Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14839 от 05.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 7014/2025
Вид
Определение № 14839
Подписан
05.08.2025
В сила
05.08.2025
Състав
Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров, Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14839 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507014 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по жалба от „Юробанк България“ АД срещу Определение Рег.№ 13438 / 21.03.2025 по гр.д. №40021/2024 г. на СРС, 85 с-в, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК за изменение на Решение № 833/16.01.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят „Юробанк България“ АД поддържа, че присъденият размер за адвокатско възнаграждение е определен неправилно – без да е съобразена фактическата и правна сложност на производството Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер, тъй като ответникът е дал повод за завеждането на исковото производство и са положени всички необходими правни действия с цел защита интереса на клиента.

Ответникът И.Т.К. оспорва жалбата. Позовава се на прекомерност на адвокатското възнаграждение и решение на съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, като счита, че съдът следва да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г.

Съдът намира следното:

1

С решение Рег.№ 833 / 16.01.2025 Софийският районен съд е отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД, срещу И.Т.К., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 5 859.73 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № МК158772, 740.07 лв. – договорна лихва за периода от 03.02.2023 г. до 12.06.2024 г.; 723.08 лв. – мораторна лихва за периода от 03.02.2023 г. до 12.06.2024 г. В мотивите съдът е приел, че вземанията са възникнали, но са изцяло погасени към момента на устните състезания. По отношение отговорността за разноски съдът е приел, че едно от плащанията (за сумата от 1 200 лв.) е постъпило при ищеца преди завеждане на исковата молба и не е било съобразено от него при формиране на претенциите му, а другите плащания са направени в хода на процеса. Ето защо ответникът е станал повод за завеждане на делото за разликата над 1 200 лв. до пълния сбор от цената на предявените искове, поради което той следва да понесе съразмерно отговорността за разноските. Съдът е приел възражението за прекомерност на заплатеният от ищеца адвокатски хонорар за основателно.

Позовал се е на актуалната съдебна практика /включително тази на СЕС/, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г.. Приел е, че в случая заплатеното адвокатско възнаграждение не съответства на пълната липса на фактическа и правна сложност на делото и на минималните положени от адвоката на ищеца усилия по делото, поради което следва е намалил възнаграждението до сумата от 400 лв. Присъдил е по съразмерност разноски в общ размер на 616.89 лв. /280.89 лв. – държавна такса, 336 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.

С молба от 24.02.2025 г. ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния заплатен размер от 1 238,75 лв. С обжалвания акт съдът е приел, че делото не се отличава с правна сложност, лишено и от фактическа сложност – по делото е проведено само едно открито заседание и са приети малко по обем писмени доказателства. Извършените по делото действия от адвоката на ищеца се свеждат до изготвяне на искова молба и явяване в единственото открито заседание, в което поради направеното от ответника плащане не са събирани други доказателства освен писмени. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства е мотивирала съда да приеме, че е налице основание за редуциране на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. По посочените 2 съображения молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение.

Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна. В настоящия случай исковото производство е приключило е едно съдебно производство, с приемане на писмени доказателства. Предметът на делото не е бил спорен между страните, като част от исковата претенция е платена преди предявяване на иска, а остатъкът до дължимия размер – в хода на разглеждане на делото.

Процесуални действия по защита, извън подаване на исковата молба, не се е наложило да бъдат извършвани. По направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът съобразява Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C 438/22, според което Наредбата №1/2004 г. представлява забранено от чл.101, пар.1 ДФЕС хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Ето защо възнаграждението следва да се определи от съда, като по принцип следва да се съобразят материалният интерес, обема на извършените действия от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не се отличава с висока фактическа или правна сложност, а напротив – то е едно от масовите дела, водени в СРС, което на настоящия състав е служебно известно. Относно обема на предоставената защита следва да се посочи, че отговор от ответника не е постъпвал, а с молба преди единственото съдебно заседание ответникът е представил доказателства за пълно погасяване на претенцията, поради това съдебното дирене се изчерпало с приемане на представените писмени доказателства. Ето защо въззивният съд приема, че е правилен изводът на СРС за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение съобразно извършените действия от адвоката по конкретното дело поради процесуалното му развитие – признание на претенцията и пълното й погасяване чрез плащане в хода на производството. Определеното възнаграждение за адвоката в размер на 400 лв. е съобразено с изброените критерии и фактическата и правна сложност на делото и обем на предоставената защита. Присъденият размер съответства по съразмерност на частта от претенцията, за която ответникът е станал повод за завеждане на делото.

По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна.

Така мотивиран, Софийският градски съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу Определение Рег.№ 13438 / 21.03.2025 по гр.д. №40021/2024 г. на СРС, 85 с-в, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК за изменение на Решение № 833/16.01.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4