Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 893 от 12.09.2022, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 288/2022
Вид
Решение № 893
Подписан
12.09.2022
В сила
12.09.2022
Състав
Мирослава Неделчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Добрич, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230100288 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 127а, ал. 1 от СК /след допусната трансформация и изменение на искането/.

Първоначално делото е образувано по искова молба с пр. осн. на исковите претенции по чл.127а, ал.2 от СК, подадена от М. С. Г. , ЕГН **********, гр.Д., жк „***” №*, ет.*, ап.*, чрез упълномощения адвокат М.Т. от ДАК срещу Г. Б. Г. , ЕГН **********, гр.Д., жк „***” №*, ет.*, ап.*.

Ищцата моли, съдът да замести липсващата воля на бащата Г.Б. и да разреши малолетното дете Н. Г. Г. да пътува по време на лятната, великденската и/или коледната ваканции до държави-членки на ЕС и до Р. Т., придружавано от своята майки, или упълномощено от нея лице за срок от пет години, както и да бъде заместена липсващата воля на родителя при издаване на задграничен паспорт на детето.

В ИМ се излага, че страните са родители на малолетното дете Н. Г. Г., ЕГН **********, родено по време на брака им. Към момента съпругата М.Г. е подала в ДРС молба за развод с пр. осн. на брачния иск чл.49, ал.1 във вр. ал.3 от СК, съединен с небрачни искове, по повод на което е образувано гр д.

№259/2022г., което е висящо.

От фактическата раздяла на страните до сега, ищцата сама се грижи за детето. Ответникът напълно се е дезинтересирал от сина си, не се обаждал и не го е търсил. Нямало никаква комуникация и между съпрузите, поради 1 което и не можело да се постигне съгласие за подаване на документи в полицията за издаване на задграничен паспорт на детето и пътуванията му в чужбина, защото майката не разполага с подписана декларация от бащата в тази връзка.

Н. е малолетен и той не можел да излиза в чужбина, поради това, че баща му не поддържа контакт с него /и с майка му/ и липсва неговото съгласие на задгранично пътуване на детето до страни от ЕС и Р Т. по време на ваканциите му и за издаване на паспорт на момчето.

С оглед гореизложеното, ищцата е направила искане, съдът да замести липсващата воля на бащата Г.Г. и да разреши детето Н. Г.да пътува до държави-членки на ЕС и до Р. Т., придружавано от своята майка, или упълномощено от нея лице, за срок от пет години, както и да бъде заместена липсващата воля на родителя Б. при издаване на задграничен паспорт на момчето.

Съдът е разпоредил на осн. чл.131 от ГПК, да се връчи препис от исковата молба на ответника, като му е указал правото на писмен отговор по нея в едномесечен срок от получаването на съобщението.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, Г.Г., чрез адв. С.А. от ВАК е изпратил отговор на исковата молба, в който счита исковете за допустими, но оспорва изложените фактически обстоятелства в исковата молба, досежно наведени от ищцата твърдения, че е безотговорен родител, незаинтересован от детето си, че неглижира факта, че синът му често боледува, не дава средства за издръжката на семейството си, че не се среща с Н. и не го търси след фактическата му раздяла с майката, че страните не могат да постигнат съгласие за пътуване на момчето в чужбина и за издаване на задграничен паспорт в тази връзка. Ответникът заявява, че ищцата въобще не го е търсила и не е провеждала разговор с него, досежно намерения и желание Н. да има задграничен паспорт и да пътува зад граница.

Отделно от това, поисканият период от 5 години, в рамките на който детето /което е в ниска възраст/ да може да излиза в чужбина /придружаван от трето лице, упълномощено от майката/ бил прекалено дълъг, а и нямало ясна и основателна причина, поради която да се налага /такова/ива пътуване/ния, още повече, че синът на страните не посещавал езикови курсове, спортни, танцови или други клубове, за да се налага да ходи на конкурси/състезания и пр.

Г.Б. сочи, че предстои съдът, пред когото е висящо бракоразводното дело на страните да се произнесе по въпросите за упражняване на родителските права върху малолетното дете, режима му на лични контакти с другия родител. Предвид намеренията на ищцата да пътува в чужбина с Н. по време на ваканциите му, ответникът излага притеснения, че това ще наруши и ограничи възможността му да се среща и да общува със сина си в свободното за него време.

По основателността на исковете, ответникът е заявил, че окончателно 2 ще изрази становище в първото по делото съдебно заседание.

След изтичане на срока за отговор по чл.131 от ГПК, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание с Определение №1435 от 17.06.2022г. по реда на чл.140 от ГПК.

В съдебно заседание, проведено на 25.08.2022г., молителите заявяват, че са постигнали съгласие по спорните въпроси и устно, чрез процесуалните си представители изложиха параметрите на споразумението, поради което съдът с протоколно определение е трансформирал производството в охранително по смисъла на чл.127а, ал.1 от СК.

От събраните по делото доказателства, се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №****/**** г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние към Община град Д., молителите М. С. Г., ЕГН ********** и Г. Б.

Г., ЕГН ********** са родители на детето Н. Г. Г., ЕГН ********** , родено на ***г. в гр. Д. по време на брака им, който е прекратен чрез развод по взаимно съгласие с Решение №892/09.09.2022г по гр. д. №259/2022г. по описа на ДРС, влязло в сила на 09.09.2022г.

Предвид постигнатото между молителите съгласие, относно издаване на задграничен паспорт на малолетното дете и разрешаване на задгранични пътувания на детето, придружавано от своята майка до страни от ЕС и до Р Т. за период от пет години по време на коледно-новогодишните, великденски и/или летни ваканции, съдът намира, че молбата е основателна, споразумението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, не ограничава личните контакти на бащата със сина му е в интерес на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. С. Г., ЕГН ********** и Г. Б.

Г., ЕГН **********, споразумение по смисъла на чл. 127а, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. Г. Б. Г., ЕГН ********** дава съгласие, да бъде издаден задграничен паспорт на малолетното му дете Н. Г. Г., ЕГН **********.

2. Г. Б. Г., ЕГН ********** дава съгласие, малолетното му дете Н. Г. Г., ЕГН ********** да пътува по време на коледно-новогодишните, великденски и/или летни ваканции до страни-членки на ЕС и/или до Р. Т. и обратно, придружавано от своята майка и законен представител М. С. Г., ЕГН **********, за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебния акт.

3

3. Разноските по делото, остават за страните така, както са направени от тях до момента.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Решението, на основание чл. 537, ал. 1 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4