Решение № 17 от 22.05.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Тополовград, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20232320200011 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени материалният и процесуалният закон при издаването на АУАН и НП, твърди се, че въобще липсва от обективна и от субективна страна каквото и да е нарушение на ЗДвП за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ – Тополовград или алтернативно да се приеме, че е налице маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН и съответно съдът да постъпи както повелява закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с пълномощника му и поддържа изложеното в жалбата, като претендира нейното уважаване.

ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание, но в писмено становище посочва, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава, като това становище е в самото придружително писмо, с което е изпратена жалбата и преписката и липсват мотиви, относно него.

1

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 07.02.2023 г. е съставен АУАН № 408669 на жалбоподателя, за това, че в качеството му на водач на лек автомобил, собственост на друго лице, на кръстовище на ул.******** – Т. не е съобразил поведението си с пътен знак „Б2“ и отнема предимството на правилно се движещият се по улицата в посока площад Освобождение друг лек автомобил, като го блъска в лявата страна, от което следва ПТП с материални щети. В акта е записано също, че жалбоподателят не е останал на мястото на местопроизшествието за да окаже съдействие и същият е установен в гр.Т., на паркинга на МБАЛ. В акта е записано, че са нарушени чл.6 т.1, чл.123 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДвП. Актът е съставен от актосъставителя П., в присъствието на свидетеля Д.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля, като нарушителят е отказал да подпише, с възражение, че описаните обстоятелства не отговарят на истината.

Нарушителят е отказал и връчването на акта срещу разписка, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. Въз основа на този акт е издадено НП № 23-0358-000020/17.02.2023 г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя са наложени наказания: „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2, във чл.179, ал.1, т.5, предл.1-во и 2-ро от ЗДвП и съответно глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП. НП е връчено срещу разписка на 21.03.2023 г. На 31.03.2023 г. е входирана жалба в РУ на МВР Тополовград.

Към преписката е приложен протокол за ПТП, в който е направена схема на ПТП и който е подписан от двамата участници – водачи на МПС-та, като са посочени и обстоятелствата, причините и условията за ПТП-то.

Към преписката е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че на жалбоподателя не са издавани други АУАН и НП, освен процесните, единствено през 2015 и 2020 г. са му съставяни фишове по ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля Д., които посочват обстоятелствата, при които е установено нарушението и между техните показания, както и между тях и изложеното в АУАН и НП не съществуват противоречия, като и актосъставителя, и свидетеля Д. не са били очевидци на 2 извършване на самото нарушение, а описват изложените от тях обстоятелства, на база на устни обяснения взети от двамата водачи на МПСта, които са били установени не на мястото на произшествието, а на друго място, различно от последното, а именно – паркингът на МБАЛ и поконкретно от обясненията на другото МПС, а не това което е било управлявано от жалбоподателя. Също така и двамата разпитани полицейски служители посочват, че те не са извършили оглед на местопроизшествието в присъствието на двамата водачи, а са отишли на мястото след случая, без да присъстват водачите и без да бъде съставен протокол за оглед.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетеля Д., на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

Жалбата е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.

Съображенията за това са следните:

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършени нарушения на чл.6, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б“а“ от ЗДвП.

Съгласно първия член водачите на МПС са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка. В случая се твърди в АУАН и от актосъставителя и св.Д. в показанията им в съдебно заседание, че жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак „Б2“, като не е спрял на този знак „стоп“ на кръстовище и по този начин е отнел предимството на друг правилно движещ се автомобил, управляван от трето лице – Федя Миланов и с това е причинил ПТП с материални щети, установени и за двете МПС-та. От обективна страна това поведение на жалбоподателя по никакъв начин не е установено и доказано. И актосъставителят и свидетелят Д. посочват, че те не са очевидци, 3 а и такива липсват на самото извършване на ПТП-то, т.е. няма как да е установено по безспорен и категоричен начин в акта дали жалбоподателят е спрял на знак „стоп“ или не, и дали именно това е причината за настъпилото ПТП. Самият актосъставител и свидетелят посочват, че те са установили водачите на двете МПС-та на място различно от самото ПТП – едва на паркинга на болницата и това място е много отдалечено от мястото, където се твърди, че е извършено ПТП и те са установили единствено нанесените материални щети по автомобилите на двамата водачи, като механизма на извършеното ПТП са го установили най-вече от обясненията на другия водач – Федя Миланов, който не е посочен като виновен такъв в протокола за ПТП.

