Решение № 428 от 12.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Б. Б. като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600547 по описа за 2025 година С присъда от 05.02.2025г. по НОХД № 553/2024г. на Софийски окръжен с ъ д , подсъдимият В. В. Ц. е признат за НЕВИНОВЕН за това, че на 14.08.2021г. на главен път II- 17 ПИК /срещу трети километър/ посока София Мездра, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 500“ с peг. номер ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, като движейки се със 113.88 км. в час, не е намалил скоростта си на движение и при възникнала необходимост не е спрял управляваното превозно средство, и е последвал удар в пресичащ пешеходец, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. К. И. на 73 години от град ***, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.

“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, срещу първоинстанционната присъда е постъпил протест на прокурор от Софийска окръжна прокуратура, в който се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Според прокурора, обвинението е доказано, а СОС е направил неправилна преценка на доказателствения материал. С въззивния протест се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият В. В. Ц. да бъде признат за виновен за 1 престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. В срока по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило допълнително писмено изложение към въззивния протест. В него са изложени подробни съображения за направеното в протеста искане.

В законоустановения срок по делото е постъпила и въззивна жалба от частните обвинители Й. П. А., А. С. С. и П. С. С., чрез техния повереник - адв.

С. С.. В жалбата се твърди, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена при неправилно приложение за материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде отменена оправдателната присъда, като вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи съответно наказание и да бъде осъден да плати направените по делото разноски. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба на частните обвинители, в което подробно са развити доводите за направените с жалбата искания.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на АПСофия поддържа протеста, като счита постановената присъда за неправилна и като такава следва да бъде отменена. Акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият не е предприел никакви действия за намаляване на скоростта и спиране на автомобила си и не е реагирал на възникналата опасност на пътя, като сам се поставил в невъзможност да предотврати удара с пешеходеца, поради невнимателно следене на пътната обстановка, неправилно избраната скорост на движение през нощта, с оглед осветеното пред автомобила пространство. Поради това счита, че не става дума за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. Изтъква също, че не е безспорно установено, че пострадалото лице е невменяемо, въпреки че са налице данни за заболяване, но считам, че желание на самоубийство не е доказано по категоричен и безспорен начин. Представителят на държавното обвинение пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на нова осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Повереникът на частните обвинители - а . о в моли да бъде уважена възвзивната им жалба и протестът на СОП по изложените в тях съображения.

Прави искане да бъде отменена оправдателната присъда на ОС - София и да бъде постановена осъдителна такава. Иска също така да бъдат присъдени направените от частните обвинители разноски както пред първата, така и пред въззивната инстанция.

Частните обвинители Й. И., А. С. и П. С. поддържат казаното от повереника им.

Защитникът на подсъдимия - адв. В. прави искане присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Твърди, че първостепенният съд е приел фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства и е направил правилни правни изводи. Акцентира на обстоятелството, че в нито един момент от наказателното производство срещу 2 подсъдимия не е било повдигано обвинение за движение с превишена скорост, т.е. самата прокуратура е стигнала до извода, че няма причинна връзка между превишената скорост и настъпИ. вредоносен резултат. Посочва, че е повдигнато обвинение за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и то не на цялата ал.2 на чл.20, а единствено и само на второ изречение от ал.2. Изтъква също, че по делото е абсолютно неизяснено от фактическа страна как пострадалият се е озовал на въпросния път, на който е реализирано ПТП с негово участие.

Посочва, че когато едно лице е невменяемо, по никакъв начин не може да се търси логика в неговото поведение и тогава могат да възникнат всякакви хипотези, които се различават от общоприетото поведение.

Подсъдимият В. В. Ц. в защитната си реч заявява, че много съжалява за смъртта на човека. В последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА И ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Възприета от въззивния съд фактическа обстановка не съдържа съществени различия с отразените в мотивите на атакуваната присъда на Софийски окръжен съд основни фактически положения, базирани на правилен анализ на доказателствата.

Безспорно е, че подсъдимият В. Ц. е правоспособен водач на моторно превозно средство от 2011 год. Притежава категории „В“ и „АМ“. През годините многократно е санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Не е осъждан.

По дело е установено, че пострадалият С. И. живеел в гр. ***, в едно жилище със съпругата си Й. И.. От брака си имали две пълнолетни дъщери А. и П. С.. През последните години С. И. бил в недобро здравословно състояние, страдал от диабет, а в година преди произшествието започнал да се държи неадекватно, губел представа за реалността, нощем излизал безпричинно и се губил в различни райони на града, което налагало често близките му да го търсят. Чрез назначена на досъдебното производство и приета от първостепенния съд съдебно – психиатрична експертиза, се установява, че пострадалият С. И. е страдал от психично заболяване мултиинфартна сенилна деменция с допълнителни симптоми, предимно зрителни халюцинации и епизоди на остра обърканост. Според заключението на експертизата, по време на инкриминирания инцидент е бил в състояние на невменяемост, не е могъл да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си.

