Решение № 135 от 24.04.2023, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 135 24.04.2023г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Стефка Христова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 187 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.

27а вр. чл.

30, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Образувано е по жалба от Г.Д.С. ***, в качеството й на родител /майка/ на малолетната М.Г.Д.против

Заповед №ЗД/Д-СТ-036/20.03.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е постановено временно настаняване на малолетната М.Д. в професионално приемно семейство на С.И.К. и А.И.К. ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

Жалбоподателката твърди, че въпреки че дала съгласие за настаняване на детето й преди издаване на заповедта, то към настоящия момент приема, че това й съгласие било прибързано и необмислено. Била обсъдила с биологичния баща на детето възможността да го отгледат съвместно. Заявява, че не желаела детето й да се отглежда от приемно семейство или да било давано за осиновяване и поради това иска прекратяване на временното настаняване. Допълнително сочи, че тя ведно с биологичния баща на М.имали и още едно дете - А., за която също дала прибързано съгласие да бъде настанено в приемно семейство, поради което била издадена идентична заповед и за това й друго дете. Така в момента двете деца били разделени, тъй като А.бил даден в друго приемно семейство, а тя желаела да ги отглежда и двамата, ведно с техния биологичен баща. По тези съображения иска отмяна на визираната по-горе заповед.

Жалбоподателката, редовно призована в с.з., се явява лично и с процесуален представител адв. Слави К., като поддържат оспорването. В хода по същество процесуалният представител сочи, че доверителката му имала желание да отглежда детето си заедно с техния баща и в интерес на детето било то да се върне в семейството на биологичните си родители.

Ответникът, Директор на ДСП Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник ст. юрк. Т., която оспорва жалбата и излага подробни доводи в подкрепа на законосъобразността на процесната заповед.

Заинтересованата страна – А.И.К., редовно призован, се явява, но не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна С.И.К., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна /родител/, в законово установения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Жалбоподателката твърди, че от съвместното й съжителство с лицето И.А.Т.родила детето А.Г.Д., ЕГН ******…. и детето М.Г.Д., ЕГН ******….., които не са припознати от И.Т. за родни. На 13.03.2023г. от Г.Д. *** и пред социален работник заявила, че желаела да остави двете си деца /така социален доклад/. На 14.03.2023 г. Д. посещава за втори път ДСП Стара Загора, придружена от малолетните си деца, като отново заявила желание да остави децата за осиновяване и желаела да бъдат настанени в дом, тъй като била разделена с техния биологичен баща, той не ги искал, биел я, употребявал наркотици. Родителите й също не я подкрепяли и тя не разполагала с никакви средства. Към онзи момент Д. и двете деца живеели с нейните родители, като за тях заявила, че те не желаели децата й и й дали съвет да ги „даде на държавата“. За срещата бил съставен Протокол /л6-8/. За посочения от нея биологичен баща - И.С.Т., Д. казала, че я бие и я обвинява, че ходи по мъже. Майката на И.Т. била в Гърция и докато съжителствала /Г./ с Исус, те получавали пари, изпратени от майка му, но Исус изхарчил всички. Майка му също не искала двете деца. Г.Д. посочила, че имала още четири сестри и двама братя, но те не й помагали и нямали възможност да гледат двете деца. Г.Д. отказала социална подкрепа и ползване на социални услуги и отново потвърдила желанието си за настаняване на децата в приемно семейство.

На 15.03.2023 г. Г.Д. отново /за трети път/ посетила ДСП Стара Загора и пак заявила желание за настаняване на децата й в приемно семейство и с нагласа впоследствие да бъдат осиновени. На същата дата бил регистриран устен сигнал с вх. № СИГ/Д-СТ/105/15.03.2023г. /л9/. На същата дата бил проведен разговор по телефона с мед. сестра М.С., работеща в кабинета на д-р Кунева, към която практика били записани като пациенти децата А.и М.. За разговора бил съставен протокол /л.10/. Съгласно данните от протокола се установява, че децата не били медицински проследявани, тъй като не били водени от родителите си за прегледи и имунизиране независимо от многократното информиране. Детето М.имало поставяни някои имунизации, за да можело майката да вземе социални детски надбавки, но А.нямал нито една имунизация и бил воден само веднъж на преглед, защото бил болен.

На 15.03.2023 г. от служители на ДСП Стара Загора бил съставен социален доклад относно оценка на потребностите на детето М.Г.Д./л.11-12/.

Със заявление рег. № СГ/Д-СТ/105-003/16.03.2023г. /л.15/ Д. декларирала желание децата М.и А.да бъдат настанени в приемно семейство, като посочила и конкретни причини за това си желание /била бита от мъжа си, който използвал наркотици, нямала с какво да храни децата, нямали къде да живеят и нямала подкрепяща среда в грижите за децата. В нарочна декларация /л.16/ Д. декларирала, че й били разяснени последиците по чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от СК.

На същата дата /16.03.2023г./ била проведена среща с Г. и нейните майка и сестра, съотв. М.С. и З.С., със социални работници. З.С. заявила, че не желаела да полага грижи за внуците си поради липса на необходими условия. М.С. /сестра на Г./ заявила, че има свои две деца, за които полагала грижа със съжителя си, и не получавала помощ, като също отказала да полага грижи за децата на Г.. З.С. заявила, че от самото раждане на децата биологичните им баща и майка не полагали грижи за тях, посочила данни и за предходен физически тормоз от Исус над Г., вследствие на който тя загубила първото си дете. Такъв тормоз бил упражняван от Исус към Г. през всичките й четири бременности, като М.допълнила, че М.била стресирана от това, защото била техен свидетел. Били изнесени данни и за осъществен от Исус спрямо децата физически тормоз, тъй като им удрял шамари, когато се прибирал изнервен в къщата. Според М.С.