Следователно, липсват безспорни и категорични доказателства за това как е настъпило ПТП-то, какъв е механизма му, кое го е причинило, дали поведението на единия или другия водач и съответно кой има вина за настъпилото ПТП. На мястото на самото произшествие не е имало никой друг, освен двамата водачи, дори е установено и това, че жалбоподателят не е останал на мястото, а е продължил спокойно движението си, като е стигнал до болницата в града, която е била целта на неговото движение и едва там, при пристигането на полицейските служители е осъзнал, че е настъпило някакво ПТП. Също така установен е фактът, че другият водач след настъпване на ПТП-то е последва жалбоподателя и е осъществил контакт с него едва на паркинга на болницата, след като той е спрял там. Т.е. и от субективна страна липсва умисъл, тъй като жалбоподателят се установява, че по никакъв начин не е възприел факта, че е бил участник на каквото й да е ПТП. Той е забелязал нанесените щети по неговия автомобил едва след пристигането на полицейските служители на паркинга на болницата и това се установява по безспорен начин от свидетелските показания. Освен това, към преписката е приложен протокол за ПТП, в който протокол е направена схема на ПТП-то и са записани подробно обстоятелствата, причините, маневрите, материалните щети и т.н., които обаче по никакъв начин не са установени от съставителя на протокола за ПТП директно, тъй като последният посочва, че не е бил на мястото на произшествието, тъй като самите водачи не са останали на това място след настъпването му, т.е. протоколът е съставен на база обяснения на водачите, които обаче са пряко заинтересовани от следващата се административно наказателна отговорност и съответно понасянето й и не би могло само на база техните обяснения да бъде съставен такъв протокол, който 4 обективно да отразя действителността, камо ли да бъде посочена схема на ПТП. И актосъставителят, и св.Д. посочват, че те не са извършвали оглед на местопроизшествието в присъствието на водачите, така както изискват законовите разпоредби, а всъщност са съставили протокол за ПТП. Прави впечатление и факта, че протоколът за ПТП е съставен в 8.30 часа на въпросната дата, а в АУАН е записано, че нарушението е извършено около 07.55 часа. Не е ясно обаче как е установено точното време на извършване на ПТП-то и точното място, описано в АУАН и НП, след като нито водачите, нито полицейските служители са били на това място и всички обстоятелства около ПТП-то са установени на база устни обяснения, които дори не са протоколирани и закрепени по някакъв начин на хартиен носител и не е ясно кой какви обяснения е дал, а самият жалбоподател, по негово искане, непосредствено пред съда в съдебно заседание дава обяснения, които са в съществено противоречие с описаните в АУАН и НП. Дори и това негово обяснение да се приеме за защитна теза, то е дадено непосредствено пред съд и по никакъв начин не е опровергано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от административно наказващият орган на когото е доказателствената тежест да установи извършването на нарушението от обективна и субективна страна.

Същото така, установено е в хода на съдебното следствие от показанията на актосъставителя и св.Д., че ПТП-то е станало в самото кръстовище, тъй като по техни показания, след като са отишли на мястото в последствие, не в присъствието на водачите, са видели следи от частите на автомобила на жалбоподателя и от там са установили, че жалбоподателят е бил навлязъл в кръстовището и ударът е станал в самото кръстовище, което е Т-образно. Това обаче по никакъв начин не е протоколирано, огледът не е извършен в присъствието на двамата водачи и не може да се приеме, че точно това е мястото, че тези следи са точно от автомобила на жалбоподателя, а камо ли да се установи как е настъпил удара и по чия вина, тъй като възможните хипотези и причини за настъпване на удара са много, дори е възможно и да съществува вина в другия водач, движейки се с несъобразена скорост.

Освен това, по никакъв начин не се доказа и второто нарушение, визирано в АУАН и НП, че жалбоподателят не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието. Фактът, че той не е останал на мястото на 5 произшествието, поради това, че не е разбрал и не е възприел удара и е продължил спокойно движението си, не означава, че той не е оказал съдействие за установяване на вредите. Напротив, установи се, че жалбоподателят по всякакъв начин с поведението си е съдействал на полицейските служители и по никакъв начин не им е пречил да изпълнят задълженията си по ЗДвП.

С оглед на изложеното, тъй като не се събраха в хода на производството и по самата преписка безспорни и категорични обстоятелства за извършени административни нарушения от жалбоподателя, то неправилно и необосновано АНО е ангажирал отговорността му по чл.179, ал.2, във вр.чл.179, ал.1 т.5 от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 200 лева, след като не се доказа, поради нарушение на посочената ал.1, т.5, на чл.179 от ЗДвП /неспазване предписанието на пътните знаци/ именно жалбоподателят да е причинил настъпилото ПТП. Въобще по делото липсват доказателства как е настъпило процесното ПТП и кой го е причинил.

Също така необосновано е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като не се установи по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да не е изпълнил задълженията си като участник в ПТП, както повелява горепосоченият текст. Така както е описана самата фактическа обстановка в показанията на актосъставителя и св.Д., се установява не само факта, че жалбоподателя не е останал на мястото на произшествието, но се установява и фактът, че и другият водач не е останал на това място, а е последвал жалбоподателя чак до паркинга на болницата, където двамата са били установени от полицейските служители. С оглед на тези установени факти би следвало същата административно наказателна отговорност, каквато е ангажираната от жалбоподателя, да бъде ангажирана и за другия водач, след като нито единия, нито другия като участници в ПТП-то са останали на мястото на произшествието.