /постаралата е била без поставен предпазен обезопасителен колан/ е основателно и приносът й за настъпване на вредоносния резултат е 50 %. С оглед на това и като е приспаднал заплатеното вече обезщетение в размер на 1000 лв. е уважил иска за сумата от 4000 лв., ведно със законната лихва считано от 15.02.2023г. За разликата над 4000 лв. искът е отхвърлен, както и за законна лихва за периода 30.01.2023г.15.02.2023г.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, както и е изслушана СМЕ, чието заключение не е оспорено от страните.
По делото не се оспорва валидността на застрахователен договор за лек автомобил марка „Ф.“ с румънски peг. № *, сключен с “*“, валиден към датата на ПТП.
С влязла в сила присъда по НОХД № 773/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, подсъдимият Й.С.Т., румънски гражданин е признат за виновен в това, че на 11.07.2021г., около 15.25 часа, на ПП-1 Е-79, км.
386+150, в района на „К.” с посока на движение от гр. С., като правоспособен водач, категория „В“, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „Ф.Г.“, с румънски peг. № *, като не е контролирал непрекъснато автомобила е напуснал заеманата от него лента за движение, навлязъл е изцяло в лентата за насрещно движение и е ударил челно насрещно движещият се лек автомобил, марка и модел „Д.” с peг. № *, управляван от Е.Й.С., с ЕГН **********, с което е нарушил правилата за движение, уС.овени чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, както следва: не е изпълнил задължението си при движение на пътно платно с две ленти да не навлиза в лентата за насрещно 2 движение, освен при изпреварване и заобикаляне /чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/; не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява /чл. 20, ал. 1 от ЗДвП/; не е изпълнил задължението си при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в съседната пътна лента да пропусне движещия се по нея лек автомобил „Д.” с рег.№ * /чл.25, ал.2 от ЗДвП/, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Е.Й.С., и две средни телесни повреди на Д.Ф.С., возеща се на предна пасажерска седалка в лек автомобил „Д.” с peг. № *, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, което й е причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок, по-дълъг от един месец; счупване на дясна ключица, което й е причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок, по-дълъг от един месец, поради което и на основание чл. 343, ал.4, във вр. с ал. 3, б. „б“, във вр. ал.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл.16, ал.1, т.1, чл.20 ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП, чл.36 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години.
Не е спорно и това, че на задната седалка, в автомобила управляван от виновния водач, се е возила ищцата.
Видно от СМЕ, която не е оспорена от страните, на ищцата са причинени следните травматични увреждания: контузия с травматичен отток в челната област на главата и две малки /по 1 см./ контузи рани, наложили обработка и зашиване; контузия с отток и охлузвания на клепачите на очите; контузия с кръвонасядане на ляво бедро; анамнестични и клинични данни за мозъчно сътресение. Посочено е, че контузията с травматичен отток в челната област на главата и две малки /по 1 см/ контузни рани; контузията с отток и охлузвания на клепачите на очите и мозъчното сътресение са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузията на ляво бедро е причинило болки и страдания.
УС.овява се, че непосредствено след инцидента ищцата е посетила болнично заведение и е престояла там три дни. Раните на главата са зашити, приложен й е компрес на очите, приложено е медикаментозно лечение чрез вливания на различни лекарства. Изписана е с подобрение, добри жизнени показатели и ясно съзнание.
Вещото лице сочи, че пострадалата е претърпяла болки, постепенно отслабващи след около 2 - 3 седмици. Мозъчното сътресение, без загуба на съзнание е леко степенно, чиято симтоматика се изразява в главоболие, световъртеж, гадене, които отшумяват за около 20 - 25 дни. Вещото лице сочи, че този вид травми могат да се причинят и при поставен предпазен колан.
Експертът е отразил, че ищцата не е прегледана лично, но с оглед констатираните две малки рани на челото сочи, че с времето тези белези се поизглаждат, доближават се до цвета на кожата, но няма да изчезнат напълно.
