Решение № 3029 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3029 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330112914 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. Н., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за потребителски кредит от 30.12.2022 г. с „Кредисимо“ ЕАД, който бил нищожен. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП. Този за предоставяне на поръчителство, сключен на 30.12.2022 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Поради недействителност на договорите, съответно клаузите за договорна лихва и възнаграждение за поръчител, получените суми за тях били без правно основание. Моли за присъждане на 157,10 евро – получена без основание за възн. лихва спрямо „Кредисимо“ ЕАД и 282,80 евро – получена без основание за възнаграждение за поръчител спрямо „Ай Тръст“ ЕООД /вж. изм. по чл. 214 ГПК в осз/, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор, с който 1 оспорва иска.

Признава, че задълженията по договора за кредит са предсрочно погасени.

Нямало нарушения на ЗПК – изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било спазено; сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит; ищецът имал възможност да избере сключване на обезпечен или необезпечен кредит; нямало основание възнаграждението на поръчителя да бъде включено в ГПР по кредита; договорът за поръчителство бил такъв за поръчка и възн. дължимо на поръчителя, а не на кредитора. Договорите били действителни, като единствено можело да се приеме, че клаузата за възн. за поръчител противоречи на добрите нрави. Евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство не водела до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такива на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор, с който оспорва иска.

Не оспорва предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит, признава плащането на 250 лева за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Потребителят можел да избере сключване на необезпечен кредит.

Сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит, а възнаграждението не следвало да се включва в ГПР – кредиторът нямало как да знае какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такива на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е подписан договор за потребителски кредит от 30.12.2022 г., по който предоставената парична сума е усвоена, като задълженията са погасени предсрочно, а за възнаградителна лихва е платена сумата от поне 50 лева за исковия период; между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е подписан договор за предоставяне на поръчителство от 30.12.2022 г., по който за възнаграждение за поръчител е платена сумата от поне 250 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 759/19.01.2026 г.- л.5354/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

2

Според договора за потребителски кредит – се предоставя сума от 3000 лева – при ГЛП 40 % и ГПР 48,21 %, с общ размер на плащанията 4441,25 лева. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.

Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение от 2369,55 лева. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава единствено на последния.

Относно договора за кредит:

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с искове като процесните, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявените искове, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

3

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е 4 достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.

№ 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на кредитора, която е задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР.

При сключването на договора за кредит, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба н а чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови.

Уговореното възнаграждение за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.

Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не била част от договора за кредит и не била известна към момента на сключване на договора, не се споделя. В договора за кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Кредисимо“ ЕАД дружество поръчител. В следващото изречение на чл. 4, ал. 1 от договора е записано, че в тази хипотеза срокът за одобряване на заявлението е 24 часа от предоставянето на обезпечението.