Решение № 418 от 21.12.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Перник, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

Членове:

Диана Мл. Матеева

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20221700500523 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО

ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба рег. № 15227 от 25.07.2022 г. от адв.К. М.

САК пълномощник на ответниците Р. Б. П. и В. М. П. подадена срещу Решение № 651 от 14.06.2022 по гр.дело № 5395/2021 по описа на ПРС, в частта, с която ответниците Р. Б. П. и В. М. П. са осъдени да заплатят на В.

А. А. сумата 333.12лв. имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени от ищеца на 25.01.2017г. за почистване на улуци на собствен на ищеца недвижим имот – къща в с. ***, общ. ***, УПИ ***,*** от кв. * по плана на с. ***, които улуци са имали нужда по почистване поради попадане в тях на изсъхнали листа и клони от орехово дърво /вид yuglansregia/ собственост на ответниците и находящо се в имот ***,*** от кв. * по плана на с. ***, ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от датата на исковата молба – 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 108.23лв. съобразно уважената част от иска.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна в тази част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло предявения от В. А. А. срещу ответниците иск по чл.50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от намиращия се в имота на ответниците орех, състоящи се от заплатени от ищеца разходи за почистване на 1 улуците на къщата му от изсъхнали листа и клони от дървото, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие сустановените по делото факти и материалния закон

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият В. А. А. е депозирал отговор на въззивната жалба, като счита същата за допустима, но неоснователна.

В съдебно заседание и в нарочна писмена защита жалбоподателите поддържа т подадената въззивна жалба и пледират за уважаването й.

Въззиваемият пледира за решение, с което бъде оставена без уважение жалбата, като неоснователна и бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Перник в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съгл. нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на В. А. А., с ЕГН: ********** чрез адв. Р. Б., срещу Р. Б. П., с ЕГН: ********** и В. М. П., с ЕГН:

**********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми:

1/сумата от 416.40 лева /главница/– имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени от ищеца през 2017 г. за почистване на улуци на собствен на ищеца недвижим имот – къща в с. ***, общ. ***, УПИ ***,*** от кв. * по плана на с. ***;

2/ сумата от 46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от 416.40 лева за периода от 17.09.2020 г. до датата на исковата молба 20.10.2021 г. и

3/ сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 25.01.2017 г. до м.юни 2021 г. вкл., представляващи създадени от ответниците неудобства и затруднения за ищеца при ползване на собствения му имот с адрес: с. ***, общ. ***, УПИ ***,*** от кв. * по плана на с. ***, както и законната лихва за забава върху главницата на обезщетението за имуществени вреди и върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди, считано от подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на вземанията.

Претендирани са и направените по делото разноски.

Предмет на настоящето производство – по въззивната жалба, е претенцията по пункт 1 и 2, като в останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

2

От фактическа страна:

В исковата молба се твърди, че до м. юни 2021 г. ищецът притежавал поземлен имот в с. ***, общ. ***, УПИ *** от кв. * по плана на с. ***, в който била построена двуетажна масивна жилищна сграда.

Ответниците по делото били собственици на ½ идеална част от същия поземлен имот.

С оглед прекратяване на съсобствеността на 08.04.2015 г. страните подписали договор за доброволна делба – като поделили поземления имот – ищецът получил имот У П И ***,***, а ответниците УПИ ***,***, като за всяка от страните останала и притежаваната от нея жилищна постройка.

В поделения поземлен имот имало голямо орехово дърво, което след извършване делбата останало в имота на ответниците, но на границата с имота на ищеца. Дървото не било премахнато по настояване на ответницата П.. Ищецът се съгласил дървото да остане на границата на имотите, въпреки че затруднявало ползването на неговия имот, с уговорката при необходимост част от клоните му да бъдат коригирани.

В исковата молба се твърди, че през 2016 г. ищецът потърсил ответниците да премахнат част от клоните на дървото, които му причинявали неудобство, като пълнели улуците на къщата му с изсъхнали орехови листа и дребни клони. От ответниците не последвала реакция. През 2017 г. улуците на къщата на ищеца били запушени от изсъхнали орехови листа и дребни клони, а това водело да невъзможност събраната по покрива дъждовна вода да се оттича нормално, на ищеца се наложило да наеме фирма за почистването им, което му струвало сумата от 416.40 лева. За този разход ищецът уведомил ответниците, но сумата не му била възстановена.

Ситуацията се повтаряла всяка есен и зима, поради което ищецът сам се опитвал да почисти улуците на дома си, доколкото му било възможно и многократно канел ответниците да премахнат клоните на дървото. Предвид бездействието им ищецът им изпратил нотариална покана, връчена на 17.09.2020 г. – за възстановяване на сумата от 416.40 лева, но същата така и не му била платена.

