Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 01.10.2020, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
476/2020
Подписан
01.10.2020
В сила
03.11.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.185 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.187, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.192а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.193, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.194 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.196 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.75, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.71, т.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.71, т.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.8, ал.5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.9 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.21, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.28 · Закон за нормативните актове
  • чл.7, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.8 · Закон за нормативните актове
  • чл.136, ал.3 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 01.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

Членове: ДИМИТРИНКА

КУПРИНДИЙСКА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов адм.д.

№ 476 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.Ц.С. ***, чрез процесуалния му представител, против разпоредбата на чл.8а, ал.1, в частта й по отношение на думите „в срок до 31 октомври“, и разпоредбата на чл.21, ал.5, в частта й по отношение на думите „до 31 октомври“, от Наредба № 8 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветово (приета с Решение № 457 по Протокол № 34/29.01.2003 г., изм. с Решение № 500 по Протокол № 37/30.05.03 г, изм. и доп. с Решение № 12 по Протокол № 03/04.12.03 г., изм. и доп. с Решение № 58 по Протокол № 06/17.03.04 г., изм. и доп. с Решение № 62 по Протокол № 07/20.05.2004 г., изм. и доп. с Решение № 92 по Протокол № 08/27.07.2004 г., изм. и доп. с Решение № 186 по Протокол № 20/26.08.2005 г., изм. и доп. с Решение № 202 по Протокол № 21/17.10.2005 г., изм. и доп. с Решение № 241 по Протокол № 25/30.01.2006 г., изм. и доп. с Решение № 325 по Протокол № 30/30.08.2006 г., изм. и доп. с Решение № 39 по Протокол № 3/15.12.2007 г., изм. и доп. с Решение № 287 по Протокол № 21/28.01.2009 г., изм. и доп. с Решение № 310 по Протокол № 23/27.02.2009 г., изм. и доп. с Решение № 449 по Протокол № 32/21.12.2009 г., изм. и доп. с Решение № 638 по Протокол № 46/25.01.2011 г., изм. с Решение № 749 по Протокол № 54/09.09.2011 г., доп. с Решение № 56 по Протокол № 4/20.02.2012 г., изм. и доп. с Решение № 101 по Протокол № 6/27.04.2012 г., изм. и доп. с Решение № 121 по Протокол № 8/30.05.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 416 по Протокол № 31/30.10.2013 г.; изм. и доп. с Решение № 441 по Протокол № 33/19.12.2013 г.; изм. с Решение №6/24.04.2017 г. по адм. д. № 38/2017 г. на АС– Русе, изм. с Решение №13/08.08.2017 г. по адм. д. № 154/2017 г. на АС– Русе, изм. с Решение № 2/17.01.2018 г. по адм. д. № 425/2017 г. на АС– Русе, изм. и доп. с Решение № 401 по Протокол № 45/30.01.2018 г., доп. с Решение № 425 по Протокол № 49/27.04.2018 г., изм. и доп. с Решение № 455 по Протокол № 54/30.08.2018 г., изм. и доп. с Решение № 505 по Протокол № 60/28.02.2019 г.).

Иска се отмяната на посочените разпоредби, в оспорената им част, като противоречащи на разпоредба от нормативен акт от по-висок ранг – чл.71, т.1 от ЗМДТ. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Общински съвет – Ветово, чрез своя председател, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че исканата частична отмяна на атакуваните разпоредби би довело до пораждане на вътрешно противоречие в Наредба № 8, тъй като съгласно чл.17 от същата, в рамките на този срок (до 30 октомври), кметът на общината със своя заповед следва да определи границите на районите, в които общината ще извършва услугите по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци. Поддържа, че отмяната на двете разпоредби, в оспорената им част, би довело до затруднения и при съставяне на общинския бюджет, тъй като към момента на определяне на районите, в които ще се извършват посочените услуги, няма да е ясно дали те ще включват и имотите, които няма да се ползват през цялата година и за които, според жалбоподателя, декларация следва да може да се подаде до края на предходната година. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, като контролираща страна в производството, дава заключение за основателност на жалбата. Поддържа, че съгласно чл.192а от АПК съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение, а към настоящия момент измененията в чл.71 от ЗМДТ все още не са влезли в сила и не са действащо право, поради което и измененията в атакуваните разпоредби на Наредба № 8 са преждевременно извършени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, след проверка по реда на чл.168 във вр. с чл.196 от АПК на оспорения подзаконов нормативен акт, приема за установено следното:

Видно от представения нотариален акт № 119, т.III, д. № 1169/92 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка на нотариус при Районен съд – Разград, жалбоподателят е собственик на недвижим имот – дворно място, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда и стопанска сграда, находящ се в гр.Сеново, което населено място се намира на територията на община Ветово. Следва да се приеме, че за последния е налице правен интерес от оспорването, доколкото той би дължал такса за битови отпадъци за посочения имот, от чието заплащане може да бъде освободен, ако имотът не се ползва и бъде подадена съответната декларация за това. Оспорването на подзаконовия нормативен акт, съгласно чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено във времето. По тези съображения съдът намира жалбата допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспорената наредба, по дефиницията на чл.75, ал.1 от АПК, чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, съставлява подзаконов нормативен административен акт. По силата на законовата делегация в чл.9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато е и Наредба № 8 на Общински съвет – Ветово, разпоредби от която са частично оспорени. Според чл.8, ал.5 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл.9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Оспорените разпоредби от Наредба № 8 на Общински съвет – Ветово, в съответствие с чл.8, ал.5 от ЗМДТ, уреждат именно реда за освобождаване от заплащането на такса за битовите отпадъци. Следователно оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен за това орган, който орган е компетентен и да регламентира реда за освобождаване от заплащането на посочената такса.

