Решение № 108 от 06.05.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. ************, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ************, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101023 по описа за 2023 година

Предявени са от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД за осъждане ответника „Агенция Пътна инфраструктура”, чрез Областно пътно управление– ******* да заплати на ищеца сумата от 11381,64лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********** за настъпило застрахователно събитие на 16.10.2020г. около 01.10ч.- внезапно изскачане на пътното платно на две диви кучета при движение по автомагистрала А2 посока гр. *******, след разклона за гр. ************, в резултат на което са нанесени щети на л.а. „Ауди А8” с рег. № **********, управляван от Г. В., изразяващи се в увреждане на абсорбер предна броня, боя по предна броня, водач ляв предна броня, водач десен предна броня, въздуховод, декоративна решетка, държач парктроник, букси на вентилатор, захранващ блок на вентилатор, интеркулер, боя по калник преден десен, калник преден ляв, калобран преден десен, калобран преден ляв, капаче пръскалка, капаче теглич, конзола калник преден десен, конзола калник преден ляв, конзола предна дясна към рог, конзола преден ляв към рог, кора над предна броня, кора под ДВГ, кора под купе дясна задна, кора купе дясна предна, кора под предна броня, подкалник преден десен, подкалник преден ляв, радиатор воден, радиатор климатик, рамка радиатор, решетка дясна, решетка лява, тръба интеркулер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 14.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2658,42лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.05.2021г. до 10.08.2023г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Настъпило е гореописаното застрахователно събитие, в резултат на ПТП на път част от 1 републиканската пътна мрежа по см. на чл. 3 ЗП, стопанисван от ответника съгласно чл. 30, ал.1 вр. чл. 19, ал.1, т.1, ал.2, т. 3 от същия закон и чието задължение е поддържането и управлението му. Съгласно определението по пар.1, т. 14 ДР на ЗП, твърди че дейността по поддръжка на пътя включва дейности по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

За настъпилото събитие е бил подаден сигнал до тел. 112. Мястото е било посетено от мобилен екип на застрахователя, както и от автопатрул, за което не е бил съставен протокол за ПТП, след констатиране на щетите. Твърди, че такова изискване няма и разписано в Наредба № Iз-41/12.01.2009г., изм. ДВ бр. 94/30.11.2010г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ.

Пострадалият автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, полица № *********, със срок на действие 12.12.2019г.-12.12.2020г. По молба на водача на автомобила, при ищеца е заведена щета № № ********. След извършен оглед на автомобила, по него са били установени повреди, удостоверени в изготвен опис заключение и работна карта. За отстраняване на уврежданията ищецът е определил обезщетение в размер на 11176,02лева и същото е изплатено на 11.02.2021г. на сервиза извършил ремонта.

Признал е и разход от 205,62лева за репатриране на автомобила, изплатен на собственика му на 09.11.2020г. С плащане на сумите, твърди че е встъпил в правата на увредения. На 20.04.2021г. ответникът е получил покана за доброволно погасяване на задължението, каквото ищецът твърди да не е получил. С изтичане предоставения срок за доброволно плащане, сочи ответникът да е в забава, поради което и дължи обезщетение за това.

Ето защо, искането е за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че път А2 е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от него. Не оспорва и че на територията на Варненска област тази дейност се извършва от специализираното звено на Агенцията- ОПУ- ******* /чл. 22, ал.1 вр. чл. 21, ал.2 ЗП.

Оспорва наличието на предпоставките, при които ищецът е изплатил застрахователното обезщетение. Оспорва да е настъпило въпросното ПТП, както и сочените увреждания да са в резултат и в причинна връзка с ПТП. Претенцията се оспорва и по размер.

Твърди, че не следва да носи отговорност за появата на диво животно на пътното платно. Предвид твърдението животните да са диви, по см. на чл.5, ал. 2 вр. ал.1 Закона за лова и опазване на дивеча, счита, че отговорност следва да носи Министъра на земеделието, храните и горите /чл.4, ал.1 ЗЛОД/, както и Североизточно държавно предприятие чрез Държавно ловно стопанство Шерба, по арг. от чл.9, ал. 9 ЗЛОД. В евентуалност се твърди да е налице „случайно деяние“, а не неизпълнение на негови законови задължения.

Произшествието, при което се сочи да е настъпило увреждането на л.а се твърди да е настъпило след разклона за гр. ************ /пътен възел/. Съгласно Техническите правила 2 за приложение и техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, издание на ГУП, 1995г.- при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорни стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките, съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко от 100м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. Т.е животното, което е било установено на пътя е могло да излезе именно от такова място, което правело без правно значение факта дали е имало или не оградна мрежа.

