Решение № 139 от 14.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Благоевград, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Илина Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20251200900113 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Ищец в процеса е Б.п. ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С. р-н С. ж.к. С.г. ул.А.С.М. №***, представлявано от З.А.А..

Ответник по делото е Д.А. ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П. ул.А.З.№*, представлявано от П.Н.К..

В исковата молба се твърди, че на 16.06.2023 г. е сключен договор за партньорство и софтуерни услуги между ищеца, в качеството на възложител, и ответника, в качеството на изпълнител. За изпълнителя договорът бил подписан от лице без представителна власт. Сключването на договора било предложено от лицето П.К., бивш служител на ищцовото дружество, който тогава ръководел Дирекция „Координация на проекти и международна дейност“ към Централното управление на Б.п. ЕАД. К. посочил, че с договора ще бъдат подобрени услугите на Б.п. ЕАД и създал впечатление, че същият ще бъде безвъзмезден и няма да доведе до разходи за дружеството. К. скрил факта, че при ползване на допълнителни акаунти ще се заплаща допълнително месечно възнаграждение в размер на 10,85 евро за всеки допълнителен активен профил. Изпълнителят трябвало безвъзмездно да предостави на възложителя, без право на преотстъпване, право на „ползване“ на приложение DIGI Consult от платформа ДИДЖИ, като осигури достъп до 5 профила в приложението. От предмета на договора не ставало ясно какви услуги от предоставяните от Б.п. ЕАД ще се заявяват дистанционно и кои служители от структурата на Б.п. ЕАД ще обработват тези услуги. Предвидено било договорът да бъде със срок на действие от 5 години и да може да бъде подновяван неограничен брой пъти. П.К. предложил на изпълнителния директор на Б.п. ЕАД да определи отговорни длъжностни лица по внедряване, което било направено със 1 заповеди. В тях обаче не бил определен срок за изпълнение и липсвало ясно разграничение на отговорностите за изпълнение и контрол. Предложено и прието било длъжностно лице за осъществяване на оперативен/текущ контрол да бъде К.Т.

- ръководител на Отдел „Международна дейност“ в Дирекция „Бизнес развитие, проекти и международна дейност“. С отправянето на това предложение били заобиколени ресорните дирекции по изпълнение на договора и се създали предпоставки за заявяване на акаунти, които не са съгласувани с отговорните длъжностни лица в ресорните дирекции и без реална необходимост от тяхното заявяване, респ. генериране на необосновани разходи за Б.п. ЕАД. Договорът бил изменен с анекс № 1 от 29.12.2023 г., с който страните се съгласили възнаграждение да се дължи за всеки „допълнително заявен“ /а не „допълнителен активен“/ профил на възложителя. Анексът отново не бил подписан от управителя на ответника, а от лице, което нямало представителна власт. С подписването на анекса била дадена възможност на изпълнителя да получава възнаграждение единствено и само за заявен профил, без да е необходимо същият да е активиран. С това се създала възможност за непредоставяне от страна на изпълнителя на достъп на заявените от възложителя профили, доколкото не се дължало допълнително възнаграждение за активиране на профила. Включен бил и текст, с който не се допускала възможността за намаляване на броя на профилите при възникнала необходимост, включително и при прекратяване на трудовите правоотношения със служител на Б.п. ЕАД. Впоследствие многократно били заявявани допълнителни профили от служителя К.Т., като с оглед на това ответното дружество издавало фактури за дължими суми на значителна стойност - общо 415 118,83 евро /811 901,86 лв./. Размерът на тези задължения не кореспондирал с реално предоставени или използвани услуги от страна на Б.п. ЕАД, като по този начин се разкривал икономически неоснователен риск за дружеството. Подписвани били и приемнопредавателни протоколи. На 17.01.2024 г., по електронната поща, К.Т. заявила създаването на 226 допълнителни профила, а на 01.02.2024 г. заявила още 1925 такива. Договорът за партньорство и софтуерни услуги бил обективно неизгоден за Б.