Определение № 5000 от 04.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5000 гр. Варна, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502187 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от МАКРОАДВАНС АД, ЕИК 201127485, със седалище гр.София, против определение №9437/10.07.2025г., с което е изменено решение №1711/14.05.25г. по гр.д.

№8702/2024г. на ВРС в частта за разноските, и против определение №9442/10.07.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските на осн. чл.248 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определенията. Излага доводи, че адв.възнаграждение следва да бъде в размер под минималния по Наредба №1 и без присъдено ДДС. Позовавайки се на съдебна практика и на решения на СЕС, счита, че съдът не е обвързан от праговете в наредбата, а адв.възнаграждение следва да се определи с оглед действителната правна и факт.сложност, като се съобрази и цената на иска.

Излага и доводи, че в хипотезата на претендирано адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв. се предоставяло безплатна правна помощ, поради което и не се дължало ДДС, тъй като ДДС се начислявало само за възмездни сделки. Моли да бъде отменено обжалваното определение.

В законовия срок от ответната страна по частната жалба Р. К. А., чрез адв.А.Д., е постъпил отговор, с който счита определенията за правилни и моли да бъдат потвърдени.

С определение №4730/14.10.25г. производството по в.ч.гр.д.

№2187/25г. на ВОС е спряно до приключване на дело С-744/23 на Съда на Европейския съюз.

С молба от 30.10.25г. възз.страна Р. К. А., чрез адв.А.Д., е отправила искане за възобновяване на производството поради произнасяне на СЕС по дело С-744/23.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че Съдът на Европейския съюз се е произнесъл по преюдициалното запитване с решение 1 от 23 октомври 2025г. по дело С-744/23, намира, че пречката за движение на настоящото производство е отпаднала и на осн. чл.230, ал.1 ГПК спряното производство по делото следва да бъде възобновено.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С решение №1711/14.05.2025г., е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит от 12.12.22г., сключен между Р. К.А. и МАКРОАДВАНС АД поради противоречие със закона и е осъдена Р. К.А. да заплати на МАКРОАДВАНС АД сумата от 410лв, представляваща остатък от дължима главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, като е отхвърлен предявеният насрещен осъдителен иск за горницата до пълния размер от 500лева и за заплащане на 52,90лв обезщетение за забава. Със същото решение в полза на адв.А.Д. са присъдени разноски в размер на 400лв за адв.възнаграждение за предоставена безплатна пр.помощ по иска за нищожност и сумата от 131,22лв адв.възнаграждение по осъдителния иск, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.248 ГПК от Р. К.А. е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските като същите бъдат присъдени ведно с дължимото ДДС.

В срока по чл.248 ГПК от МАКРОАДВАНС АД е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските като същите бъдат намалени под минималния по наредбата.

С определение №9437/10.07.2025г. е изменено решение №1711/14.05.25г. по гр.д.№8702/2024г. на ВРС в частта за разноските, като адв.възнаграждение е присъдено ведно с ДДС, а с определение №9442/10.07.2025г. е оставена без уважение молбата на МАКРОАДВАНС АД за изменение на решението в частта за разноските.

На първо място съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с 2 решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в понисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Същевременно съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба, отговор по насрещен иск, ангажиране на доказателства и осъществяване на процес.представителство в проведено едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Действително касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Така отчитайки правната и фактическа сложност на спора, материалния интерес на делото, обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира за справедливо и обосновано възнаграждение на проц.представител в размер на сумата от по 400лв. за всеки един от исковете, предмет на разглеждане по делото.

Неоснователно е и възражението срещу присъждането на дължимото адв.възнаграждение с включен ДДС. С решение на СЕС от 23 октомври 2025г. по дело С-744/23 е прието, че ч лен 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. С оглед на така даденото разрешение съдът приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адв.защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. във вр. с №2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. В идентичен смисъл е и трайната практика на ВКС / определение №50093/11.05.23г. по т.д.

№1638/21г. на ВКС и цитираните в него съдебни актове /, според която с присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. чл.2, т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че присъденият от ВРС размер на адв.възнаграждение от 480лв с ДДС по главния иск и 157,46лв с ДДС по насрещния иск се явява съответен на осъщественото процесуално представителство. Ето защо обжалваните определения като правилни следва да бъдат потвърдени.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр.дело №2187 по описа за 2025год. на ВОС, на осн. чл.230, ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №9437/10.07.2025г., постановено по гр.д.№8702/2024г. на Районен съд Варна.

ПОТВЪРЖДАВА определение №9442/10.07.2025г., постановено по гр.д.№8702/2024г. на Районен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4