Решение № 65 от 15.03.2024, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Б., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И.Цв. Т. А. Гражданско дело №

20231810101227 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС и е направено искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.

М. Н. Г. от гр.М., ж.к.М. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. П. П. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на В.

Н. Г. от Б., ул.С. С. № *, с ЕГН: ********** и С. В. В. от Б., ул.З. С. № *, с ЕГН: **********, че ищцата М. Н. Г. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, който е придобила по наследствено правоприемство от Н. Г. В., б.ж. на Б., починал на *г. и от Я. С. В., б.ж. на Б., починала на *г., а именно върху следния имот: поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., община Б., Софийска област, одобрени със Заповед №РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: град Б., местност Ч., с площ от 1346 кв.м., трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия: 6, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: *, *, *, *, заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., община Б., Софийска област, със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и да бъдат осъдени ответниците С. В. В. и В. Н. Г. , да предадат владението на ищцата М. Н. Г. върху 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №*, том *, рег.№ *, дело № * от *г. на нотариус № 408-Т. Ф., с район на действи PC-Б. за 1/2 идеална част за всеки един от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, за които ответникът В. Н. Г. се легитимира 1 като изключителен собственик, както и да се присъдят направените по делото разноски съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.132/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.П. П. от САК моли да се уважи иска, за това, че от събраните по делото доказателства се установява, че имотът е съсобствен на ищцата и ответника В. Н. Г. на основание наследяване от родителите им, като майка им е починала през 2016г. Ответниците не са доказали, че ответникът В. Н. Г. е придобил имота по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение за период от 10 години преди снабдяването му на *г. с нотариален акт № 105/2022г. за собственост на процесния имот по обстоятелствена проверка. Ищцата, ответникът В. Г. и майка им са били страни по гражданско дело, образувано през 2015г. срещу трето лице, по което са признати за съсобственици на процесния имот. Едва след влизане в сила на това решение през 2016г. ответникът В. Г. може да твърди, че е владял имота само за себе си, но не е изтекъл 10годишния срок, регламентиран в чл.79 от ЗС. Моли да се отмени издадения на ответника В.

Г. нотариален акт за собственост на процесните имоти по обстоятелствена проверка за 1/2 идеална част от всеки един от тях.

ОТВЕТНИКЪТ-В. Н. Г. от Б., чрез пълномощник адв.М. Н. от САК е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№6702 от 04.10.2023г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът В. Г. оспорва иска и твърди, че е придобил правото на собственост върху целия описан в исковата молба застроен недвижим имот по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от *г. /датата на смъртта на баща му/ до края на 2022г.

Ответникът Г. заявява, че оспорва посочените в иска факти и обстоятелства, касаещи твърдението на ищцата, че „винаги е имала съзнанието, че е собственик на процесния имот, наследен от нейните родители“, както и че не е имало договорки, че имотът във вилна зона „Ч.“ на Б. е за него, както и че с воденето на гр.дело №1 от 2015 година по описа на БРС ответникът В. Г. е признал права на ищцата върху процесния имот.

Ответникът Г. твърди , че по отношение на гр.дело №1/2015 година по описа на РС-Б. ищцата не е взела никакво участие и е подписала молба по делото единствено и само след като е помолена от ответника Г., тъй като е имало срок за отстраняване на нередовност на исковата молба и след като е разбрала и от среща с адвокат в град М. , на която е присъствал и ответника Г., че с помагането от нейна страна с един подпис по никакъв начин няма да възникнат задължения за нея, както и след като е получила и уверения от ответника Г., че няма да я ангажира финансово. Ответникът Г. е започнал това дело още през 2014 година, когато е прекратено производството по гр.д.№ */2014г. по описа на РС-Б. и го е продължил през 2015 година, когато е образувано гр.д. №*/2015г. по описа на РС-Б. само, защото след като е започнал през 2014 да подготвя документите за собственост на имота в м.Ч. на негово име, е установил, че в кадастралната карта имотът е нанесен на трети лица, които нямат права върху имота.

Ответникът Г. твърди , че между страните по делото и техните наследодатели /родители/ е имало уговорка, че имотът в м.Ч. е за ответника Г., тъй като ишцата е получила имот от родителите им през 2002 година срещу задължение, което реално не е изпълнила.

Ответникът Г. заявява, че считано от * година само той владее като свой собствен поземлен имот с идентификатор * заедно с построената в него сграда с 2 идентификатор *.1 и никой и никога не му е оспорвал правата върху този имот. Това владение като свой собствен той е демонстрирал необезпокоявано от никого повече от 10 години. Ищцата по делото след * година, никога не е оспорвала на ответника Г. правото на собственост върху този имот и той е владял и ползвал като свой собствен имота, без да бъде обезпокояван от когото и да било и още по-малко от неговата сестра. Ответникът Г. твърди, че ищцата не е ходила повече от 20 години в процесния имот. Когато след * година ответникът Г. започва да владее имота, същият е бил пред самозалесяване, а сградата пред разрушаване. Ответникът Г. заявява, че той лично и само с негови средства е запазил имота, тъй като е имал съзнанието, че е негов собствен от родителите му, а и не е имал противопоставяне от страна на сестра му - ищцата по делото.

Ответникът Г. твърди, че с лед датата * година, когато е починал Н. Г. В. - баща на страните по делото, ищцата по делото е била само около 5 месеца в Б., за да изпълнява задължението си за гледане и издръжка на майката на страните по делото - Я. С. В.. Двете са живеели единствено и само в Б. на улица „С. С.“ №* и никога през тези 5 месеца ищцата дори не се е качвала до имота, находящ се във вилна зона „Ч.“ в Б..