п. ЕАД, като неговото сключване и последващото подаване на заявки от страна на определени служители на дружеството довело до причиняване на значителни имуществени вреди на ищеца. Служителката К.Т., без предварителна обосновка за необходимостта, заявила множество допълнителни профили, от каквито нямало реална нужда. С писмо изх. № 95-Д-30 от 29.01.2024 г., Б.п. ЕАД се отказало от направените заявки за допълнителни профили, както и от правото на ползване на предоставените профили. С писмо от 25.03.2024 г. ответникът изразил съгласие с така направения отказ, приел същия и посочил, че счита всички настоящи и бъдещи задължения по профилите за прекратени и недължими. Законен представител на ответното дружество от самото му регистриране бил именно П.Н.К. - служителят, който предложил както сключването на договора и анекса към него, така и служителите, които ще са отговорни за неговото изпълнение и контрол. Към онзи момент К. не уведомил ръководството на Б.п. ЕАД за своята обвързаност с изпълнителя по договора. С последващи имейли ответникът претендирал заплащането на фактурираните суми. Договорът за партньорство и софтуерни услуги бил сключен в нарушение на императивни норми на ЗОП, с оглед на което същият бил нищожен. Б.п. ЕАД било секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, тъй като осъществявало дейност в сектора на 2 пощенските услуги, като същевременно било и публично предприятие. Договорът имал за предмет предоставяне на услуга срещу възнаграждение, като тази услуга се заплащала за всеки заявен профил, независимо от реално ползване. Това несъмнено попадало в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП, която определяла предоставянето на услуги като обект на обществена поръчка. Сделката по своята същност била възмездна, а избягването на процедура по ЗОП чрез нейното формално представяне като безвъзмездно партньорство, представлявало злоупотреба, целяща заобикаляне на императивните правила на ЗОП. Сключването на договора не било предшествано от провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка - нито чрез публична покана, нито чрез някоя от предвидените процедури за секторни възложители. Не било приложимо което и да е от изключенията по чл. 13 и 15 от ЗОП. Липсвали основания да се приеме, че договорът би могъл да бъде квалифициран като безвъзмезден, доколкото в същия изрично било предвидено заплащането на парично възнаграждение за заявени профили, а и изпълнителят претендирал заплащането на възнаграждение по същия в значителен размер. Налице било заобикаляне на приложимите правила и процедури по ЗОП за възлагане и сключване на договори за обществени поръчки, чрез което бил избегнат публичният подбор на изпълнител и били поставени в неравноправно положение други потенциални участници. Съгласно трайната съдебна практика и правната теория, договори, сключени в нарушение на императивни материалноправни норми, каквито са нормите на ЗОП относно задължителните процедури и реда за възлагане, били изцяло нищожни.

Нарушението не можело да бъде отстранено с последващо волеизявление, тъй като касаело предварително установен ред за защита на обществения интерес, финансовата прозрачност, конкуренцията и разходването на публичен ресурс.

Налице били всички основания процесният договор да бъде прогласен за нищожен поради противоречие със закона. В случая договорът за възлагане на обществената поръчка не бил с недовършен фактически състав, а бил сключен при начална нищожност на един от конститутивните елементи на сложния фактически състав на този особен вид договор. Договор за възлагане на обществена поръчка, сключен от лице без представителна власт, не можел да бъде саниран чрез потвърждаване на сделката. Процесният договор бил в разрез и с разпоредбата на чл. 185, б. „а“ от ЗЗДог. Договорът бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като едно и също лице действало от двете страни по същия както към момента на неговото сключване, така и по време на неговото изпълнение. Това създало условия за облагодетелстване на изпълнителя и ощетяване на възложителя. При сключването на сделката, П.К., в качеството на директор на дирекция при възложителя, инициирал процедурата, дал предложения за сключване, контрол и изпълнение на договора и упражнявал фактически надзор върху същия.

