Решение № 2184 от 30.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. Варна, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110114329 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод предявена искова претенция от ищеца „И."ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя Р. К. М. срещу ответниците „К.М Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *и „П. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * за признаване за установено, че „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от Р. К. М., е титуляр на вземането в размер на 2 490.89лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура №0079826492/22.02.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.М Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 05.02.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9793/2014г., 8 с-в в полза на „К.М Г." ЕООД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните факти и обстоятелства:Сочи се, че през 2014 год. „К.М Груп" ЕООД е подал пред ВРС искова молба срещу „Е.-П. П." АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както следва: за присъждане на сумата в размер на 2 490.89лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура №0079826492/22.02.2011г.

На основание така подадената искова молба е било образувано гр.д. № 1

9793/2014г. по описа на ВРС. В хода на производството по гр.д. № 9793/2014г. по описа на ВРС, на 23.10.2014г., „К.М Г." ЕООД. прехвърлило вземането си в размер на 2 490.89лв. на „И." ЕООД, като делото продължило между първоначалните страни, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. /Доказателство № 1: Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г./ С Решение № 939/25.02.2015г. по гр.дело № 9793/2014г., ВРС уважил предявения от „К.М Груп" ЕООД срещу „Е.-П. П." АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

На 05.02.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К.М Г."ЕООД за сумата в размер на 2 490.89лв., представляваща главница пофактура № 0079826492/22.02.2011г.

На 23.12.2014г. между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД е била подписана Спогодба - Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД/. /Доказателство № 3:

Спогодба-Анекс от 23.12.2014г./.

Процесното вземане е описано в т. 100 от Приложение № 1, неразделна част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата Спогодба-Анекс, „К.М Груп" ЕООД се задължило да предаде на „И." ЕООД в 14 дневен срок получения изпълнителен лист.

Въпреки, че изпълнителният лист е бил издаден още на 05.02.2019год,. същият до настоящия момент, се сочи, че не е предаден на „И." ЕООД.Освен това на 23.10.2019 г. „И." ЕООД излага, че е получил Покана от „Е.-П. П." АД с изх. № EPRS 2535/23.10.2019г. /Доказателство № 4: Покана с изх. № EPRS2525/23.10.2019г./. От същата покана установили, че на 21.10.2019г. „Е.-П.

П." АД са получили покана за доброволно изпълнение по изп.д.

№20197180400675 по описа на ЧСИ С. К.-Д., peг. № *,район на действие ОС гр. Варна.

Изпълнителното дело, е било образувано по вземането, което е било прехвърлено на „И." ЕООД с договора за цесия от 23.10.2014г. и на основание издадения в полза на „К.М Г." ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр. дело № 9793/2014г. по описа на ВРС. Изпълнителното дело обаче не е образувано от „К.М Г." ЕООД, а от друго неизвестно за ищеца „И." ЕООД трето лице „П. М." ЕООД.

След справка по изпълнителното дело „И." ЕООД установил, че три месеца след като са прехвърлили вземането си на тях, „К.М Г." ЕООД е уведомило длъжника, че прехвърля същото вземане на „П. М." ЕООД, след което му е предало и оригинала на изпълнителния лист. За да придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К.М Г." ЕООД на „П. М." ЕООД, че е извършено преди цесията между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД, се сочи, че същите умишлено са изписали в договора за прехвърляне на вземане като дата два дена по-ранна от договора за цесия сключен между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД.

Тези действия на „К.М Г." ЕООД и „П. М." ЕООД, според ищеца са направени с единствената цел да увредят законните права и интереси на „И." ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.

2

Същите са в разрез и със сключената между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД/,подписана на 23.12.2014г.

Съгласно чл. 8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К.М Г." ЕООД декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на вземане, описани подробно в Приложение № 1 /процесното вземане се намира под номер 45 от приложението/, е изключителен собственик на вземането по чл.

1, ал. 1, буква „А" от договорите, като същият се задължава да не прехвърля на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за прехвърляне на вземания, приложени в Приложение № 1.

Видно от представеното към настоящата молба доказателство Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за сключения договор за цесия между „К.М Г." ЕООД и „И." ЕООД е съобщена на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г.

/Доказателство № 5: Уведомление по чл. 99,ал. 4 от ЗЗД от 26.10.2014г./. От друга страна Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от цедента „К.М Г." ЕООД за сключения между „К.М Г." ЕООД и „П. М." ЕООД договор за цесия за същото вземане, е било получено от длъжника „Е.П. П." АД на дата 20.01.2015г., тоест 3 месеца след Уведомлението изпратено на „Е.-П. П." АД, че процесното вземане е прехвърлено от „К.М Г." ЕООД на „И." ЕООД.

/Доказателство № 6: Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 20.01.2015г./.

Сочи се, че съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъдесъобщено на последния от предишния кредитор.

С Решение от 01.07.2005г. на ВКС по гр.д. №1046/2004г., т.к., 2-ро т.о.,решаващият състав е приел, че: „Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. След този момент цедентът не може да прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие договора за цесия, цедентът е загубил вземането си, той не е материалноправно легитимиран и нищо не може да оттегля, респ. да влияе на отношенията между длъжник и цесионер. Да се приеме обратното, означава, че цедентът все още е носител на правата, които е прехвърлил на новия кредитор, което противоречи на същността на договора за цесия.Договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането и със съобщаването му на длъжника. Немислимо е да се сложи край на нещо, което не съществува. Цедентът би могъл да се легитимира като носител на материалното право, след като вече го е загубил, поради цедирането му, но само ако отново го придобие".

