Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 16.08.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 330/2023
Вид
Решение № 173
Подписан
16.08.2023
В сила
15.08.2023
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Враца, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20231400500330 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба на „Монолит“ АД, ЕИК ***, против Разпореждане с изх. № 18741/15.06.2023 г., постановено по изп. дело № 2018***0400201 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Враца, с което е отказано да бъде прекратено образуваното срещу жалбоподателя изпълнително производство по посоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемция.

В жалбата се твърди, че отказът на съдебния изпълнител, да прекрати изпълнителното дело спрямо длъжника „Монолит“ АД, ЕИК *** е незаконосъобразен, неоснователен, немотивиран и необоснован.

Според жалбоподателят твърдението на съдебния изпълнител срокът бил прекъснат с молба за присъединяване на взискател, било невярно. За прекратяването на изпълнителното дело по право било ирелевантно дали по него са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия пречели делото да бъде перемирано, съгласно нормата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Позовава се на постулатите на т.10 от Тълкувателно решение от 26.05.2015 по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител се явявало относимо към прекъсването на давността по чл. 116, б.“в“ ЗЗД, а не към препятстване на погасяването на изпълнителното дело по право на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. На следващо място посочва, че присъединяването на нови кредитори към 1 изпълнителния процес не било релевантно към факта, че предишните взискатели не били поискали извършването на изпълнителни действия в продължения на две години. В случая взискателите „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, „ДА РОЯЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *** не поискали извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което спрямо тези кредитори изпълнителното производство следвало да се прекрати и изпълнителните им листове да им бъдат върнати. Следвало съдебният изпълнител да констатира прекратяването на производството по делото по силата на закона по отношение на дезинтересираните взискатели.

Моли съдът да отмени отказа на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Враца, обективиран в Разпореждане с изх. № 18741/15.06.2023 г. по изп. дело № 2018***0400201 на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като иска да се прекрати изпълнителното дело, респективно да се върне същото на съдебния изпълнител с указания за прекратяване поради настъпила перемция и правилно тълкуване и прилагане на закона.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по делото “С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. К. К., депозира писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че на 13.05.2021 г. по изпълнително дело № 2018***0400201 е депозирана молба за присъединяване от Община Враца, на 29.07.2021 г. е депозирана молба за присъединяване от Л. И. Л. и на 17.03.2021 г. е депозирана молба от взискателя Л. И. Л. за налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника - жалбоподател.

Именно тези действия не водели до пораждане на предпоставките за настъпване на перемция. Според мотивите на Тълкувателно решение от 26.05.2015 по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС присъединяването на кредитор по делото прекъсвал давностния срок, но това било и действие по прекъсване на срока за перемция на основание чл. 433, ал.1,т.8 ГПК. Противното означавало по-късно присъединеният кредитор да бъде в по-неравноправно положение спрямо първоначалния, респективно да бъде ограничен със срок по-кратък от този по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. „С.Г.ГРУП“ ЕАД, както и неговият праводател преди това, били активна страна в производството като били депозирали молби и др. По процесното изпълнително дело от образуването му и понастоящем с молба от 17.03.2023 г., депозирана от взискателя Л. И. Л. за налагане на възбрана на недвижими имоти на длъжника „Монолит“ АД, ЕИК *** и срокът по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е прекъснат.

Моли да бъде оставена без уважение жалбата на длъжника срещу Разпореждане с изх. № 18741/15.06.2023 г., постановено по изп. дело № 2018***0400201 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Враца, с което е отказано да бъде прекратено образуваното срещу жалбоподателя изпълнително производство по посоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемция. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по делото Л. И. Л., чрез адв. Ц. Д., депозира писмено възражение. Излага, че жалбата е основателна. По отношение на вземането на Л. И.

Л. с изпълнителен лист, издаден от 07.07.2020 г. от Софийски районен съд своевременно 2 били подавани нарочни молби по изпълнителното дело с искания за продължаване на действията по изпълнение и то винаги след съгласуване със съдебно-изпълнителната служба относно възможността за продължаването на изпълнението и евентуално реално изпълнение чрез описи, публична продан. Дружеството длъжник притежавало имоти на територията на с. ***, област Враца, обект на принудително изпълнение и публична продан и по тази причина подал молба за присъединяване. Счита, че от негова страна като взискател не е налице основание да се приеме непоискани в срок продължаване действията по изпълнение.

Иска да се уважи жалбата като основателна и доказана и да се отмени Разпореждане № 21154/04.07.2023 г. на ЧСИ И. Ц., рег. № ***.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които детайлно е посочил извършените до момента действия в техния хронологичен вид,вземайки становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратявало с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка и предвид описаните и извършени действия, срокът бил прекъсван многократно с молбите за присъединяване на взискател. Позовава се на Тълкувателно решение от 26.05.2015 по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Цитира се практика на ВКС, относима по отношение на прекъсването с предприемането, на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ. Преклузивният срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК не бил изтекъл. Моли да бъде оставена без уважение жалбата на длъжника „Монолит“ АД, ЕИК *** като неоснователна и да потвърдени действията като законосъобразни.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, възраженията на взискателите и мотивите на съдебния изпълнител и оцени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изпълнително дело № 2018***0400201, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 1375/31.01.2018 г. от Районен съд – Мездра, с която изпълнително дело № 20171450400048 по описа на Държавен съдебен изпълнител Т. Т. при СИС на Районен съд – Мездра, образувано по молба на Н. П. Н., ЕГН ********** и адвокат Х. Х. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.07.2016 г. от Софийски районен съд на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.04.2016 г., издадена по гр. д. № 15448 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд срещу длъжника „Монолит“ АД, ЕИК *** и изпълнителното дело е преобразувано под № 2018***0400201 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Враца.

След направена обстойна и детайлна проверка на приложеното копие на изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител, съдът кредитира посоченото в тях, тъй като то кореспондира с извършеното по изпълнителното дело и 3 настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с фактическата обстановка, изложена от съдебния изпълнител по отношение на извършените действия, посочени в хронологичен вид.

С молба с входящ № 22641/09.06.2023 г. длъжникът по изпълнителното дело е поискал от съдебния изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия по делото в продължение на повече от две години и предвид, че делото не било за издръжка.

По така направеното искане се е произнесъл съдебният изпълнител с обжалваното Разпореждане с изх. № 18741/15.06.2023 г. като е посочил, че на 13.05.2021 г. е постъпила молба на присъединяване на Община Враца като взискател, на 29.07.2021 г. постъпила молба за присъединяване по делото от Л. И. Л. и на 17.03.2023 г. по изпълнителното дело постъпила молба за налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника жалбоподател.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от лице, което е активно легитимирано да обжалва действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК - длъжник по изпълнителното дело и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението по същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В Тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б."в" ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Съобразно мотивите на 4 посоченото тълкувателно решение предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица води до прекъсване на давността по чл. 116 б."в" ЗЗД, то по –аргумент на по-силното основание, то същите прекъсват и давността по отношение на перемцията.

Хипотезите, при наличието на които образувано изпълнително производство може да бъде прекратено, са изчерпателно (лимитативно) посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК. По отношение на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то следва взискателят в продължение на две години да не поиска извършването на изпълнителни действия, респективно да не са осъществени изпълни способи в рамките на този период.