Оспорените разпоредби на чл.8а, ал.1 и чл.21, ал.5 от Наредба № 8 на Общински съвет – Ветово са изменени с решение № 505 по протокол № 60/28.02.2019 г. на Общински съвет – Ветово. В актуалния си вариант те гласят следното:

„Чл. 8а (1) От таксата по чл.16, т.1, т.2. и т.4. се освобождават физически и юридически лица, които в срок до 31 октомври на предходната година декларират, че няма да ползват собствения си имот през следващата година.“.

„Чл.21 (5) Не се събира такса за сметосъбиране, сметоизвозване и депо за имотите, които, няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в Общината /Кметството/ до 31 октомври на предходната година. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 2-месечен срок от датата на придобиването им.“.

В преписката по така извършеното изменение на оспорената наредба се съдържат и мотивите по чл.28 от ЗНА за това, в т.1 от които „Причини за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветово“ е посочено следното: “Повод за внасянето на предложението е необходимостта от изменение на текстовете на чл.8а, ал.1 и чл.21, ал.5 от Наредба № 8 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветово. От 01 януари 2019 г. са в сила измененията на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в текста на чл.71 публикувани в ДВ бр.98/27.11.2018 г.

Изменението на разпоредбата на чл.71 регламентира посочването на срок – до 31 октомври на предходната година, за подаване на декларации от задължените лица за освобождаване от такса за услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.2, т.2 от ЗМДТ за имоти, които не са застроени или не се ползват през цялата година“.

Така предложеното изменение в двете разпоредби е прието с решение № 505 по протокол № 60/28.02.2019 г. на Общински съвет – Ветово като по силата на § 16 от ПЗР от Наредба № 8 на Общински съвет – Ветово то влиза в сила от 01.02.2019 г.

При това положение съдът намира, че оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт безспорно противоречат на действалата към датата на изменението им и действаща понастоящем редакция на разпоредба от нормативен акт от по-висок ранг – на чл.71, т.1 от ЗМДТ.

Разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е изменена с ДВ, бр. 88 от 2017 г., бр. 88 от 3.11.2017 г. Както Административен съд – Русе вече е имал възможност да посочи (вж. решение № 16/28.02.2019 г., постановено по адм.д. № 541/2018 г. по описа на АС – Русе), новата редакция на чл.71 от ЗМДТ е приета с § 9 от ЗИД на ЗМДТ (обн., ДВ, бр.88 от 3.11.2017 г.). В § 21 от ПЗР на същия ЗИД на ЗМДТ първоначално е било предвидено, че законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл.66, ал.3, т.1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Впоследствие, с § 39, т.23, б.“г“ от ЗИД на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (обн., ДВ, бр.88 от 3.11.2017 г.) е изменен като думите "1 януари 2020 г." са заменени с "1 януари 2022 г.". Изменената редакция на чл.71 от ЗМДТ влиза в сила от 01.01.2022 г. и към настоящия момент, към който следва да се преценява съответствието с материалния закон според чл.192а, изр.второ от АПК, тя не е действащо право. Поради това така изменената редакция не следва да бъде съобразявана при извършването на преценката за съответствието с материалния закон на оспорените частично разпоредби от Наредба № 8. Следователно ирелевантно е обстоятелството, че според чл.71, т.2 от ЗМДТ (в сила от 1.01.2022 г.) не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Противно на посоченото в мотивите към изменението на

Наредба № 8 в частта по отношение на двете оспорени разпоредби, с ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., не са извършвани никакви изменения в самия текст на нормата на чл.71 от ЗМДТ, а, както беше посочено по-горе, е извършено единствено изменение в § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (обн., ДВ, бр.88 от 3.11.2017 г.) като срокът, за който е отложено влизането на този закон в сила, е продължен до 1 януари 2022 г. Следва да се отбележи, че това отлагане действието на закона с правило от заключителните му разпоредби е изрично уредено в чл.35, ал.1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА.

Понастоящем и до влизане на измененията в чл.71 от ЗМДТ в сила на 01.01.2022 г., разпоредбата на чл.71, т.1 от същия закон продължава да е в следния вид:

„Чл.71.Не се събира такса за:

1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота“.

Без значение за преценката за законосъобразност на атакуваните разпоредби от Наредба № 8 е обстоятелството, че при тяхната отмяна, в частта относно предвидения срок за подаване на декларацията, евентуално би се стигнало до противоречие с други разпоредби от същата наредба, които не са били предмет на оспорване и което противоречие би създало трудности при планирането на общинския бюджет. Отстраняването на подобни противоречия е от компетентността на общинския съвет, който, съобразявайки задължителното съдебно решение, следва да предприеме необходимите за целта действия.