Решение № 260033 от 19.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

260033/19.8.2020г. гр.Варна, 19.08.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 1392 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р.Н.Й. *** срещу Наказателно постановление № 19-0819-007287/16.01.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 10 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП .

Жалбоподателят изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че времето и мястото на нарушението са посочени неправилно, както и че съответстващата нарушена законна разпоредба не е посочена прецизно. Счита за недоказано извършването на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и че не е извършил нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Намира, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв.К., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 26.09.2019г. около 15,00 часа, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Фиат Стило” с рег.№ В 3418 НВ по бул.“Владислав Варненчик“ в гр.Варна, в посока към централната градска част. Същевременно на посочения булевард, в близост до кръстовището с бул.“Васил Левски“, от В.Ц.В. и Г.Ц.

И. - служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна била извършвана проверка за спазване на ЗДвП. Жалбоподателят преминал бавно покрай полицейските служители, но след това рязко увеличил скоростта на движение. Това предизвикало съмнение у последните за наличие на нередност, поради което двамата последвали управлявания от Й. автомобил, застигнали го и подали на водача сигнал да спре.

Проверяващите изпробвали жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство, което не отчело наличие на такъв. Полицейските служители отвели водача в сградата на сектор „Пътна полиция“, за да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. При пристигането си в сградата обаче жалбоподателят заявил, че е употребявал такива преди около седмица и се съмнява, че пробата ще е положителна. Същият бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, но отказал категорично. На

Й. бил издаден талон за медицинско изследване с №0069011, но същият отказал да го подпише. В талона било отразено, че лицето отказва да му бъде извършено медицинско и химическо или химико-токсиколоично изследване, както и че отказва да се яви в съответно място за извършване на изследването. Жалбоподателят също така не се явил за даване на кръвна проба в МБАЛ-Варна към ВМА София. С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че отказва да бъде изпробван с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARJM-0053 за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози, както и за това, че не носи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.01.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля В.Ц.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. В показанията на св.В., който непосредствено е възприел действията на жалбоподателя, се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. Показанията на свидетеля се подкрепят от приложения по делото Талон за изследване №0069011, в който е отразен отказа на жалбоподателя да се яви за даване на кръвна проба за изследване. От приобщеното към доказателствата по делото писмо на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София е видно, че от жалбоподателя не е вземана кръвна проба на 26.09.2019г.

По изложените съображения съдът приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата жалбоподателят действително е управлявал процесния лек автомобил, както и че след като е бил надлежно поканен, същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е отказал и да се яви за даване на кръвна проба за медицинско изследване. Следва да се отбележи, че санкционираното лице по начало не отрича изложените обстоятелства (видно и от текста на жалбата-л.1).

Съдът приема за недоказано извършването на второто нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, а именно- за това, че не е носел контролния талон от свидетелството за управление. Предвид естеството на нарушението същото по начало подлежи на установяване посредством показанията на лицата, присъствали при проверката. В показанията си обаче св.В. не изнася информация в подобна насока, а напротив- заявява, че всичко е било наред с документите на проверявания. При това положение и при липсата на други доказателства, установяващи извършването на посоченото нарушение, наказателното постановление в тази му част следва да бъде счетено за необосновано.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от