Решение № 1518 от 17.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120106179 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, предявен от ”АПС Бета България“ ЕООД, гр.София, против М. Н. Б. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4158/2025г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 1 527.13 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *********************, сключен по реда на ЗПФУР с “Кредисимо“ ЕАД, и платена на последното от “Ай Тръст” ЕООД – поръчител по Договор за поръчителство, във връзка със сключен с кредитополучателя Договор за предос-тавяне на поръчителство, двата – от същата дата, вземанията по който са прехвърлени от вто-рото дружество на ”АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на взе-мания /цесия/ от 02.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2025г. до оконча-телното плащане; сумата 333.17 лв. – договорна лихва за периода 22.06.2018г. – 20.06.2020г., и сумата 950.95 лв. – мораторна лихва за периода от 22.06.2018г. до 23.05.2025г., без времето от 13.03. до 13.07.2020г. Твърди и че след като е получила препис от заповедта, Б. е пода-ла възражение, по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на същата, че дължи тези суми. Претенди-ра разноски.

Ответницата оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли, като излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради противоречието му със зако-на – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Процесуалният й представител – адв. Л. Б. претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, включително и за заповедното производство.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

По заявление на ”АПС Бета България“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. Н. Б. за исковата сума по ч. гр. дело № 4158/2025г. на РС Бургас.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение.

Горното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявения установителен иск.

На 22.06.2018г. между “Кредисимо“ ЕАД и Б. е сключен, по реда на ЗПФУР, Договор за потребителски кредит с № 1096467, по силата на който дружеството се е задължило да й предостави сумата от 2 200 лв. – при ГЛП от 30.89 % и ГПР в размер на 50 %, а тя – да върне общо 2 976.48 лв., на 24 равни месечни вноски от по 124.02 лв., в срок до 20.06.2020г.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, кредитополучателят, в зависимост от посочения в заявлението за предоставянето на кредита вид на обезпечението, следва да предостави на заемодателя банкова гаранция, съгласно ОУ, в срок до 10 дни от подаването му, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от “Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – в срок до 48 часа.

В тази връзка, на същата дата, Б. е сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с “Ай Тръст” ЕООД, по силата на който това дружеството се е задължило да сключи Договор за поръчителство със заемодателя и да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на всички задължения, произтичащи от Договора за потребителски кре-дит, срещу възнаграждение от по 107.06 лв. месечно, платимо заедно с вноските по заема, об-що 2 569.44 лв.

Пак на същата дата, “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който последното се е задължило да отговаря пред заемодателя соли-дарно за задълженията на Б. по процесния Договор за потребителски кредит. В чл.13 е предвидено, че дружеството-заемодател е овластено да приема и администрира вместо поръ-чителя изпълнението на задължението на кредитополучателя за плащане на възнаграждение-то по Договора за предоставяне на поръчителство, съгласно погасителния план.

Със сумата 1 792.44 лв. е било погасено задължение на Б. по стар заем, а остатъкът от 407.56 лв. й е бил изплатен чрез системата на електронни плащания ePay.bg.

Ищецът не е ангажирал по делото надлежни доказателства, във връзка с твърденията си, че “Ай Тръст” ЕООД е изпълнило задълженията си по сключените с ответницата и “Кредисимо“ ЕАД договори, като на 23.02.2021г. е заплатило на последното процесните суми.

Представен е Договор за цесия от 02.03.2021г., по силата на който ”Кредисимо“ ЕАД и ”Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили на ”АПС Бета България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като заемодател и физически лица като кредитополучатели, индиви-дуализирани в Приложение № 1 към договора, включително и за задълженията на Б..

С исковата молба ищецът е представил и писмено потвърждение за извършената цесия от ”Кредисимо“ ЕАД, както и пълномощното, с което дружеството го е упълномощило да уведоми от негово име длъжника за прехвърлянето на вземането.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаване на преписите от книжата по делото ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия – съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението – съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент именно ищецът се явява неин кредитор.

Отпуснатият заем на Б., като физическо лице, представлява предоставяне на финансо-ва услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потребителски кре2 дит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При извършената служебна проверка, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран /неточно е посочен/ ГПР, към който следва да се добави и възнаграждението за поръчителя в размер на 2 569.44 лв., платимо на 24 вноски заедно с тези – по кредита, и имащо характер на скрита възнаградителна лихва – ”Кредисимо” ЕАД е едно-личен собственик на капитала на ”Ай Тръст” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни разходи по договора за кредит под формата на уговорено възмездно поръчи-телство още към момента на сключването му. Или в случая се касае за използване на кон-струкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

В такъв смисъл – Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК, III г.о. и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС, както и константната практика на настоящия съ-дебен състав.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 2 200 лв.

Ищецът претендира такава от 1 527.13 лв., а при нейна доказателствена тежест ответницата не е ангажирала доказателства да е заплатила същата, както и каквито и да било други суми, с оглед извършване на прихващане. Предявеният установителен иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Претенциите за договорната и мораторната лихви пък следва да се отхвърлят – като неоснователни.

Пак поради недействителността на договора ответницата е поставена в забава едва с иско-вата молба – чл.84, ал.2 о т ЗЗД, която съобразно фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Т. е . – дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2025г. до окончател-ното й изплащане.

На ищцовото дружество следва да се присъдят направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: общо 61.09 лв. за ДТ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 евро.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата – адв. Л. Б. с оглед цената на исковете и уважената част от тях, фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност, сумата от общо 180 евро, представляващи адво-катски възнаграждения за заповедното и настоящото производства, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. Б., с ЕГН: **********, гр.Бургас, *********************** че същата дължи на ”АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Триадица”, бул.”България“ № 81В, сумата 780.81 евро /1 527.13 лв./, представляваща главница /чистата стойност на кредита, съгласно чл.23 от ЗПК/ по Договор за потребителски кредит № *********************, сключен по реда на ЗПФУР с “Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК:

175330437, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.06.2025г. до окончателното й изплащане – по издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4158/2025г. на РС Бургас, като по отношение на вземанията за сумите: 170.35 евро /333.17 лв./ – договорна лихва за периода от 22.06.2018г. до 20.06.2020г., и 486.21 евро /950.95 лв./ – мораторна лихва за периода 22.06.2018г. – 23.05.

2025г., без времето от 13.03. до 13.07.2020г., за които се твърди, че са били платени на “Кредисимо“ ЕАД от “Ай Тръст” ЕООД, в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство, във връзка със сключения с кредитополучателя Договор за предоставяне на поръчителство, двата от 22.06.2018г., и впоследствие прехвърлени от второто дружество на ”АПС Бета България“ ЕООД със същия Договор за цесия, ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

ОСЪЖДА М. Н. Б. да заплати на ”АПС Бета България“ ЕООД напра-вените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 31.23 евро /61.09 лв./ за държавна такса, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 евро.

ОСЪЖДА ”АПС Бета България“ ЕООД да заплати на адвокат Л. К. Б., вписана в регистъра на АК – София с личен № 1000558810, сумата 180 евро, представляващи адвокатски възнаграждения за заповедното и настоящото производства, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4