Исус не бил единствен, за който знаела, че вземал наркотици. При това поредно посещение Г. потвърдила желанието си да остави децата да бъдат осиновени, като последната подписала и декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване на двете деца пред Нотариус. З.С. и М.С. подписали декларация за даване на съгласие/несъгласие по чл.24, ал.3 от ППЗЗдет. /л.19-20/. Г.Д. подписала декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване. /л.21/.

Във връзка с постъпилия на 15.03.2023г. сигнал за деца в риск социалните работници изготвили социален доклад за оценка сигнал за дете в риск /л.22-24/, с който било дадено заключение за настаняване на детето М.Д. в професионално приемно семейство.

На 20.03.2023г. бил съставен и социален доклад за работа по случай на дете в риск /л.28-32/, с който бил направен извод, че М.е дете в риск и спрямо него следва да се предприеме незабавна /спешна/ мярка за закрила – настаняване в приемно семейство. Бил съставен от социален работник на 20.03.2023г. и план за действие относно детето М.Д.. Били направени проучвания за намиране на подходящи приемни семейства, като вследствие на това било установено, че на територията на област Смолян имало свободни приемни семейства, които отговаряли на профила на двете деца /л.25, гръб/. На 20.03.2023г. Директорът на ДСП Стара Загора издал и процесната Заповед № ЗД/Д-СТ/036 от 20.03.2023 година за временно настаняване на М.Г.Д.в професионално приемното семейство на С.И.К. и А.И.К., с настоящ адрес ***, като се удостоверява, че същата била съобщена на жалбоподателката на същата дата.

Жалбата пред съда е подадена на 30.03.2023 г.

По делото се прилага още: удостоверение за раждане на

М.Д., заявление до Кмет на Община Стара

Загора от И.А.Т.от 29.03.2023г. /л46/; декларация от Г.С./л.47/..

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.Т. се установи, че А.и М.са негови деца Той живеел заедно с Г., но понякога тя се прибирала при майка си. Когато починала баба му, тя била скрила парите й.

Той се разсърдил и малко я ударил. Това се случило пред два месеца. Тя ту си идва, ту си отива. Той работил частно и майка му пращала пари от Гърция. Г. живее сега при него Той желае двете му деца да дойдат у тях. Не знаел, че Г. е ходила при социалните. От свидетелските показания на Н.Д.се установи, че А.е настанен у тях и се отглежда в с. Оряховец, община

Баните. Те познавали А. и преди са отглеждали две деца от едно семейство Те поддържат връзка с А. и децата имат възможност да се виждат.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима като направена от лице с правен интерес от оспорването /майка на детето/, в преклузивния срок за оспорване на заповедта пред съда, против годен за съдебен контрол административен акт. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

По същество на оспорването Съдът го намира за неоснователно:

По валидността на процесната заповед - същата е постановена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл.

27, ал. 1 ЗЗДет., вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗдет. временно настаняване извън семейството при спешни случаи се извършва по административен ред със заповед на директора на ДСП по настоящ адрес на детето, който в конкретния случай е бил на територията на община Стара Загора, която се включва в териториалният обхват на ДСП Стара Загора. Ето защо не е налице основание за обявяване на заповедта за нищожен административен акт.

Съдът не установи нарушение на общите /налице е подробно фактически и правно мотивиран писмен акт/ и специалните производствени правила, установени в ЗСП, ППЗСП /глава трета/ и АПК. Заповедта съдържа конкретни фактически основания за издаването й, като на тях е дадена определена правна обосновка.

Ето защо не са налице основания по см. на чл.146, т.2-3 от АПК за отмяната на процесната заповед като незаконосъобразна.

Относно съответствието й със закона Съдът приема следните изводи:

Фактическите основания в процесната заповед сочат, че майката на малолетното дете М.обективно не е можела да полага грижи за детето си /не работи и няма свои финансови средства/ и не е полагала адекватни грижи за малолетното дете, чийто баща се води неизвестен, а роднинският кръг на Г. също отказвал да полага грижи за М.. Сочи се, че майката Г. многократно посещавала ДСП Стара Загора и изразила желание за оставяне на детето за отглеждане от други и осиновяване. В заповедта се сочи, че от проведеното социално проучване било установено, че детето М.Д. било „дете в риск“ по см. на §1, т.11, б.“а“ и „б“ от ДР на ЗЗДет., тъй като било оставено без родителска грижа и съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, а основна неговата потребност било отглеждането му в семейна среда.

Фактът на липса на възможности за майката да полага адекватни грижи за детето си М.съдът приема за установен по несъмнен начин от приложените писмени доказателства по преписката. Налице са неоспорени писмени доказателства за няколко кратни посещения на Г.Д. в СДП, където тя е заявявала желание да остави детето си М.ведно с нейния брат А.. Самата майка е само на около 20 години, няма доходи, няма работа, няма дом, в който да полага грижи за М.и А.. Удостоверява се също по несъмнен начин, че соченият от Г. за биологичен баща на А.и на М.И.Т. никога през краткия живот на децата не е полагал грижи, напротив има данни за рисково поведение от негова страна /употреба на наркотици, упражняване на насилие към майката/. Също за удостоверено пред Съда последният приема и обстоятелството, че нито в разширения роднински кръг на И.Т., нито в този на Г. е установено лице, което да има желание да полага грижи за М.и братчето й.