Едновременно с това, от самото учредяване до настоящия момент П.К. бил вписан като управител на дружеството-изпълнител по договора. Това положение представлявало забранено договаряне със себе си, макар и неуредено изрично по отношение на длъжностни лица в публични предприятия, и било още едно основание за нищожност на договора за партньорство и софтуерни услуги от 16.06.2023 г. Разпоредбата на чл. 185, б. „а“ от ЗЗДог обосновавала недействителност на разпоредителни сделки, когато лицето, което действа, има служебно задължение за управление или опазване на чуждо имущество, именно 3 заради конфликта между личния и служебния интерес. Договорната обвързаност между дружествата не се изчерпвала само с моментното участие на едно и също лице от двете страни на правоотношението, а се характеризирала с устойчива структура на влияние и вложено предварително намерение за извличане на лична облага въз основа на служебно положение. Като служител с висока ръководна функция, К. създал трайна схема за икономическо облагодетелстване на свързаното с него дружество. Той изградил структура, при която договорното изпълнение било поставено извън обхвата на вътрешните механизми за ресорен контрол. Това довело до непреодолим порок, равносилен на липса на съгласие за сключване на договора. Последният накърнявал и добрите нрави. Сключването на договора при явен конфликт на интереси, както и в нарушение на императивни правила на ЗОП и ЗЗДог, подкопало доверието в търговския оборот. Тези действия довели до неоправдано разместване на имуществени блага и увредили интересите на възложителя, което било в разрез с общоприетите норми за честност, почтеност и коректност. Касаело се за значително неизгодна сделка, сключена при тежък конфликт на интереси. Договорът бил изграден около схема, при която се използвала служебна позиция за лично облагодетелстване - поведение, което излизало извън границите на добросъвестността и почтеността и попадало в обхвата на понятието за накърняване на добрите нрави. Тежестта на накърняването на добрите нрави в настоящия случай допълнително се усилвала и от факта, че значителният брой заявени профили, за които се е начислявало възнаграждение, изобщо не са използвани. Възнаграждението се дължало само за „заявяване“, без оглед на реално ползване, което водело до нееквивалентност между насрещните престации - характеристика, която в контекста на договор, сключен от публично предприятие в условия на неразкрит конфликт на интереси, обективирала злоупотреба с доверие и пълно пренебрегване на принципа за разумно управление на публичен ресурс. С оглед на подробно обоснованата нищожност на договора за партньорство и софтуерни услуги от 16.06.2023 г., недължими били всички фактурирани от ответника суми по същия. Съществувала непосредствена опасност ответникът да упражни свои претенции, основани на нищожното договорно правоотношение. Правният интерес на ищеца произтичал от легитимната цел да бъде прекратена правната несигурност за Б.п. ЕАД относно фактурираните и претендирани от ответника суми. При липса на валиден договор, който да е породил облигационно задължение, всички фактурирани суми се явявали недължими. Дори хипотетично да се приемело, че сделката е действителна, то пак нямало да е налице реално основание за възникване на задължение по всяка от издадените фактури, тъй като: 1/ услугата не е реално предоставяна в обем, съответстващ на броя заявени профили; 2/ профилите са заявени административно от служители при нарушение на вътрешните процедури и без вътрешно съгласуване; 3/ множеството заявени профили никога не са използвани, с оглед на което не е имало насрещна престация, която да бъде възнаграждавана; и 4/ самото начисляване на възнаграждение за заявени, но неактивни профили противоречи на принципа на еквивалентност на престациите. Единствено със заявяването на профилите, но без тяхното активиране от страна на ответника, не се постигала целта на договора и същият се явявал лишен от съдържание. Ответното дружество не активирало профилите, в резултат на което изобщо не се реализирала функционалността на приложението. Не били налице условията за настъпване на 4 изискуемо задължение, тъй като договорът не бил изпълнен от ответника по съдържание, а неосъществената услуга не пораждала право на възнаграждение. С писмо от 29.01.2024 г. ищецът отказал изпълнението на подадените заявки, отказал се от правото на ползване на профилите и упражнил правата си по чл. 87 от ЗЗДог вр. чл. 30 от договора. Това представлявало изричен отказ от изпълнение, мотивиран от неизпълнение и несъразмерност на насрещните задължения, като такъв отказ възпрепятствал настъпване на изискуемост на нови вземания и изключвал дължимост на вече предявените. Налице бил и допълнителен аргумент за недължимост на претендираните и фактурирани от ответника суми, който произтичал от неспазване на разписаната в договора процедура за валидно заявяване на допълнителни профили. Договорът въвеждал писмена форма относно процедурата по валидно заявяване на нови акаунти, свързана с възникване на задължение за заплащане на възнаграждение. В конкретния случай всички заявки за допълнителни профили били отправени по електронната поща от служителя К.