Решение № 7378 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7378 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20241100506716 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2960/20.02.2024 г. по гр. д. № 60361/2022 г. Софийският районен съд е осъдил на основА.е чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, „Обединена българска банка” АД /като правоприемник на „Кей Би Си Банк България” ЕАД и „Райфайзенбанк /България/” ЕАД/ да заплати на В. Б. С. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно уволнение, изразяващи се в изнесени унизителни за честта и достойнството й неверни факти и обстоятелства и отразили се негативно на психо-емоционалното й състояние, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за горницата над тази сума до сумата 10 000 лв., предявен като частичен иск от 20 000 лв. Всяка от стрА.те е осъдена за разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищцата В. Б. С., с искане същото да бъде отменено и да й бъде присъдено обезщетение в пълния предявен размер.

Изтъква се в жалбата, че са налице всички елементи на състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на служителите на банката, претърпени от ищцата неимуществени вреди /размерът на които е доказан от свидетелските показА.я/, както и наличието на причинно-следствена връзка между виновното поведение на ответника и вредите. Поддържа се, че с атакуваното и отменено от съда уволнение са били наранени 1 честта, достойнството и доброто име на ищцата в обществото, сред приятелите и семейството й, като наложеното й дисциплинарно наказА.е и мотивите за налагането му са позорни и унизителни, доколкото й се приписват качества, които тя не притежава, и се налага отрицателна оценка за нея и съмнение в професионалните й качества. Установено било, че твърдените в уволнителната заповед факти са неверни, като ищцата ги възприемала като разпространени публично клевети, станали достояние на множество хора – целия банков колектив. Установено било, че в резултат на противоправното и виновно поведение на ответника ищцата е преживяла силен емоционален стрес, потиснатост, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото и психическото й състояние.

С писмения си отговор ответникът по горепосочената въззивната жалба – „Обединена българска банка” АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България” ЕАД, с предходно наименовА.е „Райфайзенбанк /България/” ЕАД/, оспорва жалбата. Излага възражения срещу всички изложени от въззивницата доводи.

Срещу осъдителната част на първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Обединена българска банка” АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България” ЕАД, с предходно наименовА.е „Райфайзенбанк /България/” ЕАД/. Жалбоподателят счита решението в тази му част за неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се възражение, че разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест и дадените указА.я се отнасят до общия случай на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, но не съответстват на специфичните особености на този състав във връзка с трудовите правоотношения. При ангажиране на отговорността на ответника като работодател следвало да се съобразят задължителните разяснения на ППВС № 4/1975 г. На следващо място въззивникът изтъква, че изводът на съда за наличие на виновно противоправно поведение на лицата, осъществяващи дисциплинарни функции, не кореспондира с установените по делото фактически обстоятелства, поради което съдът е приложил неправилно материалния закон. По делото не било установено издателят на заповедта за уволнение да е проявил недобросъвестност. От страна на ищцата не били представени доказателства за конкретни противоправни действия или бездействия на издателя на заповедта, нито на друго физическо лице, в резултат на които да са настъпили вреди за нея във връзка с дисциплинарното уволнение. Не се установявало в хода на дисциплинарното производство спрямо ищцата да е бил упражнен натиск, а твърдения за незаконни действия по отношения на процедурата не били изложени от нея, съответно не били обсъждА. или доказА. и в хода на производството по отмяна на дисциплинарното уволнение. Навежда се оплакване, че първоинстанционият съд не е обсъдил показА.ята на св. Б. З., които кореспондират със собственоръчно написА.те от ищцата обяснения от 30.06.2020 г., дадени от нея в дисциплинарното производство, а вместо това е кредитирал показА.ята на св. П., която няма преки впечатления от начина на провеждане на дисциплинарното производство и единствено преразказва субективния разказ на ищцата за случилото се. Навежда се довод, че по делото не е установено издателят на заповедта да е 2 знаел, че липсват основА.я за издаването й, като въпреки това, преследвайки други цели, да е издал заповедта – предпоставки за ангажиране отговорността на съответния ръководител на предприятието работодател за непозволено увреждане съгласно ППВС № 4/1975 г.

Изтъква се в тази връзка, че с отмяната на заповедта за уволнение противоправността на деянието, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, не е установена, нито недобросъвестното поведение на издателя на заповедта се предполага. Поддържа се, че незаконното уволнение и „недобросъвестно извършеното” от съответния ръководител не са равнозначни. Установените по делото обстоятелства не сочели за недобросъвестно ползване на служебно положение, насочено към постигане на лични или други неслужебни цели, целящо увреждане на ищцата. С оглед на това въззивникът счита, че не е налице деликт и отговорността на работодателя по чл. 49 от ЗЗД не следва да бъде ангажирана. Въззивникът навежда и довод за недоказаност на претендирА.те от ищцата вреди, изразяващи се във влошаване на физическото и психическото й състояние.

Ищцата не е подала отговор на въззивната жалба на ответника и не е изразила становище по жалбата пред съда.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от В. Б.