Според ответника Г. и щцата се е грижила само 5 месеца през 2010 година за майка им, след което се е върнала отново в град М., като считано от началото на 2011 година и до смъртта на Я. С. В. за нея се е грижил единствено и само ответника Г..

Съгласно твърденията на ответника Г. и щцата е неглижирала всички свои задължения към майка им, а той е изпълнил и тези нейни задължения. Ищцата дори е изгонила своята майка от етажа си от къщата на улица „С. С.“ №* в Б.. Ответникаът Г. заявява, че той е подслонил майка им като до смъртта й ищцата не се е интересувала от майка им и не е помагала било лично или чрез трети лица на ответника Г. в грижите за майка им. Ищцата дори не е отишла на погребението на своята майка.

Ответникът Г. твърди , че ищцата никога не му е изпращала нотариална покана с искане да й бъде осигурен достъп до процесния имот, за да го ползва по предназначение.

В с.з. ответникът В. Г. лично и чрез пълномощник адв.М. Н. от САК поддържа така направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и се присъдят направените по делото разноски съгласно приложен списък за разноски по чл.80 от ГПК /л.133/.

ОТВЕТНИКЪТ-С. В. В. от Б., чрез пълномощник адв. М. Н. от САК, е направила възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№6786 от 06.10.2023г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът С. В. оспорва иска и посочените в исковата молба факти и обстоятелства, касаещи твърдението на ищцата, че „винаги е имала съзнанието, че е собственик на процесния имот, наследен от нейните родители“, както и че не е имало договорки, че имотът във вилна зона „Ч.“ в Б. е за брат й В. Г. . Ответникът С. В. заявява, че тя и нейното семейство познават и дружат с ответника В. Г. повече от 15 години.

За този период от време те са виждали ищцата М. Г. няколко пъти след смъртта на общия наследодател на ищцата и ответника Г. като период а, през който са я виждали е около пет месеца през 2010 година, когато е трябвало да се грижи за майка си, а вместо това тя я гони 3 от етажа й от къща в Б., улица „С. С.“ №* и се връща да живее постоянно в град М..

Ответникът С. В. твърди, че считано от 2010 година тя и нейните близки помагат с труда си на ответника Г. да изчисти и направи годен за постоянно живеене на процесния имот в м.Ч.. Този имот винаги е знаела, че е собствен единствено и само на ответника В. Н. Г..

Ответникът С. В. заявява, че считано от 2010 година и до получаването на исковата молба в съда тя никога не е и предполагала, че ищцата може да има каквито и да било претенции към процесния имот. Ответникът В. твърди, че никога не е виждала ищцата да идва или да демонстрира по какъвто и да било начин, че има съзнание, че процесният имот е нейн. Затова и се съглас ила да сключи договор за прехвърляне на този имот срещу задължение за гледане и издръжка, тъй като ответникът В. Г. след смъртта на майка си нямал никого близък в живота, а ответникът В. и нейното семейство са го приели като техен близък, който се равнява и на баща. Той е част от тяхното семейство и в радост, и в тъга.

В с.з. ответникът С. В., чрез пълномощник адв.М. Н. от САК поддържа така направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и се присъдят направените по делото разноски съгласно приложен списък за разноски по чл.80 от ГПК /л.134/.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят, за това, че ищцата М. Н. Г. и ответникът В. Н. Г. са брат и сестра и са наследниците по закон на Н. Г. В., б.ж. на Б., починал на *г. и на Я. С. В., б.ж. на Б., починала на *г., които са техни родители. Горното се установява и от приложените удостоверения за наследници с №№816/19.07.2023г. и № 817/15.08.2016г., издадени от Община Б..

Родителите им Н. Г. В. и Я. С. В. са сключили граждански брак на 02.10.1960г. съгласно приложеното копие от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Новаченски народен съвет. Бракът е прекратен на *г. със смъртта на Н. Г. В. съгласно приложеното удостоверение за наследници.

Не е спорно обстоятелството, че процесният недвижим имот-поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., с адрес на поземления имот: Б., местност Ч., с площ от 1346 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *.1, със застроена площ от 53 кв.м. е бил собственост на родителите им Н. Г. В. и Я. С. В., които са го придобили по време на брака им, продължил от 02.10.1960г. до *г. чрез възмездна сделка-договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, което се установява и от приложеното копие от нотариален акт № 60, том І, дело № 168/1983г. на районен съдия от РС-Б. и скица на поземлен имот № 15-824507 от 01.08.2023г. на СГКК-Софийска област.

Съгласно приложените копия от съдебни решения № 131 от 20.05.2016г. по гр.д.

4

№1/2015г. по описа на РС-Б., влязло в законна сила на 05.09.2017г., след като е потвърдено с решение № 248 от 20.06.2017г. по в.гр.д. №761/2016г. по описа на ОС-София, се установява, че по предявен вещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за процесния имот, ищцата и ответникът В. Г. са признати за съсобственици на имота при квоти от по 1/6 идеална част за всеки един от тях, които са придобили по наследство от баща им Н. Г. В., починал на *г. и майка им Я. С. В. е призната за собственик на 4/6 идеални части от процесния имот, които е придобила чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, отразен в нотариален акт № 60, том І, дело № 168/1983г. на районен съдия от РС-Б. и по наследство от Н. Г. В., починал на *г.