Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 28.04.2022, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Наказателно дело от общ характер 258/2021
Вид
Присъда № 3
Подписан
28.04.2022
Състав
Росен Минков Стоянов

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 3/28.04.2022г. по НОХД № 258 по описа на Районен съд Г.Т. за 2021г.

На 07.12.2021г. Районна прокуратура – Д., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., обвинителен акт по досъдебно производство № 55/2021г. по описа на РУ – Г.Т., при ОД на МВР - Д., по който било образувано производство пред първа инстанция против Р. В.

КЮБЛ. от гр. Г.Т., обл. Д., за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл.355, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 16.04.2024г., в гр. Г.Т., обл. Д., е нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората коронавирусна инфекция „КОВИД-19“ (COVID-19), въведени на територията на Република България със Заповед № РД-01-196/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61 ал. 2, чл. 63 ал. 4, 5 и 11 от Закона за здравето, като според т. 5 на заповедта, всички лица, на които е разрешено влизането в страната по т. 2 от заповедта, се допускат на територията на Република България при представен документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID - 19 и т. 8, а при липса на такъв, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната РЗИ или оправомощено от него длъжностно лице и като лице, пристигнало в Република България, от рискова зона, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 210408/184296 от 08.04.2021г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Р. М. Ст. Н., не изпълнила задължението си да не напуска мястото за настаняване, находящо се в гр. Г.Т., обл. Д., на ул. „И.К.“ № 17, в което е посочила, че ще пребивава и където е карантинирана за посочения в предписанието срок от 10 дни, до 17.04.2021 г., включително, като на 16.04.2021г., около 12:00 часа се явила на Летище В. за гранична проверка преди полет W64541/12.45 за гр. Ф., ФР Германия и деянията са извършени по време на извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение № 325/14.05.2020г. на Министерски съвет на Република България, удължена с Решение № 855/25.11.2020 г. до 31.01.2021 г. и с Решение № 72/2021г. до 30.04.2021г., свързана с епидемично разпространение на „КОВИД-19“ (COVID-19) и съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и смъртни случаи.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –Г.Т., поддържа повдигнатото обвинение и по същество предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на вмененото й престъпление, за което й бъде наложено наказание предвидено в правната норма в размер на законоустановения минимум.

Подсъдимата Р.К. сама и чрез защитника си адв. М.И. от АК – Д., оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не се признава за виновна по повдигнатото обвинение. Защитникът на подсъдимата пледира за оправдаването ѝ.

От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

С Решение от 13.03.2020г., на 44-то Народно събрание на Република България, на основание на чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, обн. ДВ, бр.

22/13.03.2020 г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, първоначално за периода от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. Със същото решение е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл.57 ал.3 от Конституцията на Република България с цел опазване живота и здравето на българските граждани.

1

В изпълнение на горното, Министъра на здравеопазването на Република България и по повод усложняващата се епидемиологична обстановка и на основание чл.61 от Закона за здравето издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., удължавана последователно с няколко решения на МС: с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020г. и Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. и с Решение № 72/26.01.2021г. на Министерския съвет, считано от 1 февруари 2021г. до 30 април 2021г. Съгласно същата - всички български граждани и гражданите на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техни семейства, пристигащи от посочените в заповедта рискови държави, сред които била и Република Германия, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол.

По този повод влизащите в страната граждани попълват Удостоверение, в което посочват държавата от която пристигат, както и личните си данни и мястото, на което се задължават да пребиват за период от 14 дни, считано от момента на пристигането си на територията на Република България.

Така получената информация се подавала от органите на МВР към РЗИ по местоизпълнение на карантината, които уведомявали общо практикуващите лекари, за да могат последните да поемат наблюдението на здравословното състояние на карантинираните лица за периода на карантината.

Подсъдимата Р.К. пребивавала в Република Германия, като въпреки усложняващата се обстановка в международен аспект поради разрастващата се епидемия от COVID-19 решила да се прибере за кратко. Така на 08.04.2021г., прибирайки се от Германия, подсъдимата влязла на територията на Република България през ГКПП – Дунав мост.

Съгласно въведената процедура на подсъдимата било издадено Предписание за поставяне под карантина №210408/184296 от 08.04.2021г. на Регионална Здравна инспекция – Р., по утвърден образец, което му било връчено на 08.04.2021г.

В предписанието било указано, подсъдимата да се постави под карантина, за срок от 10 дни, на адреса, който същата посочила, а именно гр. Г.Т., обл. Д., ул. „И.К.“ №17, като Последната била запозната лично с текста на предписанието, за което се подписала собственоръчно, като й бил връчен екземпляр от същото. В същото предписание в пункт 4 било изрично посочено, че при неизпълнение на предписанието подлежи на наказателна отговорност по чл.355 от НК за неизпълнение му. Следва да се отбележи, че данните си, както и адреса на който ще изкара карантината, подсъдимата К. лично е посочила в посочения по-горе документ, а Карантинния й период изтичал на 17.04.2021г.

