Решение № 374 от 03.12.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Нови пазар, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20253620100889 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ във вр.с чл.79 ,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.86,ал.1 от ЗЗД във врс чл.415 ал.3,предл.второ от ГПК,от „Кредит Инкасо

Инвестмънтс

БГ“

ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Панчо Владигеров „№21 ,Бизнес център „Люлин-6“ ет.2,чрез пълномощника З.Н.Д. –в качеството й на член на Съвета на Директорите ,упълномощена от М.Г. и М.К. –в качеството им на представляващи дружеството,чрез *** В.Л.,преупълномощена от

З.Н.Д. срещу

Р.

А.

С. с

ЕГН:********** с адрес:с.Ц.,обл.Ш.,ул.***,с цена на иска 1007.02лв.

Ищецът твърди,че с разпореждане на съда по ч.гр.д.№***г.било отхвърлено подаденото от тях заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника по делото,като му било указано,че може да предяви осъдителен иск за вземането си,което обусловило правния му интерес от настоящата искова претенция.

Сочи,че на ***г.между „Креди Йес „/заемодател /от една страна и от друга страна – Р. А. С.

/заемател/ ,бил подписан Договор за паричен заем №*** с чиста стойност в размер на 900.00лв.Договорът бил с уговорен брой 12 вноски ,всяка от които в размер на 165.00лв..Първата падежна дата била на ***г.Последната вноска била уговорена за ***г.Общата дължима сума,която следвало да се върне на заемодателя възлизала на 1106.47лв.В изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение постъпили плащания в общ размер на 1022.39лв.Вследствие на възникналите между страните договорни отношения,“Креди йес „ООД отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а 1 за него възникнали задължения да издължи кредита си,съгласно условията по сключения Договор за паричен заем №***.На 12.01.2024г.между „Креди Йес „ООД в качеството на цедент и „Кредит Инкасо

Инвестмънтс БГ“ЕАД се сключил договор за цесия ,по силата на който „Креди йес „ООД /като цедент/ прехвърлил на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД парични вземания,произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем,подробно описани в Приложение №1 ,представляващо неразделна част от договора.В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024г.било включено и вземането по Договор за паричен заем №***,сключен между „Креди йес „ООД и Р. А. С..Така ищецът придобил срещу ответника вземане в общ размер на 1007.02лв.,от които 494.06лв.непогасена главница, 42.7лв.-договорна възнаградителна /лихва и неустойка в размер на 470.26лв.Към датата на предявяване на иска,всички непогасени вноски по договора за потребителски кредит били с настъпил падеж и съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД кредитополучателят изпаднал в забава.С писмо с обратна разписка цедентът изпратил до длъжника уведомление за извършената цесия.В случай,че съдът приеме,че длъжникът не е надлежно уведомен,то такова уведомление да се счита за извършено с предявената искова молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземане.

Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди ответника Р. А. С. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД дължимото по Договор за заем №***- 1007.02лв.,от които 494.06лв.-непогасена главница, 42.7лв.-договорна възнаградителна /лихва и неустойка в размер на 470.26лв.,ведно със законната лихва,начиная от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,както сумата от 25.00лв.-заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство –държавна такса.

Моли на основание чл.78 ал.8 от ГПК да му бъде присъдено ***ско възнаграждение в размер на 360.00лв.,както и възнаграждение в размер на 80.00лв.-на основание чл.13,т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,който в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор на предявения иск.

В съдебно заседание страните не се явяват.Не изпращат представители. В писмено становище,ищецът "Кредит Инкасо Инвестмънтс " ЕАД заявява,че поддържа исковата си претенция изцяло.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Частно гражданско дело №***г.по описа на Районен съд -Н. е образувано по подадено заявление по чл. 417, т.10 от ГПК от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.София, с пълномощник по делото ***, срещу Р. А. С. с постоянен и настоящ адрес в с. Ц., общ. Н. дол, обл. Ш. .

Посочено е, че вземането произтича от издаден запис на заповед за обезпечаване на 2 договорно задължение по договор за паричен заем №*** от *** г., сключен с „Креди йес“ ООД, което задължение e цедирано на заявителя. Претендират се 1007,02 лева, от които главница в размер на 494,06 лева, неустойка в размер на 470,26 лева и договорна лихва от 42,70 лева, законна лихва върху главницата и разноски. Като документ, от който произтича вземането е посочен запис на заповед, издаден да обезпечи вземането по посочения заем.

С разпореждане №***г.,влязло в законна сила на ***г.съдът е констатирал,че записът на заповед е приложен в оригинал, издаден в полза на „Креди йес“ ООД, за 1980 лева, предявен за плащане на следващия ден след издаването, т.е на *** г. Приложено е и копие от договор за паричен заем №№*** от *** г.,, както и ОУ на „Креди йес“ ООД. След указания към заявителя относимия към искането договор за паричен заем е предоставен. Посочил е,че когато заявителят се позовава на основанието на чл.417, т.10 от ГПК, следва наред с оригинала на записа на заповед да представи и договора, когато е сключен с потребител, което в настоящото производство е сторено. Това изискване не е самоцелно, а с оглед необходимостта да се направи преценка за наличие на неравноправни, противоречащи на закона или заобикалящи го клаузи в потребителските договори. Видно от съдържанието на договора паричен заем №*** от 1 *** г.,, сключен между „Креди йес“ ООД и посочения длъжник, касае се за договор с потребител, клаузите на който не са индивидуално уговорени.

