Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17515 от 26.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6591/2023
Вид
Решение № 17515
Подписан
26.10.2023
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.342 · Търговски закон
  • чл. 342, ал. 1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17515 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110106591 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва: с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл.342 ТЗ и с правно основание по чл.422, ал.1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от [********] срещу В. Й. в. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6591/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.07.2020 г. между него и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, договор за лизинг от същата дата за устройство NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal и застрахователна полица № 10129174/07.07.2020 г. Поддържа още, че между страните било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359876754582 от 13.01.2020 г., договор за лизинг от 07.07.2020 г., както и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359890992251 от 13.01.2020 г. и договор за лизинг от 05.01.2019 г. за устройство NOKIA 7.1 Dual Blue. Тъй като длъжникът не изпълнил задължението си по гореописаните договори, същите били едностранно прекратени от ищцовото дружество. Ищецът поддържа, че за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. ответникът има задължения в общ размер на 254,04 лева, формирани от неплатени абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по допълнително 1 споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359876754582 от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359890992251 от 13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359894967356 от 07.07.2020 г. Твърди, че ответникът има и задължения в размер на 332,18 лева, произтичащи от лизингови вноски по горепосочените договори за лизинг и застраховки. Поддържа, че ответникът дължи и сумата от 319,14 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услугите. Поради неплащане на издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди, че подал в съда заявление по чл.410 ГПК, но тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 1/ сумата от 254,04 лева, представляваща сбор от дължимите за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359876754582 от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359890992251 от 13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359894967356 от 07.07.2020 г., както и от дължимите лизингови вноски за същия период по договор за лизинг от 07.07.2020 г. за базови аксесоари, договор за лизинг от 05.01.2019 г. за NOKIA 7.1 Dual Blue и договор за лизинг от 07.07.2020 г. за NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal, месечните застрахователни премии по застрахователна полица № TELBGRP0003147 от 07.07.2020 г. за застраховка при пътуване в чужбина „Смарт Турист“; 2/ сумата от 332,18 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода от 20.10.2020 г. до 19.11.2020 г. и 3/ сумата от 319,14 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359876754582 от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359890992251 от 13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359894967356 от 07.07.2020 г., както и разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за лизинг. Претендира се още законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от назначения по реда на чл.47, ал.5 ГПК особен представител се оспорва дължимостта на процесните суми с доводи, че ищецът не е установил размера на дължимите за периода месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по посочените в исковата молба договори и допълнителни споразумения. Сочи се, че сумите по фактури не съответстват на сумите по представените от ищеца извлечения за потребление, както и че липсват 2 доказателства, че същите са били предоставени на ответника. С аналогични доводи относно липса на доказателства за формиране размера на претендираните суми за лизингови вноски и тяхната изискуемост, се оспорва и дължимостта на сумата от 332,18 лева. Оспорва се и дължимостта на сумата за неустойка с доводи, че ответникът не е уведомен писмено да разваляне на договорите преди изтичане на срока им, каквото е изискването на чл.87, ал.1 ЗЗД. С оглед предходното се изразява становище, че договорите не са предсрочно прекратени, съответно за потребителя – настоящ ответник не е възникнало задължение за заплащане на неустойка. По аналогични съображения се твърди, че не е възникнало и задължения за ответника за заплащане на разликата между цената на устройство без абонамент и преференциалната цена.

Излагат се и доводи, че така претендираната неустойка противоречи на добрите нрави и излиза извън обезщетителната си функция, поради което уговорката е недействителна и не обвързва страните. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

В заповедното производство по ч.гр.д. № 37870/2022 г., приложено към настоящото дело, са приети като доказателство договор за мобилни услуги между [********] и В. Й. Б. /с некоректно посочена фамилия „в.“/ от 07.07.2020 г. (л.45-49 по делото), по силата на който на потребителя е предоставен предпочетен номер 3598944967356, с абонаментен план „Тотал +”. Като доказателство по делото са представени също и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359876754582 от 13.01.2020 г. (л. 12-14 по делото), както и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359890992251 от 13.01.2020 г. (л.32-34 по делото), и двете сключени между същите страни. Съгласно условията на договора между страните последният влиза в сила на 07.07.2020 г. и действието му продължава до 07.07.2022 г.

В чл. 2 от горепосочените две допълнителни споразумения е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.1 от договора, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по този договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, но максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.

Посочено е още, че в допълнение към неустойката потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата 3 между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана. В точка „б” на чл.2 е уговорено, че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по друг предходно подписан договор, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой без абонамент, съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.

По делото е представен като доказателство и заверен препис от договор за лизинг за базови аксесоари от 07.07.2020 г. (л. 21-22 по делото) , по силата на който лизингодателят – настоящ ищец се е задължил при условията на договора и Общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя – настоящ ответник, за временно и възмездно ползване пакет аксесоари, подробно описани в договора по вид и номер, срещу задължението на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 45,97 лева с включен 20% ДДС по начин, посочен в договора (чл.1, ал.1). Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му от страните - чл.2. Видно от чл.3, ал.1 на договора е, че лизингополучателят се е задължил да заплати общата лизингова цена по чл.1, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева с ДДС, платима към датата на сключване на договора за лизинг и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 1,92 лева с включен 20% ДДС. Страните са се договорили, на основание чл.3, ал.2, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на [********]. С подписване на договора за лизинг, лизингополучателят е декларирал, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно и се задължава да спазва Общите условия на договора за лизинг на устройство.

По делото е представен като доказателство и заверен препис от договор за лизинг (л. 43 по делото) от който не става ясна датата на която е сключен , по силата на който лизингодателят – настоящ ищец се е задължил при условията на договора и Общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя – настоящ ответник, за временно и възмездно ползване устройство марка „NOKIA“, модел 7.1 Dual Blue с телефонен номер 359890992251, срещу задължение на лизингополучателя да заплати обща лизингова цена в размер на 482,77 лева с включен 20% ДДС по начин, посочен в договора (чл.1, ал.1). В чл.1, ал.2 от договора за лизинг е уговорено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 20,99 лв. В случай че лизингополучателят не упражни правото си да 4 придобие собствеността върху устройството, в чл.1, ал.3 от договора за лизинг е уговорено, че лизингополучателят дължи връщане на устройството в 1-месечен срок от изтичане на срока на договора, като в случай че устройството не бъде върнато или не бъде върнато в състоянието, уговорено в договора, или ако лизингодателят заяви изрично в писмена форма, че не желае да закупи устройството, лизингополучателят дължи неустойка в размер на 20,99 лв. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството във вид, годен за употреба, с договорени технически характеристики и комплектован.

По делото са приложени и Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect Center, телефонен апарат или друго устройство, като в чл.12, ал.1 от същите е регламентирано правото на лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на задължението за плащане от страна на лизингополучателя; да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството и/или принудително да удовлетвори вземането си от предоставения като обезпечение запис на заповед. В следващата ал.2 е посочено, че месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно този договор плащания.