С., срещу „Кей Би Си Банк България” ЕАД /правоприемник на „Райфайзенбанк /България” ЕАД/, с искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 10 000 лв., предявена като частична претенция от сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата в резултат на издадената заповед № 898/13.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказА.е „уволнение”.

В исковата молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с „Райфайзенбанк /България” ЕАД /правоприемник на което дружество към датата на подаване на исковата молба е „Кей Би Си Банк България” ЕАД/, възникнало с трудов договор от 30.11.2009 г., като е заемала длъжността „старши специалист” в сектор „Ранни предупредителни сигнали и мониторинг на договорни задължения”, отдел „Кредитен контрол – корпоративни клиенти”. Твърди, че със заповед № 898/13.07.2020 г. трудовото й правоотношение е било едностранно прекратено от работодателя поради дисциплинарно уволнение, обективирано в заповед № 47/13.07.2020 г., издадена от представляващите банката изпълнителен директор и прокурист. С влязло в сила решение от 09.03.2022 г. по гр.д. № 44704/2020 г. на Софийски районен съд, образувано по предявени от ищцата искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 от КТ, била отменена заповед № 47/13.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказА.е „уволнение” и заповед № 898/13.07.2020 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основА.е чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, и ответникът е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

Ищцата твърди, че с атакуваното и отменено от съда уволнение са засегнати и наранени честта, достойнството и доброто й име, с които тя се ползва в обществото, приятелите и семейството си, самооценката и положителната оценка, която тя има за 3 собствената си личност. Твърди, че наложеното й дисциплинарно наказА.е и мотивите за налагането му за позорни и унизителни, защото я представят пред обществото в светлина, в каквато никога не е била, и й се приписват качества, които не притежава, мА.пулира се общественото мнение като му се налага отрицателна оценка за ищцата и съмнение в личните и професионални нейни качества. Изнесеното в заповедта представлявало позорен за личността й факт, като се установило, че твърдените факти са неверни и не отговарят на действителността и ищцата ги възприемала като разпространени публично срещу нея клевети, станали достояние на множество хора – целия банков колектив. Изтъква, че от значение са не само конкретно употребените изрази, но и цялостното внушение. Ищцата твърди, че в резултат на противоправното и виновно поведение на ответника, изразяващо се в изнасяне в неверни факти и обстоятелства в заповед № 898/13.07.2020 г. и заповед № 47/13.07.2020 г., които са унизителни за честта и достойнството на ищцата, тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживен силен емоционален стрес, потиснатост, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото здраве и психическата й стабилност, нежелА.е за общуване с хора, отменяла е непосредствените си ангажименти.

Сочи, че отговорността на ответника „Кей Би Си Банк България” ЕАД – правоприемник на „Райфайзенбанк България” ЕАД, за причинените на ищцата неимуществени вреди, произтича както от качеството му работодател, така и от качеството му на възложител на работата на издалите конкретната заповед негови служители.

В писмения си отговор ответникът „Кей Би Си Банк България” ЕАД оспорва предявения иск. Излага възражение, че не дължи обезщетение за неимуществени вреди от признатото за незаконно уволнение на ищцата, тъй като от една страна при договорни отношения неимуществени вреди не се компенсират, а от друга – в КТ не е предвидено право на уволнения работник или служител да претендира неимуществени вреди при прекратяване на трудовото му правоотношение. Поддържа, че работодателят не може да носи отговорност за неимуществени вреди от това, че е упражнил признатото му от закона право да прекрати трудовото правоотношение с работника. При прекратяване на трудовия договор работодателят осъществява предоставената му от закона възможност едностранно да прекрати договорните правоотношения, а когато това право е упражнено незаконно, отговорността за вреди е огрА.чена до размера, предвиден в чл. 225, ал. 1 от КТ. Сочи, че прекратяването на трудовото правоотношение може да е признато за неправилно, но това не означава, че с издаването на заповедта е налице деликт. На следващо място, ответникът излага възражение за недоказаност на претенцията за неимуществени вреди. Изтъква в тази връзка, че уволнението на ищцата е отменено от съда на формално основА.е, но съдът не се е произнесъл дали е извършено дисциплинарното нарушение. След анализ на събрА.те данни и дадените от ищцата обяснения във връзка с инициираното дисциплинарно производство, работодателят преценил, че ищцата е извършила неправомерно достъпване, обработване и предоставяне на трето лице на лични данни, вътрешна търговска информация и банкова тайна за негов клиент, които действия са окачествени като тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и т. 10, съответно по чл. 190, т. 4 и т. 7 от КТ, въз основа на което е наложено на ищцата дисциплинарното наказА.е „уволнение”. Изтъква се, 4 че дисциплинарното производство било проведено от работодателя добросъвестно и при спазване на законовите изисквА.я. Наложеното дисциплинарно уволнение е било отменено от съда на формални основА.я, поради което работодателят не следва да носи отговорност за претендирА.те неимуществени вреди.