През нощта на 13 срещу 14 август 2021 год., подсъдимият управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ********, черен на цвят, пътувайки от гр. София към гр. Мездра. В колата бил сам, не бил употребил алкохол или 3 наркотични вещества. Около 01.00 часа на 14 август 2021 год., автомобилът, управляван от подсъдимия, се движил по главен път II-17, в района, наричан „ПИК“ /писта за излитане и кацане/, около трети километър, в посока от гр.

София към гр. Мездра. В този участък пътят е с две платна за движение, разделени с двойна мантинела, обозначена със светлоотразителна сигнализация и с по две ленти във всяка посока, всяка от тях по четири метра широчина, отделени с прекъсната разделителна линия, както и широко 10.5 м. асфалтирано пространство отстрани вдясно, представляващо уширение на пътя с характеристиките на аварийна лента. Участъкът от пътя бил прав, със сухо асфалтово покритие, без неравности по платното, напълно неосветен.

Максимално разрешената скорост за движение на МПС била 90 км/ч.

Същата нощ, пострадалият С. И. бил в дома си в гр. ***, жк “***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, заедно със съпругата си Й. И.. Без установена по делото причина, пострадалият напуснал дома си, като отсъствието му било установено с известно закъснение от съпругата му, която започнала да го търси. Като не го открила в близост до жилището им, свидетелката И. позвънила на мобилния телефон на съпруга си и установила телефонна връзка с него. Той й казал, че се е загубил някъде в центъра на гр. Ботевград и вижда около себе си някакви светлини. Казал, че до няколко минути ще се прибере.

След този разговор, свидетелката И. се обадила на дъщерите им П. и А. С., уведомила ги, че баща им се е загубил някъде в центъра на града. Те, заедно със свидетелите П. С. и Ю. Х., започнали да издирват безуспешно И. в различни райони на града, търсили го и на мобилния му телефон, който обаче вече бил изключен.

По неустановен по делото маршрут и начин на придвижване, пострадалият С. И. се озовал на пътното платно в описания по-горе пътен участък в момент, когато към същото място се приближавал управляваният от подсъдимия автомобил. Автомобилът се движил със скорост около 110 км/ч., надвишаваща максимално разрешената скорост от 90 км/ч. Пред автомобила в същата посока нямало превозни средства, а в насрещното платно имало интензивно движение на товарни камиони. Предвид автоматичния режим на превключване на светлините и поради наличието на насрещно движещи се превозни средства, автомобилът на подсъдимия се е движил на къси светлини.

В момент, в който пострадалият се намирал на границата между лявата и дясната ленти за движение, в платното по посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, обърнат с дясната си страна към приближаващия автомобил, настъпил удар между предната лява част на автомобила и дясната страна на тялото на пострадалия.

На около 60 метра преди мястото на удара, автомобилът, управляван от подсъдимия, който се движил в лявата лента, се отклонил леко в дясно, като до момента на удара не се констатира промяна в скоростта на движение, дължаща се на задействане на спирачния педал от водача. От удара, който попаднал под масовия център на тялото на пострадалия, тялото се наклонило към автомобила, главата достигнала и се ударила в горния край на челното стъкло, което се счупило, дясната ръка на пострадалия достигнала до лявата колонка на челното стъкло, като вследствие на скоростта на автомобила била 4 откъсната от рамото. След това, тялото било отхвърлено напред и вляво, спрямо посоката на движение на автомобила, паднало на пътната настилка, продължило движението и се ударило в стълб от мантинелата, където се установило. Вследствие от удара, пострадалият получил изключително тежка, несъвместима с живота, съчетана черепно мозъчна и гръдно коремна травма, смъртта му настъпила мигновено и е била неизбежна.

Вследствие на удара, от счупеното предно стъкло на автомобила и разпръсналите се стъкла, очите на подсъдимия били наранени. Той успял да спре със затруднение автомобила в дясно на пътя и се обадил на телефон 112 като информирал, че претърпял пътно транспортно произшествие, при което нещо се било ударило в автомобила му, нещо било излязло на пътя му, не знаел дали е човек или животно. Едва по късно, след идването на място на полицейски служители, научил от тях, че от удара е пострадал и починал човек.

Съвсем основателно първостепенният съд е възприел гореописаната фактическа обстановка на база на показанията на разпитаните по делото свидетели, въз основата на дадените от подсъдимия обяснения, както и на приетите по делото експертни заключения и писмени доказателства, на изготвените скици и фотоалбуми.