Представени са доказателства, видно от които по електронна поща до 3 ответното бюро е изпратена писмена претенция на пострадалата С. във връзка със заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесния инцидент. На 15.02.2023г. ищцата е уведомена от ответното бюро, че ще й бъде заплатено обезщетение в размер на 1000 лв. Не е спорно, че такова действително й е заплатено.
Въз основа на така уС.овеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По въпроса за пасивната легитимация на ответника спор по делото не съществува. УС.овено е, че виновният водач е управлявал МПС, за което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователя – CITI INSURANCE, валидна към датата на ПТП. Ответното бюро изпълнява функциите на представително национално бюро, което е компетентно да уреди претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по международната система за автомобилна застраховка на „Гражданска отговорност“ съгласно националното законодателство на посетената държава. В посочената хипотеза и с оглед регламентираните в чл. 511 КЗ права и задължения на бюрото при отправена застрахователна претенция, негова е пасивна легитимация по предявения иск по чл. 511, ал. 3 КЗ, и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 КЗ задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при предявена претенция /чл.
512, ал.1 КЗ/.
Налице е влязла в сила присъда, поС.овена по НОХД № 773/2022г. по описа на Окръжен съд Благоевград, която съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК обвърза гражданския съд по въпросите относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Няма спор, че пострадалата ищца се е возила на задната седалка в автомобила, управляван от виновния румънски шофьор, както и че в резултат на ПТП са й причинени сочените в исковата молба травматични увреждания.
Пред първата съдебна инС.ция ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради това, че е била без поставен предпазен колан. Соченото възражение е прието от районния съд за основателно, като приносът й е определен на 50 %.
Настоящата съдебна инС.ция намира, че възражението за съпричиняване е оС.ало недоказано, поради което е неоснователно. По делото липсват каквито и да било доказателства за това, че при настъпване на процесния инцидент ищцата е била без колан. Напротив, според заключението на вещото лице процесните травми е възможно да се получат при поставен предпазен обезопасителен колан. Ето защо обезщетението не следва да бъде намалявано поради съпричиняване.
Въззивният съд като съобрази принципа за справедливо обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, и всички данни по делото намира, че справедливото обезщетение в случая за претърпените неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв., така, както е приел районният съд и срещу, който 4 извод ответникът не е възразил.
УС.ови се, че на пострадалото лице са причинени контузия с травматичен отток в челната област на главата и две малки /по 1 см./ контузи рани, наложили обработка и зашиване; контузия с отток и охлузвания на клепачите на очите; контузия с кръвонасядане на ляво бедро; анамнестични и клинични данни за мозъчно сътресение. Поради констатираните травми лицето е престояло три дни в болнично лечение, където разкъсно контузните рани са обработени и зашити, приемало е обезболяващи медикаменти, болките с постепенно отслабващ интензитет са били налице за около 2 - 3 седмици. За причиненото мозъчно сътресение е посочено, че същото е леко степенно, характеризиращо се с леки паметови смущения, световъртеж, главоболие и повръщане и по - принцип отшумява за около 20-25 дни.
Вещото лице е посочило, че може да се приеме, че като последица от двете по - малки рани на челото могат да се отличават два малки белега, които с времето могат да се поизгладят, да се доближат до цвета на кожата, но не и да изчезнат напълно. По делото липсват данни ищцата да е търпяла попродължителни по интензитет болки и страдания, както и за някакви допълнителни болки и страдания, извън обикновените за този вид травми.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът съобрази и това, че се касае за млада жена – към датата на ПТП на 19 години, при която белезите на лицето /от двете малки разкъсно – контузни рани/ няма да изчезнат напълно, така както сочи вещото лице. Освен това се касае за катастрофа, при която е настъпила смърт на друг участник в движенето, което неминуемо е дало негативно отражение на психическото състояние на ищцата.
Разпечатката съдържа 43 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ef7f987-1ead-414e-95b3-57a9e169f62f