Решение № 661 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100500461 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7177/26.01.2024 г. от Т. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, чрез особения му представител адв. Н. Х. В. с адрес на кантората: ******, против Решение №84/08.01.2024 г. по гр. дело № 1258/2023 г., по описа на Варненския районен съд, с което Т. С.

К. е осъден да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206613478 следните суми: 2459.94 лева - представляваща 22 бр. незаплатени вноски по главницата за периода от 10.09.2020 г. до 10.06.2022 г; 996.62 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 10.09.2020 г. до 10.06.2022 г.

– представляваща 22 бр. незаплатени вноски по договорната лихва, дължими за периода 10.09.2020 г. до 10.06.2022 г.; 516.71 лева - мораторна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода от 11.09.2020г. до 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

1

Посочва, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалните норми.

Изтъква, че неправилно съдът е приел за доказано процесното задължение.

Твърди, че не са обсъдени всички възражения, срещу недействителност на клаузата за уговорена лихва и годишния процент на разходите поради липса на информация в договора, как се определя задължението за ГПР от 49,60 %.

Кредитирано е единствено заключението по оспорената ССЕ. Изтъква, че в договора липсва ясно разписана методика, как се е формулира ГПР от 49%.

Посочва, че в договора не е посочено как лихвеният процент на заема/ който е фиксиран/, се съотнася към ГПР, чийто алгоритъм е заложен е ЗПК. На следващо място изтъква, че първата инстанция не е обсъдила въпроса за нищожност, поради заобикаляне на закона. Твърди, че в клауза (без да се посочва коя) не е индивидуално уговорена и с нея се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, праг на годишния процент на разходи, а именно петкратният размер на законната лихва. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решение №84/08.01.2024 г. по гр. дело № 1258/2023 г. на ВРС.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 13518/16.02.2024 г., от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД.

Посочва, че направеното възражение, че процесният договор е нищожен, е общо без да се сочи, кои точно клаузи от договора за кредит са неравноправни. Сочи се, че от предоставения стандартен европейски формуляр е видно, че преди сключване на договора за кредит на Т. К., му е предоставена изискуемата от закона информация относно кредитния продукт.

Поради изложеното счита, за неоснователни възраженията в отговора на исковата молба, че клаузите в процесния договор за кредит не били предварително договорени между страните, поради което да се приеме, че същите са неравноправни такива. На следващо място посочва, че годишният лихвен процент от 41.00 % съотнесен към задължението на кредитополучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение. Изтъква се, че възнаградителната лихва по договора за кредит е 41 % на годишна база и е в размера на законоустановения праг от 50 2

% от общия размер на разходите по кредита. Посочва, че тъй като процесната лихва не надвишава 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК, е договорена в рамките на закона, и не може да противоречи на добрите нрави. Излага, че възражението, че процесният договор за кредит не отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т.11 и т.12 ЗПК, е бланкетно и общо направено, без да се посочват конкретни пороци. Изтъква, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице, валидно възникнала между страните облигационна връзка по договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на съответните падежни дати, като видно от представения погасителен план, била настъпила и изискуемостта на вземането. Моли да се отхвърли въззивната жалба.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът Т. С. К. не се явява, представлява се от адв. Н. В.. Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на насрещната страна. Сочи, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно и в противоречие с материално – правни норми.

Въззиваемата страна „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД, не се явява, не се представлява. Депозирал е становище № 11995/13.05.2024 г., в което поддържа изцяло отговора на въззивната жалба.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени искове от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“АД, срещу ответника Т. С. К., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2459.94 лева -представляваща 22 бр. незаплатени вноски по главницата за периода от 10.09.2020г. до 10.06.2022 г.; 996.62 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 10.09.2020 г. до 10.06.2022 г.

– представляваща 22 бр. незаплатени вноски по договорната лихва, дължими за периода 10.09.2020 г. до 10.06.2022 г.; 516.71 лева/ - мораторна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода от 11.09.2020г. до 31.01.2023г.; - ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“АД излага, 3 че на 08.06.2020 г. е предоставил на ответника К. потребителски кредит за сумата от 2600 лв. Съгласно чл. 7, б. а) от договора е превел по банкова сметка сумата от 944.00 лв. на трето лице – кредитор на потребителя, за погасяване на съществуващи задължения на К. към „С.Г.Груп" ЕАД.

Останалата сума от 1656.00 лева, на основание чл. 7, б. б) от договора, превел по посочената от ответника банкова сметка.

Посочва, че съгласно чл. 11.4 от договора потребителят се е задължил да върне сумата от 3860.55 лева, от която 2600.00 лв. – главница и 1260,55 лв. възнаградителна лихва. Лихвеният процент на кредита е 41 % а ГПР 49,60 %.

Срокът на кредита е 24 месеца, като падежът на последната месечна погасителна вноска е 10.06.2022 г. Уговорили в чл. 19.2, че при просрочие на дължима месечна погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законна лихва за забава за целия период на просрочие. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба кредитът е падежирал изцяло, но сумата не е възстановена. Ответникът е заплатил само първите две месечни погасителни вноски, по погасителния план. Незаплатени са вноски за главницата от № 3 до № 24 по погасителния план, а по договорната лихва са падежирали вноски от № 3 до № 24, като за вноска № 3 по договорната лихва се дължи незаплатен остатък в размер на 1.47 лв.

