Решение № 2 от 02.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900416 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК.

Ищецът „АРТЕОН ЕНЕРДЖИ“ЕООД, ЕИК 206952400, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Кукленско шосе“ №30, ет.5, представлявано от Б.И.Д., чрез пълномощник адв.К. Ч., твърди, че в качеството си на заемодател е сключил договори за заем със заемополучател „ТРАКИЯ ПАРК – ПЛОВДИВ“ЕООД, ЕИК 202378538, гр.Пловдив, и солидарен длъжник – ответникът И. К. Г., както следва: 1.) договор за заем от 31.05.2022 г. за сумата 2 000 лв., преведена по банкова сметка на заемополучателя, която последният и солидарният длъжник са се задължили да върнат в срок до 9 месеца, или до 28.02.2023 г.; 2.) договор за заем от 06.06.2022 г. на сумата 43 650 лв., която е преведена по банкова сметка на „ЛЕНО“АД, ЕИК 203217465, за погасяване задължения на заемополучателя „ТРАКИЯ ПАРК – ПЛОВДИВ“ЕООД и солидарния длъжник И. Г. по договор за бизнес кредит от 08.11.2021 г., като заемната сума е трябвало да бъде върната в срок до 06.03.2023 г.; 3.) договор за заем от 10.06.2022 г. за сумата 2 500 лв., преведена по банкова сметка на заемополучателя, която последният и солидарният длъжник са се задължили да върнат в срок до 9 месеца, или до 10.03.2023 г.; 4.) договор за заем от 13.09.2022 г. за сумата 15 000 лв., преведена по банкова сметка на заемополучателя, която последният и солидарният длъжник са се задължили да върнат в срок до 9 месеца, или до 13.06.2023 г.; 5.) договор за заем от 15.11.2022 г. за сумата 9 500 лв., преведена по банкова сметка на заемополучателя, която последният и солидарният длъжник са се задължили да върнат в срок до 9 месеца, или до 15.08.2023 г. Отделно от това, твърди, че на 19.07.2022 г. и на 22.07.2022 г. са сключени договори за заем с ответниците в същото качество, по които заемодател е 1

„КЛИМАКОМФОРТ“ЕООД, ЕИК 131137749, с.Калугерово, обл.Пазарджик, за сумите съответно 10 000 лв. и 25 000 лв., които ответниците е следвало да върнат в срок до 19.04.2023 г. и до 22.04.2023 г., като вземанията на заемодателя са цедирани на ищеца на 09.09.2022 г., за което ответниците са надлежно уведомени. Общата стойност на заетите средства е 107 650 лв., като ответникът се е задължил да отговаря солидарно със заемополучателя „ТРАКИЯ ПАРК – ПЛОВДИВ“ЕООД за връщане на всички суми.

Солидарният длъжник е обезпечил задълженията си по договорите посредством договорна ипотека, за което е съставен НА от 29.12.2022 г. Падежите по всички договори са настъпили, но никой от длъжниците не е върнал заемните суми на ищеца. Въз основа на така изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца в качеството му на солидарен длъжник по договорите за заем сумите в общ размер 107 650 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 13.02.2024 г., до окончателното им плащане. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.367 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. К.

Г., ЕГН **********, от гр.***. След този срок е подаден отговор, чрез пълномощник адв.А.

Г., в който се възразява по дължимостта на горните суми. В доклада по делото, приет в открито заседание на 17.12.2024 г., са включени непреклудираните в горния срок възражения на ответника за това, че същият е поръчителствал по процесните договори за заем и е настъпила преклузията по чл.147 ЗЗД, както и общото възражение, че средствата не са заемни. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№2694 по описа за 2024 г. на РС Пловдив, ХХІ гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се, че между ищеца от една страна като заемодател, „ТРАКИЯ ПАРКПЛОВДИВ“ЕООД, ЕИК 202378538, гр.Пловдив – като заемополучател, и ответника, наречен в договорите „солидарен длъжник“, са сключени пет на брой договори за заем, съответно на 31.05.2022 г. – за сумата 2 000 лв.; на 06.06.2022 г. за сумата 22 000 евро, или левовата равностойност по курс 1,95583 лв. за евро (43 028,26 лв.); на 10.06.2022 г. – за сумата 2 500 лв.; на 13.09.2022 г. – за сумата 15 000 лв., и на 15.11.2022 г. – за сумата 9 500 лв. Установява се от приложените по делото преводни нареждания, че в деня на сключване на всеки договор уговорената в него сума е била наредена от заемодателя по сметка на заемополучателя с основание „заем“. В един от случаите – по договора от 06.06.2022 г. е уговорено заемната сума да се нареди по банкова сметка на трето лице – „ЛЕНО“АД, ЕИК 203217465, гр.София, за погасяване задължения на заемополучателя (като кредитополучател) и ответника И. Г. (като солидарен длъжник) по договор за кредит от 2

08.11.2021 г. От приложеното на л.11 преводно нареждане се установява, че по сметка на горния кредитор ищецът е наредил сумата 43 650 лв. с основание „рефинансиране на кредит“. Във всички договори за заем е уговорено задължение на заемополучателя да върне заемната сума, ведно с лихва в размер на законната лихва, в срок до 9 месеца от датата на подписване на съответния договор. Уговорено е в договорите, че И. К. Г. отговаря солидарно със заемополучателя за задълженията му по договора при уговорените в него условия.

