Решение № 669 от 12.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Бургас, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20232100100198 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 20517/23.10.2025 г. и молба-уточнение вх.№ 21664/07.11.2025 г., предявена от „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 111П, представлявано от изпълнителните директори Светозар Александров Попов и Никола Христов Бакалов, чрез ю.к. Димов, против А. С. Р., гражданин на Р., родена на ********** г., с адрес Р., гр. Б., ул.

„В.“ д.*, кв.*, с която се претендира постановяване на решение, с което се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 18 428,30 евро – просрочена главница по падежирали неплатени месечни вноски за периода от 16.03.2015 г. до 15.01.2023 г., договорна лихва в размер на 9 399,32 евро, дължима за периода от 16.05.2015 г. до 14.01.2023 г., наказателна лихва в размер на 8 234,45 евро за периода от 25.01.2020 г. до 25.01.2023 г., разноски за подновяване на ипотека в размер на 175,43 евро, които суми са дължими по Договор за предоставяне на ипотечен банков кредит № 347-92/03.09.2008 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.01.2023 г. до окончателното изплащане.

1

Ищецът твърди, че по силата на Договор за предоставяне на ипотечен банков кредит № 347-92/03.09.2008 г., ведно с погасителен план към него, праводателят му ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД е предоставил на ответницата, в качеството й на кредитополучател, кредит в размер на 28 140 евро за покупка на недвижим имот, който бил усвоен и който е следвало да бъде върнат на месечни вноски съгласно погасителния план към договора, с краен срок за погасяване на кредита 15.09.2023 г., ведно с дължимите лихви – възнаградителни /договорни/ и мораторни /наказателни/. По повод закупения имот била учредена и законна ипотека, която впоследствие била подновена от банката с молба от 31.08.2018 г. Подробно е описано в исковата молба как през годините се е променял и лихвеният процент по кредита. Първата година лихвеният процент е бил фиксиран в размер на 8,15 %, след това главницата се е олихвявала с плаващ лихвен процент, но не по-малко от 8,15 %.

Мораторната лихва била в размер на лихвата за редовен дълг, плюс надбавка 10 пункта на годишна база. Съгласно т.6.2 от Раздел ІІ на договора за кредит, всички разходи по оценката, учредяването, подновяването и заличаването на ипотеката били за сметка на кредитополучателя.

Сочи се, че на 11.09.2008 г. изцяло бил усвоен от ответницата кредитът по нейна банкова сметка, открита в качеството й на кредитополучател в банката, че ответницата е извършвала частично погасяване на вноските по кредита съгласно погасителния план и че към датата на подаване на исковата молба дължала описаните в молбата-уточнение вх.№ 21664/07.11.2025 г. суми /падежирали неплатени главници, договорна лихва и наказателна лихва/, поради което се претендира в настоящото производство присъждане на така посочените от ищеца суми.

Правното основание на предявените искове е чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД.

В с.з. ищецът изпраща представител, който поддържа исковете, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Ответницата се представлява в производството пред съда от назначени особени представитЕ.. Същите са депозирали в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, в който са оспорили исковете с възраженията, че ищецът не е доказал правен интерес да води производството, доколкото липсват доказателства за 2 настъпило правоприемство между него и банката, с която е бил сключен договорът за кредит, а именно - „МКБ Юнионбанк“ АД; че крайната дата за издължаване на договора за кредит не е както се сочи от ищеца 15.09.2023 г., а е 120 месеца след датата на усвояване на кредита, т.е. 11.09.2018 г.; че в договора за кредит са налице редица неравноправни клаузи, че е налице разминаване между посочените суми в погасителния план и останалите счетоводни документи, представени от банката с исковата молба, че същите са създадени и пригодени за нуждите на това производство, че същите са неавтентични и неверни /касателно документите, които се сочи, че изхождат от ответницата/; твърди се наличие на противоречие между договора за банков кредит и погасителния план към него, наличие на нелоялни практики – т.1.10 и т.1.11 от договора; че всички задължения по договора за кредит /главници и лихви/ са погасени изцяло по давност към датата на завеждане на исковата молба, поради което се моли искът изцяло да се отхвърли. Прави се възражение и относно липсата на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, но същите са ирелевантни, с оглед направеното изрично уточнение от ищеца, че НЕ СЕ позовава на предсрочна изискуемост на кредита /молба-уточнение на л.230 от делото - гръб/.

