Решение № 374 от 28.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Ботевград, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231810100463 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- И. И. С. от гр. София твърди, че е собственик на Поземлен имот No 1, в кадастрален район 207 по плана на новообразуваните имоти, местност “Лъга”, землището на с. Радотина, с площ от 978.30 кв.м., начин на трайно ползване: земеделска земя, категория на земята: VI, граници на имота: ПИ с номера: *****, както и на Поземлен имот No 15, в кадастрален район 207 по плана на новообразуваните имоти за местност “Лъга”, землището на с. Радотина, с площ от 555.44 кв.м., начин на трайно ползване: земеделска земя, категория на земята: V, граници на имота: ПИ с номера: ***** и път. Сочи, че имотите му граничат с поземлен имот No 2, в кадастрален район 207 по плана на с. Радотина, собственост на ответника Д. И. Й.. Излага, че ответникът оспорва границата между имотите и начина на придобиване на собствеността на ищеца, поради което в негово отсъствие на 23.10.2019 г. е унищожил оградата от бетонови колове и оградна мрежа, поставена по границата между имотите, определена на място чрез извършено трасиране и означаване от лицензиран геодезист. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника на основание чл. 45 от ЗЗД да му заплати сумата от 765.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на 17 броя бетонови оградни колове и срязването на 10 метра телена оградна мрежа.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът- Д. Й. И. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по иска. С депозирано след срока за отговор “възраЖ.е” ответникът оспорва иска като неоснователен с твърдения, че липсват доказателства за времето, мястото, начина на унищожаване на оградата и лицето, унищожило оградата, като ищецът целенасочено използва предполоЖ.е, че той е извършител на деянието.

Твърди, че между неговото място и това на ищеца никога не е имало ограда, а само намерения от негова страна да построи такава в бъдеще. Заявява, че при посещение от 1 негова страна на неговото вилно място, след продължителна рехабилитация вследствие на претърпяна тежка операция на тазобедрената лява става, намерил счупени колове, захвърлени на земята и никаква телена мрежа. Сочи още, че към датата, на която според ищеца е унищожена несъществуващата ограда, той не е имал физическата възможност да чупи колци и да реже оградна мрежа, предвид факта, че на 04.03.2019 г. е претърпял тежка операция за смяна на тазобедрена става с изкуствена, като лечението и рехабилитационния период продължили повече от осем месеца, и отначало се движел с патерици, после с бастун и придружител.

В хода на производството ответникът е починал, като на основание чл. 227 от ГПК съдът е конституирал като страни по делото на негово място наследниците му по закон Ж. Г. И., с ЕГН ********** и Д. Д. Д., с ЕГН **********.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверени копия на Договор за покупко-продажба на общински недвижими имоти – частна общинска собственост от 28.12.2017 г. и Договор за покупко-продажба на общински недвижими имоти – частна общинска собственост от 28.12.2017 г. и Договор за покупко-продажба на общински недвижими имоти – частна общинска собственост от 28.12.2017 г. и Договор за покупко-продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост от 28.01.2019 г., по силата на така сключените между Община Ботевград и ищеца И. И. С. договори за покупко-продажби същият е придобил право на собственост на недвижими имоти, сред които на следните: Поземлен имот No 1, кадастрален район 207 по плана на новообразуваните имоти, местност “Лъга”, землището на с. Радотина, с площ от 978.30 кв.м., начин на трайно ползване: земеделска земя, граници на имота: ПИ с номера: ***** (с договора от 28.12.2017 г.), и на Поземлен имот No 15, кадастрален район 207 по плана на новообразуваните имоти, местност “Лъга”, землището на с. Радотина, с площ от 555.344 кв.м., начин на трайно ползване: земеделска земя, граници на имота: ПИ с номера: ***** и път (с договора от 28.01.2019 г.).

Видно от заверено копие на Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот ПИ 207.15 по плана на новообразуваните имоти на м. Лъга, с.

Радотина, на 14.02.2019 г. е извършено трасиране и означаване на граничните точки на имота в присъствието на ищеца И. С..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ***** Асенова С.а - майка на ищеца, и Марин Ваньов Николов.

От показанията на свид. ***** С.а се установява, че синът й има двор до нейния двор в с. Радотина, като около неговия имот има ограда от колци с мрежа. Сочи, че оградата е разрушена, като колците още лежат счупени в мястото. Излага, че преди 2-3 години през лятото като излязла в двора, видяла комшията си Д. Й., че излязъл бързо, и като отишла, видяла, че колците са на земята. Д. Й. бил съборил около 17-18 колци.

Заявява, че видяла Д. Й. пред неговата къща. Като видяла, че колците не се виждат, се обадила на сина си и той си отишъл на следващия ден. Колците ги били сложили една или две седмици преди това. Излага, че това е ограда между двата имота и други хора не могат да влязат да съборят колците. Сочи, че за последно била виждала коловете там една седмица преди това.

От показанията на свид. Марин Николов се установява, че знае имота на И. С. в с. Радотина. От едната страна на имота му е съсед Д. Й., който има вила там. И. С. го 2 извикал един ден и му каза, че е закупил място от общината в съседство на неговото място парцел, като е ходил техник, който му е сложил колчета, и помолил свидетеля срещу заплащане да му помогне да заградят мястото. Сложили около 16-17 колеца, като пробили дупки, сложили колците и ги бетонирали. Нямало мрежа на колците, тъй като оставили първо да стегне бетонът и после да се сложи мрежата. Впоследствие разбрал от майката на И., която му се обадила, че Д. Й. е бил отишъл и започнал да чупи колци, да бута и да руши това, което били направили. След обаждането свидетелят отишъл, но Д. Й. вече го нямало. Видял, че са счупени колците, направил няколко снимки с телефона, обадил се на И. и му казал за какво става на въпрос. Сочи, че не е видял Д. Й. да чупи колци, но майка му на И. казала, че го е видяла, че чупи колците. Излага, че това се случило през есента на 2019 година, октомври или ноември месец.

