Присъда № 77 от 11.05.2023, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 77 от 11.05.2023 год. по НЧХД № 580/2022 год. на СлРС изготвени на 05.06.2023 год.

Тъжителят СТ. Р. СТ., действащ лично и със съгласието на своя баща Р. СТ. СТ. е предявил обвинение срещу подсъдимите АЛ. СЛ. СЛ. и ПР. ХР. Т. за извършено от тях престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В с.з. тъжителят, редовно призован, се явява лично и със своя баща Р.С..

Повереникът на тъжителя – адв. Б. от АК - Сливен, поддържа обвинението срещу подсъдимите, така както е повдигнато, като го счита за доказано по безспорен начин.

Пледира съда да признае за виновни подсъдимите по повдигнатото им обвинение, като на всеки един от тях да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както претендира направените по делото разноски. Тъжителят и неговият баща изразяват становище, че са съгласни с адвоката си.

В с.з. прокурорът счита, че са налице основания за поне частично уважаване на тъжбата, като счита, че при определяне на наказанията да се вземе предвид поведението на самия пострадал като смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство. Пледира по отношение на двамата подсъдими да се приложи разпоредбата на чл. 78А, ал. 6 вр. ал. 1 от НК като бъде наложена възпитателна мярка по ЗБППМН, а именно на подс. С. да се наложи възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН – задължение да се извини на пострадалия, а на подс. Т. – чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗБППМН - задължение да участва в програми относно отклонение в поведението за срок от един месец.

В с.з. подсъдимият АЛ. СЛ. СЛ., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Д. от АК – Сливен. Не се признава за виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да бъде оправдан, защото бил невинен. Защитникът на подсъдимия С. счита, че деянието не е доказано по несъмнен начин, като излага становището си относно показанията на разпитаните по делото свидетели. Защитникът пледира, че тъжителят С.С. бил посегнал на подс. С. и последният искал единствено да парира евентуален удар, за да не бъде ударен и не бил нанасял какъвто и да е удар спрямо тъжителя. Пледира подс. С. да бъде признат за невиновен и претендира направените разноски по делото.

В с.з. подсъдимият ПР. ХР. Т., редовно призован, се явява лично и със своя баща, както и с упълномощен защитник – адв. Н. от АК – Сливен. Не се признава за виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия Т. счита, че деянието не е доказано по несъмнен начин, като излага становището си относно показанията на разпитаните по делото свидетели. Пледира, че следва да се обсъдят наличието или липсата на две отделни хипотези – разпоредбата на чл.

130, ал. 3 от НК и превишаване пределите на неизбежната отбрана. Пледира подс. Т. да бъде признат за невиновен или да бъде освободен от наказателна отговорност, както и претендира направените разноски по делото. Бащата на подс. Т. изразява съгласие със защитника.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следната фактическа обстановка:

Подсъдимият АЛ. СЛ. СЛ. е български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан.

Подсъдимият ПР. ХР. Т. е български гражданин, с основно образование, неженен, учи, не работи, неосъждан.

Тъжителят СТ. Р. СТ. и подс. ПР. ХР. Т. били в един клас в ППМГ „Добри Чинтулов“ – гр. Сливен. В техния клас учила и свид. П. Г. – братовчедка на подс. АЛ. СЛ.

1

СЛ.. Подсъдимите АЛ. СЛ. СЛ. и ПР. ХР. Т. се познавали, били приятели.

В часовете тъжителят С.С. наричал свид. П. Г. с различни обидни думи и епитети.

Свид. П. Г. споделила това на подс. Т. и на родителите си.

На 25.03.2022 год. учениците били втора смяна, като преди и след часовете възникнали инциденти, в които участвали тъжителят С.С. и подс. Т.. Подс. Т. се обадил по телефона на подс. С. и му разказал за случилото се. Когато подс. Т. се обадил на подс. С. с последния бил свид. П.Н..