Посочената в чл. 8 от договора неустойка има характеристиките на неравноправна клауза съгл. чл. 143, ал.1, т.3 и т. 5 от ЗЗП. Същата налага приемането на условия, които следва да са в тежест на заемодателя при преценка платежоспособността на заемателя да изплати предоставения заем и не могат да се вменяват във вина и финансова тежест на длъжника.

Отделно от това тази неустойка е калкулирана в погасителния план към договора, съставен в деня на сключването му и е определена обща вноска в размер на 165 лв., от тях неустойка от 72,79 лева. При ГПР 48,157 % по договора, договорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено да увеличи неправомерно печалбата на заемодателя.

Заемополучателят се е съгласил да подпише и ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като обезпечение. Сумата, посочена с записа на заповед за дължима е 1980 лв. и съответства точно на дължимата сума по договора за заем- обща дължима сума за плащане 1 106,47 лева и калкулирана неустойка в т. 8 от договора 873,53лева. Сумата по записа на заповед включва и недължимата неустойка по договора. Отделно от това договорената неустойка е в понисък размер от размера посочен в заявлението. Посочвайки записа на заповед като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заявителят цели заобикаляне на закона. Годишният процент на разходите е уговорен в размер близък до максимално разрешения размер, а освен това при изчисляването му не е бил включен размерът на договорената неустойка. При включването й несъмнено размерът на ГПР ще надхвърли 50% , определен по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочената клауза е в нарушение на добрите нрави и на чл. 143 от ЗЗП, поради което претенцията за плащане на неустойка следва да се отхвърли. Сключеният договор е недействителен по горното съображение. При тази констатация длъжникът дължи само чистата стойност на кредита. Заемната сума по договора е 900 лева. В допълнителна молба до съда заявителяте посочил,че направените плащания по договора възлизат на 1022,39 лв., които били отчетени. Предвид нормата на чл.

3

19, ал. 6 от ЗПК, при извършено приспадане от дължимата чиста стойност на заема от 900 лева и платени 1022,39 лв. съдът е приел,че посоченият длъжник не дължи оставащи суми.

Предвид което е отхвърлил изцяло заявлението по чл.417, т.10 от ГПК, подадено от заявителя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.София срещу Р. А. С. с постоянен и настоящ адрес в с. Ц., общ. Н. дол, обл.

Ш. за претендираните със заявлението суми. На основание чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК, е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане.

Ищецът позовава исковата си претенция за присъждане на вземания по договор за паричен заем №*** към искане №***/***г.,сключен между "Креди Йес"ООД /заемодател/ и Р. А. С. /заемател/,които вземания са прехвърлени от заемодателя на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. и Приложение № 1/12.01.2024 г. към него.

Договор за паричен заем №*** към искане №***/***г.е сключен между „Креди йес“ ООД /заемодател/ и Р. А. С. /заемател/ и по силата на същия, заемодателят е предоставил на заемателя потребителски заем в размер на сумата 900.00 лева, която заемателят е получил, при уговорен годишен процент на разходите /ГПР/ -48.15%, месечен лихвен процент 3.33%, обща сума за плащане – 1106.47 лева, която се дължи на 12 броя месечни вноски, всяка от които в размер на по 92.21лв.,,ден на плащане -15-то число,с дата на първо плащане – ***г.. и дата на последно плащане – ***г. Съгласно чл. 6 от същия, страните се съгласили той да бъде обезпечен с гарант, отговарящ и на условията на чл. 10 ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и с още едно от посочени обезпечения, по избор на заемателя – в случая ценна книга, издадена в полза на заемодателя.Видно от чл. 8 от договора, с подписването на същия заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал. 2, т. 1 и т. 4 от 4 Общите условия към договора, дължи на заемодателя неустойка в размер на 873.53лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на „продавач“ /„цедент“/ и ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на „купувач“ /„цесионер“/ е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по процесния договор за паричен заем.Представено е потвърждение от „Креди Йес“ ООД по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД за така извършената цесия. Съгласно представено пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът /продавач/ „Креди Йес“ ООД е упълномощил цесионера – ищец по делото, да уведоми от името на първия всички длъжници по всички вземания на дружеството, които последното е цедирало /прехвърлило/, съгласно договора за цесия, сключен на 12.01.2024 г. С оглед на това, дружеството-ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратило уведомително писмо до ответницата за извършената цесия и за размера на задължението й, както и че неин кредитор вече е това дружество, като видно от приложената обратна разписка е,че същото е връчено на ответника на 27.02.2024г.

4

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.79 ,ал.1 във вр.с чл.240 от ЗЗД, за присъждане на вземания по договор за паричен заем.

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД, като заемодател, и ответника, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем №***/***г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответницата паричен заем в 900.00 лева, а той се е задължил да го върне. Това вземане, се установи, че е прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. и Приложение № 1/12.01.2024 г. към него, който съдът намира, че е валидно сключен между заемодателя /цедент/ „Креди Йес“ ООД и цесионера -ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като последният има всички права на кредитор.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6eeb12ef-5d39-476f-b52a-b0cc52e878e3