Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 606 от 25.07.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 298/2025
Вид
Определение № 606
Подписан
25.07.2025
В сила
25.07.2025
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл. 26, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за държавната собственост
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за държавната собственост
  • чл. 15 · Закон за държавната собственост
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за държавната собственост

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. гр. Добрич, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20253200500298 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба вх. № 1015/24.02.2025 г. подадена от Софийския университет „Свети Климент Охридски“, ЕИК 000670680, с административен адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15, представляван от ректора професор Г. В., чрез адвокат Н. А. от АК – гр. В., срещу протоколно определение № 77/17.02.2025 г., постановенo в открито съдебно заседание на 17.02.2025 г. по гр. дело № 288/2023 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от жалбоподателя срещу Държавен Културен Институт – „Културен център „Двореца” гр. Балчик, ЕИК 124609889, представляван от директора Ж. М., иск с правно основание чл. 109 от ЗС ответникът да бъде осъден да премахне незаконно изградена каса за продажба на билети, построена от дървена конструкция със старобългарски керемиди, разположена върху площ от 3 кв.м., представляваща реална част от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Балчик, находяща се пред южната граница на имота, на около 70 см. вдясно от вход „В.“, като задната й част е долепена до каменната подпорна стена, която е част от конструкцията на стълбището на входа.

Изложени са доводи за неправилност на определението. Според жалбоподателя липсвали мотиви защо предявеният иск е недопустим.

Изводите на районния съд, че жалбоподателят е предявил чужди права пред 1 съд били неправилни. Възраженията на ответника относно липсата на активна процесуална легитимация от страна на СУ „Свети Климент Охридски“ били неоснователни, понеже същата произтичала от разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и чл. 15 от Закона за държавната собственост (ЗДС). С решение на Министерски съвет № 218/07.04.2011 г. в полза на жалбоподателя-ищец било предоставено безвъзмездно правото на управление върху поземлен имот с идентификатор ***, публична държавна собственост, находящ се в гр.Балчик, с изключение на намиращите се в имота сгради. Това право било производно на правото на собственост и обуславяло активната процесуална легитимация в лицето на жалбоподателя, в качеството му на процесуален субституент на Държавата. Изразява се несъгласие с констатациите на районния съд, че с предявената претенция се искало да се премахне обект, имащ качеството паметник на културата, както и че Държавата съдела сама себе си. Целта на иска била да се защитят предоставените на жалбоподателя права от неправомерни действия, пречещи му да ги упражнява в пълен обем. На следващо място се обръща внимание, че обектът, предмет на спора, не попадал в нито един административен акт, отразяващ паметниците на културата. Същият бил долепен до подпорната стена на имота, точно до входа към архитектурния паметник и не представлявал обект с национално културно значение, няма характеристиката на недвижима културна ценност, а се касае за незаконно поставен преместваем обект, който пречел и създавал неудобство за посетителите. Обстоятелството, че бил разположен в обект с национално значение не означавало, че следва да остане или че мястото му е там. Прави се искане за отмяна на протоколното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.

Срещу тази частна жалба е постъпил отговор, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. В определението на първоинстанционния съд ясно били изложени мотивите за недопустимост на исковата претенция – в настоящия случай бил предявен иск за недвижим имот, който представлявал паметник на културата с национално значение, спрямо когото искът по чл. 109 от ЗС бил недопустим. Възраженията на жалбоподателя за липса на отрицателни предпоставки за съществуването на правото на иск били неоснователни, каквито били и оплакванията за липса на пречки съдът да прецени дали да конституира Държавата по делото, като трето лице помагач на страната на ответника. След като нямало искане за конституирането на 2

Държавата като страна по спора, съдът не можел служебно да реши дали да я призове в това качество. Доводите на жалбоподателя, че процесният имот не представлява паметник на културата с национално значение били необосновани. Поради спецификата на производството Държавата следвало да се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, от когото нямало предявен иск, нито бил конституиран като страна по чл. 26, ал. 4 от ГПК. Предявеният иск по чл. 109 от ЗС представлявал действие на разпореждане, понеже се искало премахване на обект държавна собственост, представляващ недвижима културна ценност, находящ се в защитена зона. С този иск не се упражняват права, които да са предприети за защита на държавната собственост, с него се отправяло искане друго юридическо лице на бюджетна издръжка, на което също са предоставени права за управление, да премахне държавен обект, който бил паметник на културата с национално значение, намиращ се в защитена територия.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодно за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок – на 24.02.2025 г., а обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание на 17.02.2025 г., на което е присъствал процесуалния представител на жалбоподателя. Разгледана по същество същата е основателна.

Производството по гр. дело № 288/2023 г. по описа на Балчишкия районен съд е образувано по искова молба с вх. № 2255/23.05.2023 г. и уточняваща молба с вх. № 990/26.02.2024 г. на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, с която срещу Държавен Културен Институт -. Културен център „Двореца“, гр. Балчик, е предявен иск по чл. 109 от ЗС за преустановяване на действията, с които ответникът нарушава правото на управление и стопанисване на ищеца, като премахне за своя сметка изградената каса за продажба на билети, разположена върху площ от 3 кв.м., представляващи реална част от целия поземлен имот с идентификатор № 3

*** по КККР на гр. Балчик, целия с площ 183 491 кв.м., находяща се пред южната граница на около 70 см. в дясно от вход „В.“, като задната част е долепена до каменната подпорна стена, която е част от конструкцията на стълбището на входа.