Следователно, при изложеното, се настоява, че „И." ЕООД надлежно е придобил от „К.М Г." ЕООД вземане за сумата в размер на 2490.89лв., по Договор за цесия от 23.10.2014г., като цедентът „К.М Г." ЕООД е изпратил Уведомление на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г.

След тази дата /26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е.-П. П." АД за процесното вземане е дружеството „И." ЕООД.

3

Изпратеното и получено Уведомление от 20.01.2015г. до „Е.-П. П." АД, с което „К.М Г." ЕООД уведомява същото, че вземането в размер на 2490.89лв. по Фактура № 0079826492/22.02.2011г. е прехвърлено на „П. М." ЕООД, няма никаква правна стойност, тъй като към този момент единствен кредитор по това вземане е „Интейк" ЕООД.

От представените към исковата молба доказателства се установява, че Уведомлението по договора за цесия сключен между „К.М Г.“ЕООД и „П.

М.“ ЕООД е от дата 20.01.2015год., т.е. три месеца след като „Е. П. П.“ е бил уведомен, че титуляр по процесното вземане е именно „И.“ЕООД.

Счита, че следва да се има предвид,че от представените към исковата молба Спогодба-Анекс от 23.12.2014год. е видно, че „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД е подписал същата в качеството му на солидарен длъжник.

В чл. 21 от Спогодбата, страните са се съгласили, че в качеството си на солидарен дължник встъпва „Г. Г. Г. ЕУ" ЕООД. От друга страна, „Г. Г. Г." ЕООД изрично е предявило извънсъдебни претенции срещу „И." ЕООД, че ищецът не е носител на процесното вземане, което „И." ЕООД ще докаже по време на съдебното дирене. Оспорванията са осъществени както писмено, така и устно в телефонен разговор от управителя на „Г. Г. Г." ЕООД. Отделно последното дружество отговаря за задълженията на „К. Г." ЕООД по процесната спогодба солидарно по аргумент на чл. 21 от Спогодбата, която е и причината този ответник да оспорва правата на „И." ЕООД. Тук също категорично е налице спор между две лица дали едното е носител на конкретно право.

Излага се, че фактическото поведение на взискателя „П. м." ЕООД по ИД № 675/2019г.по описа на ЧСИ С. К.-Д., образувал изпълнително дело от свое име и на праводателя-цедент /"К.М Г." ЕООД/, предал изпълнителния лист на този цесионер, несъмнено индикира оспорване на правото на вземане на ищеца /"И." ЕООД/ и обуславя интереса му да го установи със сила на пресъдено нещо спрямо тези лица. Така се приема, според ищеца и в Определение от 21.06.2019г. по в.ч.т.д. № 964/2019г. по описа на Окръжен съд - Варна, ТО, което прилага за сведение на съда.

В заключение, се сочи, че ответните дружества по един категоричен и недвусмислен начин оспорват правото на И. да е носител на вземането в размер на 2490.89 лева, подробно описано в първоначалната искова молба.

Този спор следва да бъде разрешен от съда, поради което са заведени и настоящите искове.

В молба от 01.11.2021г. ищецът оспорва достоверната дата на представения от ответниците договор за цесия от 21.10.2014г. между „П. М.“ ЕООД и „К. Г.“ ЕООД. Счита, че този договор поражда действие между трети лица, каквото е „И.“ ЕООД от момента на уведомяването. Съгласно процесния договор „И.К“ ЕООД няма задължение към „К.М ГРУП“ ЕООД.

Оспорва към настоящия момент да еналице основание за разваляне на договора за цесия. Респективно оспорвасъщият да е развален или прекратен.

Счита, че липсва неизпълнение от страна на „И.“ ЕООД, а от друга страна „К.М Г.“ ЕООД сама е неизправна страна по договора за цесия от 4

23.10.2014г.

В срока по чл. 131 ответникът “К.М Г.” ЕООД е депозирал писмен отговор.Изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия няма отношение нито към сключването, нито към действителността на договора за цесия.

Релевирано е възражение за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между “К.М Г.” ЕООД и “И.” ЕООД и спогодба – анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.М Г.” ЕООД адв. К.Т. е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено цената да бъде платена на кредитора на “К.М Г.” ЕООД, явяващ се потребител на ел. енергия. Релевирано е и възражение за нищожност на двете съглашения. Изтъква се, че К.Т. е “създал” двете дружества с намерение да придобива вземания на абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била “И.” ЕООД да придобива безспорно установени вземания на потребители на ел. енергия, а “К.М Г.” ЕООД – вземания на абонати, които не са съдебно установени и при неблагоприятен изход от делата, последният търговец да носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски, които не е в състояние да погаси.

В срока по чл. 131 ответникът “П. М.” ЕООД е депозирал писмен отговор. В отговора изразява становище за недопустимост, а в условие на евентуалност за неоснователност на иска. Заявява, че всички сключвани договори между “К.М Г.” ЕООД и “И.” ЕООД за цесия от 23.10.2014 г. са развалени, съгласно волеизявления от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Твърди се, че на 21.10.2014г. “П. М.” ЕООД и “К.М Г.” ЕООД са постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото претендентът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил спор по гр.д. № 9793/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226, ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор.