Решение № 4440 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4440 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110203776 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес село Ш., община В. Т., дом №..., против електронен фиш серия К № 4138100 издаден от СДВР, с който на жалбоподателя на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.

Чрез депозираната жалба се оспорва издаденият ЕФ от СДВР, като се посочва, че от ЕФ не е ясно дали нарушението е установено чрез автоматизирано техническо средство или автоматизирана техническа система, каква е техническата разлика между двете и какъв е уредът, посочен в електронния фиш (ATCC ARH CAM S1), дали същият е легално използваем от органите на полицията, дали е преминал през съответните периодични изпитания за годност, популярни като „калибриране“ на устройството.

Жалбоподателят счита, че специалните норми, които са въведени от законодателя в чл. 198 от ЗДвП, не дерогират напълно тези, които се 1 предлагат по отношение на основните и общи документи за установяване и санкциониране на нарушения по ЗДвП в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Обжалваният фиш не съдържа необходимите реквизити, изискуеми съобразно тези текстове и не е посочен адресът на издалото електронния фиш поделение – СДВР.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание и е в срок, съгл. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

На 09.11.2020г. в 11:30 часа в гр. С., на Околовръстен път до кв. Ф., с посока от автомагистрала Л. към бул. „С.“ при ограничение на скоростта 80км/ч. за извън населено място обозначено с пътен знак В-26, било заснето движение на лек автомобил с рег. № .... със скорост от 114 км/ч. и е посочено отклонение от разрешената стойност на скоростта от 34 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № 11743с7.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства: ЕФ Серия К № 4138100, справка за собственост на МПС, Заповед на Министъра на вътрешните работи- образец ел. фиш, Протокол за проверка № 68-С- ИСИС от 01.10.2020г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, списък с намерени фишове, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 09.11.2020 г., както и приложения снимков материал. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвен с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

2

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата „когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. По силата на чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на ЕФ, за превишаване от 31км/ч до 40км/ч - се налага глоба 300 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед на Министъра на вътрешните работи образец.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки 3 фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения 4 материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1”, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 118 км/ч., в който случай допустимата 5 грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 114 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 114 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 34 км./ч., а не от 38 км/час, което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1”, било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 118 км./ч. (преди отчитане на толеранс от 3%) при ограничение от 80 км./ч., валидна с пътен знак за извън населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл.

21 ал.2 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка 4 км./ч.

Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя. След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е представена декларация с посочване на лицето, което на процесната дата е управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че правилно именно жалбоподателят като собственик е бил санкциониран за извършеното нарушение.