По делото е постъпил отговор от ответника, в който подробно се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на иска, които са идентични като аргументи, с тези развити в отговора на частната жалба.

С протоколно определение № 77/17.02.2025 г., постановенo в открито съдебно заседание на 17.02.2025 г. по гр. дело № 288/2023 г. по описа на Районен съд - Балчик, производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. В изводите си първоинстанционният съд е приел за установено,че процесният имот представлява паметник на културата от национално значение, спрямо който иск по чл.109 ЗС е недопустим, както и че не били спазени изискванията на чл. 26, ал.4 от ГПК – да бъде призована като страна и Държавата, тъй като се касае за дело, по което е предявено нейно право.

Установено е по делото, че ПИ с идентификатор *** по КККР в гр. Балчик с площ 183 488 кв. м. и всички намиращи се в този поземлен имот сгради и съоръжения са публична държавна собственост. С решения на Министерския съвет №№ 218 от 07.04.2011 год. и № 309 от 14.05. 2010 год., безвъзмездното управление на поземления имот е предоставено на ищеца Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а управлението на сградите и съоръженията, застроени върху имота е предоставено на Министерството на културата за нуждите на Държавния културен институт – Културен център „Двореца” – Балчик“. С решение № 218/07.04.2011 г. на МС на РБ поради отпаднала нужда се отнема от Министерство на културата правото на управление върху имот – публична държавна собственост, намиращ се в **********, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града с площ от 183 488 кв.м., с изключение на намиращите се в поземления имот сгради, като описаният поземлен имот се предоставя безвъзмездно за управление на ищеца по делото СУ „Св.Климент Охридски“ с изключение на намиращите се в него сгради.

С неподлежащо на обжалване решение № 50021/07.03.2023 г. по к.гр. дело № 2130/2022 г. на ВКС, I г.о., е оставено в сила решение № 1 от 4

04.01.2022 г. по в. гр. дело № 227 от 2021 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение в частта му, с която е уважен предявеният от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ срещу Държавен културен институт „Културен център – Двореца“ – гр. Балчик иск с правно основание чл. 108 от ЗС в неговата установителна част: за признаване правото на ищеца на управление върху терен с площ от 3 кв. м. /а по изчисления на вещото лице по СТЕ - 2, 87 кв. м./, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Балчик, целият с площ 183 491 кв.м., която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота, на около 70 см. вдясно от вход „В.“ и е очертана като правоъгълник с черни плътни линии по т. 1, 2 и 3 върху скица - приложение № 5 към заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която скица е неразделна част от решението.

Със същото решение ВКС е отменил решение № 1 от 04.01.2022 г. по в. гр. д. № 227 от 2021 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение в частта му, с която е уважен предявеният от Софийски университет „Св.

Климент Охридски“ срещу Държавен културен институт „Културен център – Двореца“ – гр. Балчик иск с правно основание чл. 108 ЗС в неговата осъдителна част и вместо това е отхвърлен предявеният от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ срещу Държавен културен институт „Културен център – Двореца“ – гр. Балчик иск с правно основание чл. 108 ЗС в частта му за осъждане на ответника ДКИ „Културен център – Двореца“ Балчик да предаде на СУ „Св. Климент Охридски“ гореописания терен с площ от 3 кв. м.

Настоящият състав на съда не споделя становището на първоинстанционния съд за недопустимост на исковата претенция. Правният интерес на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ от предявения срещу Държавния културен институт – Културен център „Двореца” – Балчик“ иск е продиктуван от създаваните от ответника пречки на ищеца да владее и ползва посочения поземлен имот в неговия пълен обем. Активната процесуална легитимация е абсолютна предпоставка за предявяване на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. По силата на чл. 14, ал. 3 от ЗДС държавните учреждения и предприятия, на които е предоставено правото на управление на имоти държавна собственост, са овластени да владеят, ползват 5 и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност откъдето произтича процесуалната легитимация на ищеца да води искове за защита на държавната собственост, включително и за обекти, които се намират на територията на поверения му имот.

По смисъла на чл. 14 и чл. 15 от Закона за държавната собственост държавните ведомства и учреждения на бюджетна издръжка, на които е предоставено от държавата право на управление върху недвижими имоти – държавна собственост, в качеството им на процесуални субституенти на държавата могат да предявяват искове за защита на държавната собственост, която управляват. Така според разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗДС правото на управление включва правото на ведомствата и ЮЛ на бюджетна издръжка да владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност имотите - държавна собственост. В изпълнение на горните правомощия те могат да предявят и искове за защита на правото им на управление, респ. имат процесуална легитимация да водят искове за защита на държавната собственост.