Определение № 421 от 31.08.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Пещера, 31.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100490 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. ***, чрез адв. М. М. от АК - Пловдив, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК з а признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. С. Ч. не дължи на ответника „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 1341,72 лв., представляваща неустойка по Договор за кредит № 705838/13.07.2022 г. , сключен между страните, доколкото клаузата, с която неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита е уговорена, е нищожна, като противоречаща на закона, добрите нрави и е неравноправна.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № 705838, по силата на който ответникът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищеца Д. Ч. паричен заем в размер на 1000,00 лв., която сума е изцяло усвоена от ищеца. Сочи се, че срокът на кредита е 12 месеца, като същият е отпуснат при лихва от 274,28 лв. и договорена неустойка от 1341,72 лв. Поддържа се, че при усвоена главница в размер на 1000,00 лв. кредитополучателят следва да заплати общо 2616,00 лв., от които: 1000,00 лв.

– главница, 274,28 лв. – лихва и 1341,72 лв. – неустойка.

Ищецът счита, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение в процесния договор за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Изтъква, че са нарушени изискванията чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК и нармата на чл. 19, 1 ал. 4 от ЗПК, както и че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Сити Кеш“ ООД срещу Д. С. Ч. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. Ч. да заплати на ищеца „Сити Кеш“ ООД следните суми: сумата в размер на 751,54 лв. – представляваща непогасен остатък от падежирала главница по Договор за кредит № 705838/13.07.2022 г. , за периода от 15.08.2022 г. до 15.05.2023 г.; сумата в размер на 248,46 лв. – представляваща непогасен остатък от главница по непадежирали вноски – вноска № 11 с падеж 13.06.2023 г. и вноска № 12 с падеж 13.07.2023 г. по Договор за кредит № 705838/13.07.2022 г. , обявени за предсрочно изискуеми с настоящата искова молба; 262,02 лв. – възнаградителна лихва, за периода от 15.08.2022 г. до 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В насрещната искова молба, уточнена с молба с вх. № 2981/19.06.2023 г. по описана Районен съд – Пещера, се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 705838/13.07.2022 г. чрез средствата за комуникация от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР. Ищецът по насрещните искове излага подробно по какъв начин и ред е сключен процесния договор за потребителски кредит. П о силата на Договор за потребителски кредит № 705838/13.07.2022 г. на ответника Д. Ч. била предоставена сумата от 1000,00 лв., при ГПР – 48,00 % и ГЛП – 40,05 %.

Страните постигнали договореност кредитът да бъде изплатен от кредитополучателя на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които съгласно Приложение № 1 към договора, в който е поместен погасителния план, включва главница, лихва и дължима неустойка в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по Договора.

Крайният падеж за погасяване задълженията по Договора за кредит бил 13.07.2023 г. В изпълнение на задължението си по Договора за кредит, кредитодателят „Сити Кеш“ ООД предоставил на кредитополучателя Д. Ч. сумата по кредита в брой чрез системата на „Изипей“ АД след подписване на Договора. След получаване на заемната сума до датата на подаване на насрещната искова молба кредитополучателят Д. Ч. не бил извършвал плащания по процесния Договор за кредит. Кредитополучателят бил в пълно неизпълнение на вноска № 1 с падеж 15.08.2022 г., вноска № 2 с падеж 13.09.2022 г., вноска № 3 с падеж 13.10.2022 г., вноска № 4 с падеж 14.11.2022 2 г., вноска № 5 с падеж 13.12.2022 г., вноска № 6 с падеж 01.01.2023 г., вноска № 7 с падеж 13.02.2023 г., вноска № 8 с падеж 13.03.2023 г., вноска № 9 с падеж 13.04.2022 г. и вноска № 10 с падеж 15.05.2023 г. Съгласно уговореното в чл. 6, ал. 3 от Договора за кредит, считано от 15.08.2022 г. за ищеца „Сити Кеш“ ООД възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. С настоящата насрещна искова молба ищецът „Сити Кеш“ ООД прави изявление до ответника Д. Ч., че счита процесния Договор за кредит за предсрочно изискуем и обявява за предсрочно изискуем непадежиралия остатък от задължението по Договора за кредит по вноски № 11 с падеж 13.06.2023 г. и вноска № 12 с падеж 13.07.2023 г. Ищецът по насрещните искове твърди, че към момента на подаване на насрещната искова молба размерът на възнаградителната лихва е 262,02 лв., за периода от 15.08.2022 г. до 15.05.2023 г. и същата не е заплатена от потребителя – ответника Д. Ч..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Ч. да заплати на ищеца „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 751,54 лв. – представляваща непогасен остатък от падежирала главница по Договор за кредит № 705838/13.07.2022 г. , за периода от 15.08.2022 г. до 15.05.2023 г.; сумата в размер на 248,46 лв. – представляваща непогасен остатък от главница по непадежирали вноски – вноска № 11 с падеж 13.06.2023 г. и вноска № 12 с падеж 13.07.2023 г. по Договор за кредит № 705838/13.07.2022 г., обявени за предсрочно изискуеми с настоящата искова молба; 262,02 лв. – възнаградителна лихва, за периода от 15.08.2022 г. до 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещните искове е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит № 705838/13.07.2022 г. от разстояние по електронен път, но твърди, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Излага подробни съображения за нищожност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че поради невключването на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поддържа, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването на кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

3

Акцентира, че нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, води до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Релевира възражение за нищожност на договорената възнаградителна лихва, тъй като клаузата, с която е договорена противоречи на добрите нрави.

Моли предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищцовата страна по насрещните искове.

Предявени са установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

По предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК:

В тежест на ответника „Сити Кеш“ ООД е да установи наличието на валидно основание, по силата на което ищецът Д. Ч. му дължи сумата в размер на 1341,72 лв., като неустойка по процесния Договор за кредит.

По предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца „Сити Кеш“ ООД е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем, сключен с ответника Д. Ч. чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (в т.ч., че е предоставил информация на потребителя ответника, съгласно чл. 8 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора); предаването на заемната сума от 1000,00 лв. на ответника; размерът на вземането и неговата изискуемост; настъпил падеж на съществуващото главно вземане, респ. съответно основанието, поради което претендира предсрочна изискуемост; че ответникът Д. Ч. е поел задължение да заплати на „Сити Кеш“ ООД възнаграждение за ползване на кредита, договорения размер на възнаграждението, както и че вземането за него е изискуемо.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнението - че е заплатил претендираните от ищеца суми.

В тежест на ответника е да докаже по делото, пълно и главно, правоизключващите отговорността му факти, респективно основанията, поради които счита, че договорът за кредит е недействителен.

По отношение на възражението за нищожност на договорената възнаградителна лихва ответникът следва да докаже основанието, поради 4 което счита, че същата накърнява добрите нрави.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обяви за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че между ищеца Д. С. Ч. и ответника „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 705838/13.07.2022 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и с насрещната искова молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде задължен ответника „Сити Кеш“ ООД , на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да представи по делото Договор за кредит № 705838/13.07.2022 г.

По отношение на искането на ответника по насрещните искове да бъде задължен ищеца „Сити Кеш“ ООД , на основание чл. 190 от ГПК, да представи справка, от която да е видно какви плащания са извършени от Д. С.

Ч. по Договор за потребителски кредит № 705838/13.07.2022 г. съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се касае за конкретен съществуващ документ, за чието представяне да бъде задължен ищецът, а за документ, който да бъде изготвен от ищеца за целите на процеса.