Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3324 от 04.11.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9447/2022
Вид
Решение № 3324
Подписан
04.11.2022
В сила
04.11.2022
Състав
Геновева Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3324 гр. Варна, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223110109447 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Р. срещу „Б.Е.Д.К“ ООД, ЕИК *********, гр. София иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 414 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на искане за кредит по чл. 9, обективиран в договор за кредит № MAX_500026026/28.01.2020г.

Претендират ли се сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба, ищецът Ж. Р. е сключил с „Б.Е.Д.К“ ООД договор за кредит № MAX_500026026/28.01.2020г., по силата на който търговецът е поел задължение и е предоставил на потребителя сумата от 1 500 лв., която се е задължил да върне в срок до 23.09.2020г.

По повод заявено желание от потребителя за бързо разглеждане на искането за кредит, ищецът е поел задължение да заплати такса в размер на 414 лв., съобразно уговореното в чл. 9, ал. 1.

Ищецът релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 9, тъй като е уговорена в разрез с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, поради което не дължи заплащането й.

Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на заявената претенция.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Б.Е.Д.К“ ООД, не е депозирал писмен отговор.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Ангажираните по делото доказателства установяват, че между страните е съществувало правоотношение по договор за кредит № MAX_500026026/28.01.2020г., при сключването на което е уговорено в чл. 9 заплащането на такса в размер на 414 лв. за бързо разглеждане на искането за кредит, платима на равни части през периода на кредита във всяка погасителна вноска, която е нищожна, като уговорена в разрез с императивни разпоредби на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му 1 указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като се уважи предявения отрицателен установителен иск.

В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и обстоятелството, че упълномощеният адвокат е изготвил исковата молба без да е осъществил процесуално представителство пред първоинстанционния съд.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. Т. Р., ЕГН **********, *********** НЕ ДЪЛЖИ на „Б.Е.Д.К“ ООД, ЕИК *********, гр. София сумата от 414 лв. /четиристотин и четиринадесет лева/, представляваща такса за бързо разглеждане на искане за кредит по чл. 9, обективиран в договор за кредит № MAX_500026026/28.01.2020г. по предявения от Ж. Т. Р., ЕГН **********, *********** срещу „Б.Е.Д.К“ ООД, ЕИК *********, гр. София иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К“ ООД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р., ЕГН **********, *********** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2