В подадения отговор на исковата молба ответникът Т. К., чрез назначения му особен представител адв. Н. В., прави възражение за недействителност на договора за кредит. Недействителността произтича от това, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по заема. Посочен е лихвен процент по заема( който е фиксиран) но не се изяснява как тези стойност се съотнасят към ГПР. На следващо място твърди, че клауза 18. 2, т 8 е недействителна, като същата е следвало да се включи в ГПР.

От представените писмени доказателства, от съдебно – счетоводната експертиза, от становищата на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е предоставен Договор за потребителски кредит/ ДПК/ № М0000000981/08.06.2020г., по силата на който „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД/ предишно наименование „МЪНИ ПЛЮС

МЕНИДЖМЪНТ“ ООД/ е предоставил на Т. С. К. кредит в размер на 2600,00 4 лв. Уговорили са се 944.00 лева от заема да се преведат по банкова сметка на трето лице - „С.Г.Груп“ ЕАД, за погасяване на съществуващи към него задължения на кредитополучателя. Останалите 1656.00 лв. да се преведат по сметка на К. за текущи нужди. Съгласили се кредита да се погаси на 24 вноски, в размер на 160,87 лв. В чл. 9 от договора е предвидено, че годишният лихвен процент, с който се олихвява представеният кредит да е в размер на 41 %. В чл. 10 е посочено че ГПР е в размер на 49,60 %. Всички изчисления на ГПР по кредита са извършени, съгласно законоустановената формула за пресмятане на ГПР, посочена в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При изчисляването му е предвидено следното: 1/ договорът ще запази обвързваща сила между страните за целия посочен срок; 2/ Всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението на договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочени задължения, лихви за забава и други неустойки. В договора се съдържа клауза / чл. 11. 4/ според която общата дължима сума от потребителя е в размер на 3860, 55 лв. В чл. 18.2 т. 7 е предвидено задължение в тридневен срок, потребителят да предостави оригинален документ, с подпис и печат, удостоверяващ пълния размер на декларираните от кредитополучателя доходи, в предоставеното искане за потребителски кредит, които са използвани при оценка на кредитоспособността. В чл. 18.2. т. 8 е уговорено, че при неизпълнение на задължението на чл. 18.2 т. 7, потребителят дължи на кредитора заплащане на разходи, свързани с обезпечаване риска от просрочие в общ размер на 312, 00 лв., които ще заплати на равни части, ведно с дължимите погасителни вноски по кредита, съгласно погасителния план. В същата разпоредба е предвидено, че разходите са свързани с възлагане обслужването на всички плащания по договора на трето лице. Предвидено е, че таксата се дължи независимо дали отделните погасителни вноски по кредита са заплатени на предвидения падеж.

Видно от предоставения погасителен план последната вноска по кредита е следвало да се направи на 10.06.2022 г. В същия отбелязано, че общо дължимите суми са: главница от 2600 лв., дължимата лихва - 1260,55 лв. и 312 лв. разходи по чл. 18.2. т. 8, посочената обща сума за плащане е в размер на 4172.55 лв. Записано е, че общият размер на погасителната вноска без включена част от разходите по чл. 18.2, т. 8 е 160.87 лв., с включени разходите по чл. 18.2, т. 8 от 13 лв., посочената вноска е 173.87 лв.

5

В делото са вложени и стандартен европейски формуляр, искане за кредит от Т. С. Каудов и уведомление за клиентска банкова сметка на Т. К..

От платежно нареждане / стр. 18/ се установява, че на 09.06.2020 г. ищецът е превел на ответника на посочената от него банкова сметка сумата от 1 656, 00 лв. С платежно нареждане от същата дата / стр. 17/ „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД е превел по сметка на „С.Г.Груп" ЕАД, сумата от 944.

00 лева.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като компетентно извършена, се установява, че процесният кредит е усвоен изцяло. Направените плащания по кредита са както следва:

1/ на 10.07.2020г. са платени общо 173.54 лева – 65.78 лева главница, 94.76 лева лихва, 13 лева неустойка;

2/ на 10.08.2020г. са платени общо 173.87 лева – 74.28 лева главница, 86.59 лева лихва, 13 лева неустойка;

3/ на 10.09.2020г. са платени общо 95.58 лева – 65.78 лева главница, 94.76 лева лихва, 13 лева неустойка;

Общо платената сума е от 422.99 лева – 140.06 лева главница, 263.93 лева лихва, 39.00 лева неустойка.

Според вещото лице, ГПР е формиран от размера на кредита 2600 лева, срока на кредита – 24 месеца и договорената лихва в размер на 41 %, като същият възлиза на 49.65%. ГПР не надвишавал петкратния размер на законната лихва, която за 2020г. била 10%, следователно не трябвало да надвишава максималния размер от 50%.