На 28.03.2022 год. подс. С. бил първа смяна на училище и след часовете отишъл до ППМГ „Добри Чинтулов“ – гр. Сливен заедно със свид. П.Н.. След като свършил първият час подс. Т. отишъл при тях и тримата заедно тръгнали към намиращата се до училището „Харна пекарна“, където бил тъжителят С.С. заедно със свидетелите В.И., Д.Г. и С.Д.. Подс.

С. отишъл до тъжителя С.С. и го извикал да отидат малко по - нагоре по улицата. Тъжителят С.С. тръгнал заедно с подс. С. към кръстовището на ул. „Великокняжевска“ и ул. „Ген.

Скобелев“, а след тях били подс. Т. и свид. П.Н.. Четиримата влезли в уличката, намираща се отдясно, където подс. С. попитал тъжителя С.С. защо е обиждал братовчедката му, след което ударил тъжителя С.С. няколко пъти в лицето. След като подс. С. пуснал тъжителя С.С. към него отишъл подс. Т. и започнал да го налага с юмруци в лицето и на тъжителя С.С. почнало да му тече кръв от носа. Подс. Т. пуснал тъжителя С.С., който паднал на земята, тогава подс. Т. започнал да го рита в лицето. След това подс. С. и свид. П.Н. си тръгнали, а подс. Т. тръгнал обратно към училището.

Тръгването на тъжителя С.С. заедно с подсъдимите и свид. П.Н., било видяно от свидетелите В.И., Д.Г. и С.Д., които тръгнали след тях. Докато стигнат до уличката, видели подс. Т. да излиза от нея, показал им обувката си, на която имало кръв и казал, че изцапана от кръвта на тъжителя С.С.. Подс. Т. тръгнал към училището, а свидетелите отишли да видят тъжителя С.С., който имал кръв по цялото лице, помогнали му да отиде до училището, където след това бил отведен и до лекарския кабинет.

От приложеното по делото заверено копие от съдебно – медицинско удостоверение № 101/2022 год. издадено от д-р Ч. – управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.” ЕООД – гр.

Сливен се установява, че на 29.03.2022 год. в 11,27 часа тъжителят С.С. бил прегледан, като при прегледа, освидетелстването на пострадалия и проучването на представените медицински документи, било установено наличие на кръвонасядане в областта на долната половина на лявата очница с болезнен оток на тъканите; контузия на челото и носа с наличие на повърхностни охлузвания и болезнен оток на тъканите и счупване на носа без разместване на поучените костни фрагменти, както и че е получил умерено изразено кръвотечение от носа. Посочено е, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и самия освидетелстван в предварителните сведения.

Отразено е, че установените увреждания са причинили на освидетелствания „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 9 - 10 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.04.2022 год. по преписка вх. № 1693/2022 год. по описа на РП - Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че подс. С. и подс. Т., в съучастие помежду си, като съизвършители са причинили на тъжителя С.С. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, което деяние е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия в съда (л. 69 - 70 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

2

От показанията на свидетелите В.И., Д.Г. и С.Д. се установява, че са видели тръгването на тъжителя С.С. заедно с двамата подсъдими и свид. П.Н., както и че са ги последвали. От показанията на тези свидетели се установява още, че докато стигнат до уличката, от нея излязъл подс. Т., който си показал оцапаната с кръв обувка и им казал, че е изцапана с кръвта на тъжителя, и продължил към училището, а свидетелите помогнали на тъжителя С.С. да се върне в училище. От показанията на тези свидетели се установява още, че тъжителят С.С. имал наранявания и кръв на лицето, а подс. Т. нямал наранявания. От показанията на свид. П.Н. се установява, че бил заедно с подсъдимите С. и Т., когато подс.

