Решение № 41 от 31.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20232001000011 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 260059/ 1.07.2022 г., постановено по т.д. № 612/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е прието за установено, на основание чл.124, ал.1, вр. чл.422 ГПК, че „Х. К. Ч. – БС“ ЕАД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ***, представлявано от И. Д. А., дължи на „В. и К.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ***, представлявано от Г. Й. Т., следните суми: 28 206,77 лв. – цена на потребените през периода 17.09.2016 г. – 13.06.2018 г. услуги ВиК по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода за обект, представляващ почивен дом в гр. П., *** (абонат № 211465), съгласно фактури, издадени от дружеството – ищец през периода 23.06.2017 г. – 22.06.2018 г., и 5006,34 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 24.07.2017 г. – 11.07.2019 г., както и обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата от 28 206,77 лв., начиная от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2659/ 17.07.2019 г. по ч.гр.д. № 5670/ 2019 г. на Районен съд Бургас.

1

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Х. К. Ч. – БС“ ЕАД , в която решението се обжалва, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и при неизяснена фактическа обстановка. Въвежда се искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отхвърлена.

Изтъква се в жалбата, че са налице безспорни доказателства, че представените протоколи за измерване са подписани от лица, които не са свързани с абоната, същият не е бил допуснат до собственото си измервателно устройство, находящо се в притежаван от него имот.

Застъпва се позиция, че заключението на вещото лице и свидетелските показания са противоречиви, съдържат неверни и неистински твърдения, като е въведен в заблуждение решаващият съд.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „В. и К.“ ЕАД, в който същата се оспорва, като се сочи, че не са основателни оплакванията за неправилност на постановения съдебен акт и се въвежда искане за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

Поддържат се доводи, че ирелевантно към спора е възражението за неосчетоводяване на данъчните фактури от страна на получателя на доставката, тъй като по съществото си самата фактура не представлява източник на претендираното по нея вземане. Излагат се съображения, че доколкото по делото е категорично доказана редовността на счетоводните записвания при въззиваемия, те могат да служат като доказателство за сключената сделка и липсата на счетоводни записвания при въззивника не се ползва с доказателствена сила за твърдения от последния факт на недължимост на претендираните суми.

Подчертава се, че предявените искове са за заплащане на услуги, отчетени по индивидуалното измервателно средство на потребителя, който има задължение да се грижи и отговаря за правомерното В. на обекта си.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на 2 изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в полза на дружеството – въззиваем против въззивника, произтичащо от договор за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, за което задължение е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2659 от 17.07.2019 г. по ч.гр.д.

№ 5670/2019 г. на Районен съд Бургас, приложена към настоящото дело.

Със заповедта за изпълнение е разпоредено „Х. К. Ч. – БС“ ЕАД да заплати на кредитора „В. и К.“ ЕАД сумата от 28206, 77 лв., представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се в гр. П., ***, с абонатен номер 211465, за периода от 17.09.2016 г. до 13.06.2018 г., както и сумата от 5006,34 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 24.07.2017 г. до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът е подал възражение против заповедта за изпълнение в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от данните по делото, дружеството – въззивник е абонат на дружеството – въззиваем – доставчик на услугите подаване на питейна вода, канал и пречистване, като титуляр на партида с абонатен номер 211465, за обект „П. б. в гр. П., ***“, собственост на въззивника.

Искът на въззиваемото дружество се основава на неудовлетвореното парично притезание за вземания по фактури, издадени за периода 23.06.2017 г. – 22.06.2018 г., за отчетен период 17.09.2016 г. – 13.06.2018 г., за цената на потребени услуги по доставена, отведена и пречистена вода. Претендира се и лихвата за забавено плащане на горното задължение.

3

Установява се от приетия като доказателство по делото Протокол от 12.09.2017 г., че на посочената дата ползваният от въззивника водомер за отчитане на водното потребление е бил свален и заменен с нов такъв. От представеното Свидетелство за проверка № 258 от 13.09.2017 г., за което страните не спорят, че касае процесния водомер, става ясно, че същият не съответства на метрологичните и техническите изисквания към него, като при проверката е констатирано, че същият отчита Qmax -11,60 %, като вещото лице по изпълнената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза е пояснило, че това означава отчитане на по-малко от потребеното количество вода.

В заключението на експертизата в табличен вид са посочени отчетените изразходвани количества вода за процесния период, като експертът е посочил, че отчитането до демонтирането на водомера на 12.09.2017 г. е извършвано по водомер с идентификационен номер ***, за който при проверката е установено, че измерва по-малко от преминалото през него количество вода, а след тази дата по водомер с идентификационен номер 092521. Отчитането се е извършвало електронно, при осигурен достъп на инкасатора до измервателния уред на водоснабдявания обект. Установено е, че за процесния отчетен период преминалото през измервателните устройства количество вода възлиза на 11 230 кубични метра, а цената му е 28 206,77 лв.

Без основание се поддържат във въззивната жалба оплаквания, че протоколите за отчитане на ползваната вода са подписани от лица, несвързани с абоната и представител на същия не е бил допускан до измервателното устройство. Горните твърдения се опровергават от разпита на свидетеля Т., която е работила, през релевантния период, като отчетник на водомерите в района, в който се намира и обекта на въззивника. Същата с категоричност установява, че лично е събирала данните от водомера на въззивника в присъствието на управителя Д. или посочен от него служител, чието присъствие е било нужно с оглед осигуряне достъп до водомера, намиращ се в шахта на територията на дружеството, зад портал. От представените по делото два протокола за отчитане, единият носи подписа на управителя на въззивното дружество, а другият не е подписан от него, но двамата инкасатори са удостоверили, че същият е присъствал на отчитането – 4 чл.21, ал.4 от Общите условия на ВиК Бургас. Горното обстоятелство не опорочава удостоверителната сила на изявлението, извършено от длъжностното лице – отчетник инкасатор, в кръга на службата му.

Установеното при проверката на водомера на въззивника от независима лаборатория обстоятелство, че същият измерва по-малко от действително преминалото количество вода сочи, че не може да се направи извод, че на абоната са начислявани суми за непотребени услуги по доставяне на вода, а напротив – същият е спестил разходи, като за период с неизвестна продължителност е ползвал повече от претендираното за плащане количество.

При липса на данни сумите по фактурите за ползваните услуги да се били платени от абоната, крайният извод на съда е за основателност на претенцията за главницата в пълния предявен размер.

Предвид функционалната си обусловеност от уважаването на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава – за лихвата за забава, дължима от изпадането в забава – изтичането на тридесетдневен период от издаването на фактурите – чл.31, ал.2 от Общите условия на ВиК Бургас, и съизмерима със законната лихва, като обезщетение за неточното във времето изпълнение на едно парично задължение. Пресметната от деня, следващ падежа, до когато се претендира, по правилата на чл.86, ал.1 ЗЗД и ПМС № 426 от 18.02.2014 г., с лихвен калкулатор, мораторната лихва възлиза на 5006,34 лв., в какъвто размер искът е основателен.

Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за разноските в заповедното производство.

Изводите на настоящия състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт.

При този изход от делото, въведеното искане и ангажирани доказателства, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, платими от въззивника, в размер на 300 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260059 от 1.07.2022 г., постановено по т.д. № 612/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ОСЪЖДА „Х. К. Ч. – БС“ ЕАД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ***, представлявано от И. Д. А., да заплати на „В. и К.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 300 лв. – съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6