От изслушаното по делото заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице П. П., неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че местополоЖ.ето на процесната ограда, трасирана на място с протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 207.15 по плана на новообразуваните имоти на м. “Лъга”, с. Радотина, общ. Ботевград, e установено на място от него като изградена между ПИ 207.2 и ПИ 207.15. Вещото лице е посочило, че в момента на извършения от него оглед на мястото се намират бетонови оградни колове, гътнати на терена, без да са измествани от местополагането им, като при събарянето им четири броя от тях са изкъртени без да се счупят, а останалите 12 броя са пречупени на ниво терен. Съгласно заключението, общо съборените колове са 16 броя, като двата крайни кола от оградата не са изкъртени. Според вещото лице, на местополоЖ.ето на оградата не съществува оградна мрежа, като се установява, че коловете са изкъртени преди тя да бъде поставена. Вещото лице е посочило, че местополоЖ.ето на 10 метровата оградна мрежа е в друг участък от оградата - между ПИ 207.21 и ПИ 207.16 (път). Посочената мрежа е била срязана на три места и отвързана от коловете, но срязването е вързано с тел и тя изпълнява функциите си. От същото заключение се установява, че пазарната оценка на процесната ограда, състояща се от 16 броя колове, е на стойност 765.00 лв., включваща стойността на труда и материалите, подробно описани в заключението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 765.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му от първоначалния ответник Д. И. Й., починал в хода на производството по делото и заместен от наследниците му по закон Ж. Г. И. и Д. Д. Д., конституирани като ответници на негово място, имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на 23.10.2019 г. на 17 броя бетонови оградни колове и срязването на 10 метра телена оградна мрежа, като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиму. За да се ангажира деликтната отговорност на ответника, ищецът следва да докаже обстоятелствата, че ответникът е извършил неправомерно деяние, видът и размерът на причинените с това деяние имуществени вреди на ищеца, както и наличието на причинна връзка между деянието и вредите. По силата на ал. 2 при непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, следователно само този елемент от фактическия състав на 3 деликта не подлежи на доказване от ищеца, а липсата му следва да бъде установена от ответника.

В случая от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е собственик на Поземлен имот No 1 и Поземлен имот No 15, и двата в кадастрален район 207 по плана на новообразуваните имоти, местност “Лъга”, землището на с. Радотина, както и че ПИ ***** имат обща граница, като двата имота граничат и с ПИ 207.2. По делото не са ангажирани доказателства за правото на собственост на ПИ 207.2, за който ищецът твърди, че е на първоначалния ответник Д.

Й. И., но посоченото обстоятелство не е оспорено от последния.

От събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите ***** С.а и **** и заключението на вещото лице по приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че между имота на ищеца и имота на първоначалния ответник от страна на първия били поставени бетонови оградни колове.

Установява се, че 16 броя от тях са били съборени на земята, като 12 са били пречупени на ниво терен, а 4 са били изкъртени при събарянето им без да се счупят.

От показанията на свид. Николов се установява, че събарянето на коловете се е случило през есента на 2019 г., октомври или ноември месец, а свид. С.а, майка на ищеца, сочи, че било около 2-3 седмици след като коловете били поставени от сина й.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, че именно първоначалният ответник по делото Д. И. Й. е съборил оградните колове, съответно пречупвайки част от тях и събаряйки в цялост други. Единствените събрани доказателства относно посочения факт се съдържат в показанията на свидетелите ***** С.а и **** като показанията на свид. Николов в тази им част са производни – същият възпроизвежда разказаното му от свид. С.а за това обстоятелство. Съдът счита, че показанията на свид. С.а не са в състояние да установят при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че именно Д. Й. е разрушил оградата в тази й част, с което да е причинил процесната вреда. Така същата в показанията си сочи, че не е видяла Д. Й. да чупи колците, но го е видяла пред къщата му, а впоследствие видяла, че коловете са на земята. Уточнява също, че последно била виждала коловете на мястото им една седмица преди това. При това, на практика не може да се приеме за установено нито кога е извършено деянието, нито неговото авторство и конкретно, че това е именно ответникът Д. Й.. Фактът, че свид. С.а е видяла съседа си Д. Й. пред къщата му, а след това установила, че коловете са били съборени, не е достатъчно за установяване по несъмнен и категоричен начин на авторството на деянието.

Същевременно, както беше посочено по-горе, свид. Николов в показанията си относно това обстоятелство възпроизведжа разказаното му от свид. С.а, като са налице и несъответствия в показанията на двамата в тази им част – така свид. Николов твърди, че свид. С.а му казала, че е видяла Д. Й. да чупи коловете, а свид. С.а заявява, че не го е видяла да чупи коловете, но го е видяла пред къщата му. Поради това и показанията на свид. Николов в тази им част не могат да се приемат за достоверен източник на доказателствен материал. При така събраните доказателства, то съдът счита, че по делото не се доказа, че именно първоначалният ответник Д. Й. И. е извършил противоправното деяние, вследствие на което на ищеца са причинени процесните имуществени вреди.