С. извикал тъжителя С.С. и заедно тръгнали. От показанията на свид. П.Н. се установява още, че след като стигнали до намиращия се в дясно паркинг подс. С. попитал тъжителя С.С. защо е обиждал братовчедката му, след което го ударил няколко пъти в лицето и го пуснал; че тогава към тъжителя отишъл подс. Т. и започнал да го налага с юмруци в лицето и на тъжителя му потекла кръв от носа; че подс. Т. пуснал тъжителя, който паднал на земята, тогава подс. Т. започнал да го рита в лицето. От показанията на свид. П.Н. се установява още, че след това заедно с подс. С. си тръгнали, подс. Т. тръгнал в посока към училището, а тъжителят бил оставен на място. От показанията на свид. П.Н. се установява, че по време на инцидента тъжителят С.С. не е посягал на подс. Т.. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели В.И., Д.Г., С.Д. и П.Н., тъй като същите пресъздават това което са възприели лично, показанията им са безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът няма основания да се съмнява в тяхната достоверност.

От показанията на свид. И.С. - инспектор в детска педагогическа стая в РУ - Сливен, се установява, че е работила по предварителната проверка, в хода на която в нейно присъствие свидетелите и подсъдимите са разказали за случилото се, а именно, че подс. С. и подс. Т. са нанасяли удари на тъжителя С.С.. От показанията на свид. Н.Г. - класен ръководител на тъжителя С.С. и подс. Т., се установява, че преди да почне втория час тъжителят пристигнал със силно окървавено лице, след което дошъл и подс. Т., който казал :

„Аз сам, аз сам, аз сам го удрях“, както и че след това тъжителят бил отведен до лекарския кабинет. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели И.С. и Н.Г., тъй като същите пресъздават това което са възприели лично, показанията им са безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът няма основания да се съмнява в тяхната достоверност.

От показанията на свид. И. Д., се установява, че на 25.03.2022 год. е възникнал инцидент, при които са участвали тъжителят С.С. и подс. Т.; както и че разбрала, че имало инцидент между тях и на 28.03.2022 год., но тя не била присъствала. От показанията на свид. П. Г. се установява, че тъжителят е отправял към свидетелката различни обидни думи и епитети; че на 25.03.2022 год. е възникнал инцидент, при които са участвали тъжителят С.С. и подс. Т.; както и че на 28.03.2022 год. имало нов инцидент между двамата. От показанията на свид. П. Г. се установява още, че след инцидента тъжителят С.С. бил в медицинския кабинет на училището, където отишли и подс. Т. и директорите на училището.

Съдът кредитира показанията на свид. И. Д. и свид. П. Г., доколкото пресъздават това което са възприели лично и показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По отношение на показанията на тези свидетели относно инцидента на 25.03.2022 год. съдът не следва да се произнася, доколкото за този инцидент има образувано друго наказателно производство.

В своите показания свид. С.С. - баща на подс. С. и свид. М. Т. - майка на подс. Т. пресъздават случилото се на 28.03.2022 год. така както им е пресъздадено от техните деца.

Съдът не кредитира тези показания, тъй като същите не се подкрепят от кредитираните от съда показания, както и от приложеното по делото съдебно - медицинско удостоверение.

Съдът кредитира обясненията на подс. С. в частта, в която разказва, че е извикал 3 тъжителя и заедно с подс. Т. и свид. П.Н. са се отдалечили от „Харна пекарна“ и отишли в една уличка; както и че след инцидента тъжителят бил полегнал и имал кръв по носа, тъй като същите се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. С., в които заявява, че тъжителят започнал да размахва ръце и той се е защитил, но не бил нанасял удари, както и че се е върнал при тъжителя, помогнал му да се изправи и му казал да отиде при лекар, тъй като не се подкрепят от кредитираните от съда писмени и гласни доказателства, в това число показанията на свид. П.Н., от които се установява, че подс. С. е удрял тъжителя. Съдът намира, че тези твърдения на подс. С. са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства.

Разпечатката съдържа 37 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ee977c4-57f6-49ba-b87d-895abb5408a3