Т., без електронен подпис. Така направените заявки по електронен път не покривали изискването за писмена кореспонденция, а и на приравнена на същата, доколкото нямали електронен подпис на законен или упълномощен представител на дружеството. Тъй като страните по договора изрично уговорили форма за валидност на тези волеизявления, неспазването на тази договорена форма било равнозначно на липса на волеизявление и водело до недействителност на заявките, препятстваща настъпването на предвидените в договора последици, включително възникване на дължимо възнаграждение. Следвало да се отчете и обстоятелството, че К.Т. не разполагала с представителна власт да прави валидни изявления от името на възложителя по договора, включително за приемане на изпълнение, подписване на приемно-предавателни протоколи и поемане на договорни задължения от името на Б.п. ЕАД. Представителната власт не се презюмирала, особено когато била свързана с поемане на финансови задължения в публично предприятие. При липса на надлежно заявяване и удостоверяване на получаването на профилите съгласно уговорената в договора процедура, не било налице настъпило основание за възникване на задължение за заплащането на съответните фактурирани суми. Иска се прогласяване на нищожността на договора за партньорство и софтуерни услуги от 16.06.2023 г., поради противоречие със закона или накърняване на добрите нрави, както и да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 415 118,83 евро /с ДДС/, с левова равностойност 811 901,86 лв., по въпросния договор за партньорство и софтуерни услуги, претендирана съгласно следните издадени от ответника фактури: 1 - фактура № 0000000001 от 31.01.2024 г., за 226 профила на служител в приложение за месец януари 2024 г., на обща стойност 2452,10 евро; 2 - фактура № 0000000002 от 07.03.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец февруари 2024 г., на обща стойност 20 582,45 евро; 3 - фактура № 0000000030 от 01.11.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец март 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 4 - фактура № 0000000031 от 01.11.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец април 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 5 - фактура № 0000000032 от 02.11.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец май 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 6 фактура № 0000000033 от 03.11.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец юни 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 7 - фактура № 0000000034 5 от 04.11.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец юли 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 8 - фактура № 0000000035 от 05.11.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец август 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 9 - фактура № 0000000036 от 06.11.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец септември 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 10 - фактура № ********** от 07.11.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец октомври 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 11 фактура № 0000000038 от 01.12.2024 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец ноември 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 12 фактура № 0000000039 от 01.01.2025 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец декември 2024 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 13 фактура № 0000000040 от 02.02.2025 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец януари 2025 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 14 - фактура № 0000000041 от 01.03.2025 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец февруари 2025 г., на обща стойност 28 006,02 евро; 15 - фактура № ********** от 01.04.2025 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец март 2025 г., на обща стойност 28 006,02 евро; и 16 - фактура № 0000000043 от 01.05.2025 г., за 2151 профила на служител в приложение за месец април 2025 г., на обща стойност 28 006,02 евро. Желае се и присъждане на разноските по настоящото дело.