Посочва, че с оглед характеристиките на автомагистралите, изключено е появата на диви животни по тях, защото предпазната телена мрежа не позволявала появата на такива на пътя. В тази връзка акцентира, че ищецът не е извел твърдение относно конкретно задължение на ответника, което той не е изпълнил. Твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 ЗП, като са били извършени необходимите работи за обезопасяване движението на автомобилите по пътя при спазване разпоредбите на ЗДвП.

Посочва, че към датата на ПТП е действал договор № РД-38-13/18.06.2020г. сключен с ДЗЗД ”Хемус *******“ ЕООД гр. *******, в което съдружник е „Пътища и мостове“ ЕООД.

Пледира за неоснователност на претенцията и присъждане на разноски.

Конституираното с определение от 07.12.2023г. като трето лице помагач на страната на ответника „Пътища и мостове” ЕООД, ЕИК 813029821 със седалище и адрес на управление гр. ************, ул. „Борис Мавроганов” № 3 не изразява становище по исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмено становище поддържа исковата молба. Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора.

Третото лице помагач редовно уведомено, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следната фактическа обстановка и въз основа на нея прави своите правни изводи, както следва:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция е сума, представляваща изплатено от застрахователя по имуществена застраховка застрахователно обезщетение в полза на увредения. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахованият има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква 3 работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно- обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Тези й характеристики на отговорността предопределят и липса на необходимост от установяване конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа и/или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата.

За да е основателна претенцията следва по делото да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между застрахователя претендиращ регреса и лицето претърпяло щетите; настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; то да е причинено от трето лице, което отговаря по правилата на деликтната отговорност, т.е виновно и противоправно поведение, вследствие на което и в причинна връзка, с което да са настъпили вреди на водача на МПС; изплатено на застрахования застрахователно обезщетение, в размер отговарящ на действително претърпените вреди падеж на задължението, в т.ч. получаване от ответника покана за изпълнение и размер на дължимото се обезщетение за забава.

Ответникът дължи доказване на наведените свои положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че е предприемал предписаните от закона действия по изпълнение на задължението по поддържане на пътя и това е сторено с дължимата грижа; че настъпването на произшествието има характеристики на „случайно деяние“.

Между страните не е имало спор и са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите: че между собственика на л.а. „Ауди А8” с рег. № ********** и ищеца е било имало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Каско», полица № *********, със срок на действие 12.12.2019г.-12.12.2020г.; че път А2, на който се сочи да е настъпило ПТП е част от републиканската пътна мрежа; че ищецът е определил и изплатил застрахователно обезщетение за причинени на л.а. „Ауди А8” с рег. № ********** имуществени вреди в размер на исковата сума; че ответникът е получил на 20.04.2021г. покана за плащане на исковата сума.

От ангажираните по делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява още: На 16.10.2020г. Г. В. е подал до ищцовото дружество уведомление за настъпило застрахователно събитие, като е декларирал то да е настъпило на 16.10.2020г. в 01.10часа при движение с л.а. „Ауди А8” с рег. № ********** по АМ Хемус посока *******, след разклона за гр. ************, когато е блъснал две диви кучета, вследствие на което автомобилът е бил в невъзможност да се движи. Като увреждания е посочил- предна 4 броня, решетка, подкалници, воден радиатор и радиатор климатик. Отбелязал е, че е уведомил органите на МВР и мобилна група на застрахователя. В изготвения протокол от инспектор на застрахователя изготвен на 16.10.2020г. в 02.17часа е удостоверено, че ПТП е било посетено от органите на КАТ, но служителите са отказали издаване на протокол. По това уведомление, ищецът е образувал щета с № ***********, изготвил е опис- заключение на уврежданията и е определил обезщетение: 11176,02лева изплатено на 11.02.2021г. на сервиза извършил ремонта; 205,62лева разноски за пътна помощ, платени на 09.11.2020г. на застрахования, като признат разход извършен от него на 16.10.2020г. за ползвани услуги на пътна помощ по две фактури и 10лева ликвидационни разноски. За така определеното и платено обезщетение, ищецът е изпратил регресна покана до ответника получена от него на 20.04.2021г. С писмо, получено от ищеца на 18.05.2021г., ответникът е отказал плащане на сумата по съображения идентични на тезата застъпена в писмения отговор.