Решение № 260365 от 27.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СОНЯ НАЙДЕНОВА мл. съдия

КРИСТИНА ГЮРОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 14043 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № 75117 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 66358/2015 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 81 състав, Р.Д.И., ЕГН **********, е осъдена за заплати на ЕТ „В.- В.Н.“, ЕИК ******, представлявано от В.К.Н., и „П.б.- А.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от Д.И.А., сума в общ размер на 6850,00 лв. или по 3425,00 лв. за всеки, представляваща неизплатена цена за недвижим имот, уговорена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том I, per. № 4726, дело № 82/2012 г. на нотариус В.М., per. № 074 на НК с район на действие СРС, вписан в АВ под Акт № 7, том XXXIV, дело № 6813/2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (30.10.2015 г.) до окончателното плащане; както и сума в общ размер на 6747,25 лв. или по 3373,63 лв. за всеки, представляваща неустойка за забава в плащане на задължението по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том I, per. № 4726, дело № 82/2012 г. на нотариус В.М., с период на забава от 14.04.2015 г. до подаване на настоящата искова молба. С решението ЕТ „В.- В.Н.“,

ЕИК ******, представлявано от В.К.Н., и „П.б.- А.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от Д.И.А., са осъдени да заплатят на Р.Д.И., ЕГН **********, сума в общ размер на 6868,00 лв. или по 3434,00 лв. всеки от тях, представляваща неустойка за забава по чл.

30 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.03.2012 г. за периода 23.03.2012 г. /19.04.2012 г. за втората сума/до 07.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (30.10.2015 г.) до окончателното плащане.

С решението Р.Д.И., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЕТ „В.- В.Н.“, ЕИК ******, представлявано от В.К.Н., и „П.б.- А.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от Д.И.А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер от 1540 лв. – разноски по делото.

С решението ЕТ „В.- В.Н.“, ЕИК ******, представлявано от В.К.Н., и „П.б.- А.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от Д.И.А., са осъдени да заплати на Р.Д.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер от 918 лв. – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, с което предявените от Р.Д.И. насрещни искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД искове са уважени, е подадена въззивна жалба от ЕТ „В.- В.Н. и „П.б.- А.“ ООД, в която са развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат отхвърлени. Въззивникът твърди, че за да бъде ангажирана отговорността на строителя - продавач за заплащане на предвидената в предварителния договор неустойка, е необходимо забавата в изпълнението да е в резултат единствено на негово виновно поведение, каквото в случая не е налице.

В конкретния случай първоинстанционният съд не изследвал причините за неизпълнението, на които ищците се позовали в своевременно направеното възражение в отговора на насрещната искова молба, и което се установявало от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: че забавата се дължала на причини, които не могли да бъдат вменени във вина на ищците, което обосновавало извода за наличието на предпоставките на чл. 81 ЗЗД. Районният съд не обсъдил в съдебното решение и свидетелските показания на свид. В.А., от които било видно, че строителните работи били завършвани в срок и сградата била построена в предвидените в договора срокове, а забавата при снабдяването с Акт 16 била в резултат на действията на електроразпределителното дружество. Първостепенният съд неправилно не обсъдил и възражението на ответниците по насрещните искове, че забавата в снабдяването с Акт 16 за сградата се дължала на действията на трети лица. В случая ищцата по насрещните искове не била претърпяла вреди, доколкото от представените по делото писмени и гласни доказателства било видно, че същата ползвала процесния имот при снабдяването му с Акт 15. Неправилно районният съд изчислил и размера на претендираната от ищцата по насрещните искове неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата Р.Д.И., чрез адв. Л.Р., е подала отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че същата е неоснователна и необоснована, без да излага конкретни доводи в тази насока.

Привлеченото от ответницата по първоначалните искове трето лице – помагач „У.Б.“ АД не изразява становище по въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение, с което предявените от ЕТ „В.- В.Н. и „П.б.- А.“ ООД искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, са уважени, е подадена въззивна жалба от Р.Д.И., чрез адв. Л.Р., като съдържанието й е бланкетно. В същата се изразява несъгласие с атакувания акт, без конкретно изложени оплаквания. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, без да се сочат обаче конкретни пороци на постановеното решение. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците ЕТ „В.- В.Н. и „П.б.- А.“ ООД, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

В законоустановения срок третото лице - помагач на страната на ответницата - „У.Б.“ АД, не е взело становище по изложеното във въззивната жалба.

Към подадената от Р.Д.И., чрез адв. Л.Р., въззивна жалба, е постъпило допълнение към въззивната жалба, наименовано „въззивна жалба“. Цитираното допълнение е депозирано извън двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението, въззивният съд намира следното:

В настоящия случай първоинстанционния съдебен акт се обжалва в цялост, като е депозирана въззивна жалба от ищците в частта, с която са уважени предявените от Р.Д.И. срещу жалбоподателите насрещни искове, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и въззивна жалба от ответницата по първоначалните искове срещу решението в частта, с която са уважени предявените от ЕТ „В.- В.Н. и „П.б.- А.“ ООД срещу последната искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на правилността на решението, в частта, с която са уважени предявените от ЕТ „В.- В.Н. и „П.б.- А.“ ООД срещу Р.Д.И. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд намира следното:

Въззивната инстанция е ограничена от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК.

Предвид характеристиките на въззивното производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване на фактите, установени по делото.

При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма, т. е. гарантиране на съответстващи на установените факти правни изводи /ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна по спора/.

Депозираната пред съда жалба на ответницата по първоначалните искове е бланкетна по своя характер и съдържание. В нея буквално се заявява, че жалбоподателката счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което и го обжалва в срок. Никъде в жалбата не е посочен конкретен порок на решението, който неминуемо да води до отмяната му. Липсва конкретизация кой точно материален и/или процесуален закон е бил нарушен от районния съдия при постановяване на атакуваното съдебно негово решение. Изложеното във въззивната жалба, че се възразява както срещу основанието, така и спрямо размера на предявените искове, не я прави мотивирана.

В бланкетната жалба в конкретния случай въззивницата не е посочила в какво конкретно счита да се състои порочността на коментираното съдебно решение на районния съд. Според правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК, според което въззивният съд по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 г., точка 10, на ОСГК на ВКС. От представената бланкетна жалба в случая, в срока за обжалване на първоинстанционното решение ответницата не е изложила конкретните пороци на постановения съдебен акт. Съдът не е длъжен да указва на ответницата да стори това, защото законът не го изисква, аргумент от разпоредбата на чл.

262, ал. 1 ГПК. С изтичане на срока за обжалване, е преклудирана възможността да се сочат пороците на решението, затова дори да постъпят „допълнения“ към жалбата /каквото в случая е депозирано извън 2-седмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК/, съдът не следва да обсъжда подобни, като несвоевременно постъпили. Доколкото въззивницата-ответница иска отмяна на решението бланкетно, то въззивната проверка следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част, не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответницата е дадена възможност за становище по иска и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.

Доколкото във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумите от 6850,00 лв. или по 3425,00 лв. за всеки от ищците, представляваща неизплатена цена за недвижим имот, уговорена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том I, per. № 4726, дело № 82/2012 г. на нотариус В.М., per. № 074 на НКс район на действие