Независимо от връченото й на 08.04.2021г. предписание и вмененото му с него задължение подсъдимата не го изпълнявала.

Същевременно когато подс. К. е била поставена под карантина и е трябвало да бъде в изолация, се е явила на ГКПП - Аерогара В., на 16.04.2021г. в 12,31 часа, за полет W64541 /12:45 за Ф., Германия. При извършена гранична проверка на заминаващите пътници, подсъдимата е била установена от свидетелите В.П. - Неделчева и Ж.С., служители на ГКПП - Аерогара В., като лице, което е поставено под карантина и е нарушило същата. В тази връзка на подс. К. е било издадено от свидетеля П. - Неделчева писмено полицейско разпореждане от 16.04.2021г., в срок от три часа да се завърне на адреса, на който е трябвало да се изпълнява карантината, а именно гр. Г.Т., обл. Д., ул. „И.К.“ № 17.

Видно от горното, в разрез с предписанието, издадено й от РЗИ - Р., подсъдимата е 2 нарушила мерките, разписани в Заповед № РД-01-196/31.03.2021г., против разпространяването или появяването на заразна болест по хората /COVID-19/ на Министъра на здравеопазването, тъй като в качеството си на лице, по т. 8 от нея, което е било поставено под карантина с предписание изх. № 210408/184296 от 08.04.2021г. на РЗИ Р., не е изпълнила задължението си да не напуска адреса, на който е трябвало да пребивава през периода от 08.04.2021г. до 17.04.2021г.

Изложената фактическа обстановка отразена в обвинителният акт безспорно се доказва от събраните в съдебна фаза на процеса доказателства, както следва: от показания на разпитаните свидетели: В.П. - Неделчева и Ж.С., които подробно изясняват механизма на деянието, както и от информацията, инкорпорирана в приложените по делото доказателствени материали събрани в досъдебното и съдебно производство, както следва: декларация зазапознаване с предписание за поставяне под карантина от 08.04.2021г.; писмо №94-4144-1/13.04.2021г.; характеристика на Р. В. КЮБЛ.; справка от географска информационна система на МВР – приложение „covid 19”; разпореждане от 16.04.2021г.; лабораторно изследване от 15.04.2021г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; предписание № 210408/184296; лабораторни резултати от 09.04.2021г.; заповед № РД-01-169/31.03.2020г.; на Министъра на здравеопазването; заповед № РД-0174/01.02.2021г. на Министъра на здравеопазването; заповед № РД-01-195/30.03.2021г. на Министъра на здравеопазването; заповед № РД-01-196/31 на Министъра на здравеопазването; писмо до директора на РЗИ – Р. от 19.08.2021г.;.03.2021г.; писмо на РЗИ – Р. от 24.08.2021г.; писмо рег. №03- 1030-1/23.06.2021г. от РЗИ – Р.; писмо рег. № 30-221/10.05.2021г. на РЗИ Р.; писмо рег. № 94-4144-1/13.04.2021г. на РЗИ – Р.; лабораторно изследване от 12.04.2021г. на Р.К.; списък на лицата поставени под карантина; справка от ОД на МВР – Д. - вх.№1368/20.12.2021г.; справка вх.№2366/15.12.2021г. от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Д. справка от единна информационна система за противодействие на престъпността; от 13.12.202г.; справка за съдимост от 08.12.2021г., както и от останалите писмени доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Установената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и категорично установена от

Събраният доказателствен материал по делото. Показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, като е необходимо е да се изтъкне, че досежно всички гореизложени факти показанията на разпитани свидетели са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Тези показания се градят на личните възприятия на свидетелите, поради което съдът кредитира същите и ги приема за достоверни защото в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната дата. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимата, които обяснения в по – голямата си част обслужват единствено защитната й теза, поради което съда не ги кредитира. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянието. Гласните доказателствени средства по делото изцяло кореспондират и с останалите приложени по делото писмени доказателства.

Съдът намира, че са налице безспорни и непротиворечиви доказателства, поради което съдът приема за доказани всички съставомерни елементи на престъплението отразени в обвинителният акт.

Съдът възприема обясненията на подсъдимата, досежно мотивите й за напускане на 3 дома си. Настоящия състав обаче не може да се съгласи с възприетата по делото защитна позиция, че подсъдимата не е разбирала какво подписва понеже била неграмотна.

Подсъдимата собственоръчно се е подписала и попълнила декларация за запознаване с предписанията. На досъдебното производство, в присъствието на защитника си при предявяване на обвинението и после при разпита й в качеството на обвиняем е записано първо, че е с основно, а после с начално образование. Което и от двете да е вярно говори, че подсъдимата може да прочете върху какво се разписва, а заявеното в съдебно заседание от защитника й обстоятелство, че е неграмотна за съда е проява на защитно поведение.