Съществуващата в продължение на години ситуация около запушване на улуците на къщата на ищеца поради дървото на ответниците му създавала сериозни затруднения и неудобства, същият счита, че ответниците му дължат и заплащане на неимуществени вреди, чийто справедлив размер оценява на 2000 лева. С тези аргументи е бил предявен и настоящият иск.

Пред първоинстанционния съд, с исковата молба са представени: нотариална покана, договор за доброволна делба, протокол за извършени СМР, фактура и касова бележка.

В допълнителна молба от 17.01.2022 г. ищецът е посочил, че нямало как сам да премахне клоните на ореховото дърво, доколкото същото било защитен вид. Твърди, че изпитвал болки и страдания, доколкото се притеснявал, че при силни дъждове запушените му улуци можело да доведат до течове и да увредят новоотремонтираната му фасада, притеснения, че при строеж на оградата може да увреди дървото, притеснения, че може да падне, докато чисти улуците си сам, съответно дали е успял да почисти добре. Освен това при силен вятър клони от дървото се удряли в прозорците му и нарушавали съня му. През есента на 2018 г. сух клон от дървото паднал и го улучил по главата, което му причинило болки и страдания. Наложило му се да закупи и листосъбирачка да почиства двора си от листа от дървото. Ищецът уточнява, че имал диабет и артериална хипертония и всяко физическо усилие и 3 психическо напрежение се отразявало неблагоприятно на здравето му.

Видно от депозирания отговор по чл. 131 от ГПК на ответниците по делото Р.

Б. П. и В. М. П., чрез адв. К. М., пред първоинстанционния съд исковите претенции са оспорени по основание и размер със следните аргументи:

- действително между страните съществува договор за доброволна делба от 08.04.2015 г., вследствие на който ищецът получил в собственост имот с УПИ ***,***, а ответниците имот с УПИ ***,***, по плана на с. ***, общ. ***, кв. *.

- действително на границата на имотите останало да съществува орехово дърво, собственост на ответниците. Поради това в договора за доброволна делба било отразено, че страните по взаимно договаряне ще коригират при необходимост клоните на същото, без да нарушават жизнените му функции.

По същество се оспорва твърдението на ищеца, че през 2016 г. отправил покана до ответниците да премахнат част от клоните на дървото като недоказани.

Оспорва се твърдението на ищеца, че през 2017 г. клони и листа от процесното дърво са запушили улуците на дома му, защото клоните на дървото не са стигали до къщата на ищеца, поради което и било невъзможно да причинят твърдяното от него запушване.

Улуците на една къща се налагало да бъдат поддържани и почиствани, тъй като в тях принципно се събирали клони, листа, прах и друга мръсотия, донесена от вятъра, и дори листа и клони от процесното дърво действително да са били след основната причина за запушване на улуците, то ищецът е можел да коригира клони от дървото, които навлизат в имота му, като такива правомощия му били дадени с чл. 4 от договора за делба. Поради това и ответниците няма как да премахнат клони, разположени в чужд имот.

Ответниците са оспорили размера на претендираната сума като посочват, че сумата от 416.40 лева е формирана от 390 лева за доставка, монтаж и демонтаж на скеле и 26.40 лева – почистване на улуци - за почистване на 11 метра улуци не било необходимо монтиране на 50м скеле като достатъчна би била дори стълба. През 2016 г. в имота на ищеца действително имало строителна фирма, която монтирала скеле, но същото било използвано за поставяне на топлоизолация на къщата му. Именно тогава ищецът монтирал и самите улуци. Поради това ответниците считат, че дори да дължат някаква сума за почистване на улуците същата възлиза на 26.40 лева.

Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 416.40 лева от датата 17.09.2020 г., означена като дата на получаване на нотариална покана. Ответниците посочват, че не пребивават постоянно в България, което било добре известно на ищеца, поради което процесната нотариална покана са получили едва с преписа от исковата молба.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди - същата не е предмет на въззивната жалба и в тази част решението е влязло в сила.

В хода на първоинстанционното производството по делото са били представени следните доказателства: нотариална покана на нотариус М.М., връчена на 16.09.2016 г., удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, кореспонденция по електронна поща.

По първоинстанционното дело са били приети две съдебно лесотехнически експертизи.

4

Разпитани са били и трима свидетели: Б. В. Б. /на ищеца/, И.С.Б. /на ответника/, И.Р.А. /на ищеца/

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представения договор за доброволна делба от 08.04.2015 г. се установява, че са били съсобственици на УПИ ***,*** от кв. *, по плана на с. ***, Община ***, с площ от 622 кв.м. в лицевата част на който се намира двуетажна масивна жилищна сграда изключителна собственост на Р. и В. П. и на УПИ ***,*** от кв. *, по плана на с. ***, Община ***, с площ от 622 кв.м. в дъното, на който се намира двуетажна масивна жилищна сграда изключителна собственост на В. и А. А. – като Р. и В. П. от една страна и В. и А. А.и от друга страна имат по ½ идеална част от имотите в условията на съпружеска имуществена общност /СИО/.