Установява се, че на 19.07.2022 г. и 22.07.2022 г. са сключени договори за заем със заемодател „КЛИМАКОМФОРТ“ЕООД, ЕИК 131137749, с.Калугерово, обл.Пазарджик, и „ТРАКИЯ ПАРК-ПЛОВДИВ“ООД, ЕИК 202378538, гр.Пловдив –заемополучател, за сумите съответно 10 000 лв. и 25 000 лв., които следва да бъдат върнати от заемополучателя в 9месечен срок от датата на всеки договор, а ответникът И. Г. отговаря солидарно със заемополучателя за задълженията му по всеки договор при уговорените в него условия.

Установява се от приложените преводни нареждания, че горните суми са наредени по сметка на заемополучателя от заемодателя на 19.07.2022 г. и 22.07.2022 г. с основание „фирмен заем“. С нарочни уведомления до заемополучателя и до ответника заемодателят е уведомил същите лица, че е прехвърлил вземанията си по двата договора за заем, ведно с всички привилегии и принадлежности, на ищеца „АРТЕОН ЕНЕРДЖИ“ЕООД, ЕИК 206952400, гр.Пловдив. Уведомленията са връчени срещу подпис на ответника.

Установява се, че за обезпечаване вземанията на заемодателя и цесионер по горните договори за заем ответникът, в качеството си на солидарен длъжник, е учредил договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, описан подробно в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №77 от 29.12.2022 г., том 6, рег.№7491, дело №1044/2022 г. на нотариус Бистра Тонева с район на действие РС Пловдив.

Установява се, че на 06.06.2022 г. е сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове между ответника, като продавач и ищцовото дружество – като купувач, с който са прехвърлени 5 равни дяла от капитала на „ТРАКИЯ ПАРК-ПЛОВДИВ“ЕООД, ЕИК 202378538, гр.Пловдив. Установява се, че ищецът е вписан като съдружник в последното дружество на 14.06.2022 г., когато е вписана и промяна във формата – от ЕООД в ООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.

От момента на получаването за заемателя възниква задължението да върне сумата в 3 определения срок, а ако такъв не е уговорен – в 1-месечен срок след поканата – чл.240, ал.4 ЗЗД. В производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погА.о и други факти съобразно наведените възражения. (В този смисъл решение №542/28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г. на ВКС, ІV г.о.) В аспекта на горното съдът намира, че от доказателствата по делото се установява възникване на заемни правоотношения между страните, по които ищецът е заемодател, а заемополучател е търговското дружество „ТРАКИЯ ПАРК-ПЛОВДИВ“ЕООД, ЕИК 202378538, гр.Пловдив, което в последващ момент е придобило нов съдружник и е вписано като ООД. Това, че са сключени именно договори за заем, произтича от представените писмени договори, чиято формална доказателствена сила не е оспорена. В същите са уговорени права и задължения, произтичащи от договор за заем – заемодателят да предаде заемна сума, а заемополучателят да я върне в определен срок. Както се каза по-горе, договорът за заем е реален, за това за доказването му не е достатъчно представяне на писмен документ, съдържащ волеизявленията на страните и ангажимента им с определени насрещни задължения, а е необходимо да се докаже предаване на заемната сума от заемодателя в полза на заемополучателя. В конкретния случай за това няма спор, а и се установява, че заемните средства по всички заемни договори, освен един, са преведени по сметка на дружеството – заемополучател в деня на сключване на договорите с основание на превода „заем“. По един от договорите заемните средства са наредени на трето лице, като в самия договор е уговорено, че същите ще бъдат предадени не на заемополучателя, а на това трето лице с цел погасяване задължения на заемополучателя и солидарния длъжник по договор за кредит, сключен с това лице. Според съда подобни уговорки в договора за заем са действителни и няма пречка от гледна точка на закона заемната сума да бъде предадена директно на трето лице за погасяване задължения на заемополучателя. Не е задължително предаването на паричната сума да се извърши пряко от заемодателя на заемателя.

Предаването в собственост на парите може да бъде извършено и косвено – в този смисъл решение №378/30.12.2014г. по гр.д.№3020/2014г. на ВКС, ІV г.о.

Установява се, че заемни правоотношения са възникнали и с трето за спора лице в качеството му на заемодател, което е цедирало вземанията си по договорите за заем на ищцовото дружество. Не са представени договори за цесия, но договорът за прехвърляне на вземане е неформален договор и няма форма за действителност, съответно за това, че вземанията са прехвърлени, може да се съди от приетите по делото уведомления за цесия, изходящи от цедента (предишния кредитор), както изисква нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД.

Впрочем, ответникът не оспорва цесиите, като в тази насока са и изявленията му в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, които биха могли да бъдат тълкувани като извънсъдебно признание за неизгодни за тази страна обстоятелства, ползващи се с доказателствена сила в гражданския процес. Следователно, може да се приеме, че ищецът е материалноправно легитимиран по два от договорите за заем, в които не фигурира като 4 страна, по силата на надлежно извършена и доказана в процеса цесия.