Възразява се против липсата на валиден, подписан от двете страни, погасителен план към договора за кредит, както и се твърди, че представеният такъв с исковата молба не е подписан от ответницата и че кредитът не е в просрочие; изцяло се оспорва по основание и размер претенцията за наказателна лихва поради това, че не е ясно същата как е формирана, и в тази връзка се твърди анатоцизъм /доколкото за същия период вече има начислена договорна лихва/ и нищожност на договора за кредит в тази част поради противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД вр.чл.10, ал.3 ЗЗД и чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК; оспорва се претенцията за сумата от 175,43 евро – разноски за подновяване на ипотеката, тъй като към този момент срокът на договора бил изтекъл и не е имало основание ипотеката да бъде подновявана; прави се възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит – т.1.6.2, т.1.8, т.1.7.

В с.з. ответницата се представлява от адв. Иванова и адв. Милева, които молят за отхвърляне на исковете, респ. за частичното им уважаване за сумите, за които не е изтекла погасителната давност. Ангажират доказателства.

3

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Общоизвестен факт е /публично обявен в ТРРЮЛНЦ/, че „Юнионбанк“ ЕАД с ЕИК 831599033 /с предишно наименование ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД/ е праводател на ищеца, който е учреден като ЮЛ в ТРРЮЛНЦ с наименованието „ПИБ“ АД на 28.02.2008 г., като праводателят е бил заличен като търговец в ТРРЮБНЦ на 04.03.2014 г. и като негов единствен правоприемник е вписан ищецът. Тези факти се установяват от извършената от съда служебна справка по партидата на ищеца в ТРРЮЛНЦ.

С договор за кредит от 03.09.2008 г., сключен между праводателя на ищеца ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД и ответницата, банката като кредитор е предоставила на ответницата като кредитополучател ипотечен кредит с цел закупуване на недвижим имот в размер на 28 140 евро, като средствата е следвало да бъдат усвоени еднократно безкасово по разплащателна сметка на ответницата, открита в банката.

С договора за кредит са уговорени договорни и наказателни лихви.

Съгласно т.1.6.1, за първата година от срока на кредита главницата по кредита се олихвява с фиксиран годишен процент лихвен процент за редовен дълг в размер на 8,15 %; след изтичането на срока по т.1.6.1 непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на 6-месечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 3 пункта, но не по-малко от 8,15 %, съответно – с измененията му и при спазване на останалите условия по т.4 от договора /т.1.6.2/; посочено е, че действащия към датата на сключване на договора 6-месечен EURIBOR е 5,12 /т.6.1.3/. Лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по кредита е в размер на размера на лихвата за редовен дълг и надбавка от 10 пункта на годишна база и при спазване на условията на т.4 от договора /т.1.7/. Крайният срок за усвояване на кредита е 03.11.2008 г. /т.1.9/, а крайният срок за погасяване на дължимите по договора суми /главница, лихва, такси, комисионни, наказателна лихва, разноски/ е 120 месеца след датата на усвояване на кредита, но не по-късно от 15.09.2018 г. /т.1.10/. В т.1.11 е записано, че погасяването на кредита ще се извърши на 180 равни месечни анюитетни 4 вноски, всяка в размер на 345,34 евро, дължими ежемесечно на 15-то число или съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора .

За обезпечаване вземанията на банката е договорено учредяването на ипотека върху закупения имот в полза на банката /т.1.12.1/. Според т.6.2, държавните такси, както и всички останали необходими разноски за учредяване, подновяване и заличаване на обезпеченията, са за сметка на кредитополучателя.

Към исковата молба е приложено извлечение, изготвено от банката и озаглавено „Погасителен план“, в което са отразени 180 бр. месечни вноски по кредита, с посочен краен падеж 15.09.2023 г. Очевидно е, че това не е погасителният план, който е неразделна част от договора, а извлечение от сметката на кредитополучателя с отразяване на извършените от ответницата плащания по кредита, тъй като е отразено на кои дати е имало плащане и на кои дати липсва погасяване. Поради това, съдът приема, че това писмено доказателство не е погасителният план, неразделна част от договора, упоменат в т.1.11.

От заключението на назначената по делото СИЕ, депозирано на 07.04.2026 г. /л.332/ става ясно, че предоставеният кредит в размер на 28 140 евро е бил усвоен от ответницата чрез банков превод, извършен от банката на 12.09.2008 г. Общият размер на извършените от ответницата плащания по главницата е 7 426,49 евро, като при наличие на парични средства по обслужващата кредита банкова сметка, банката-кредитор сама е погасявала падежиралите задължения за главница и лихва на посочената в погасителния план падежна дата и стойност. Плащанията за договорна лихва са в общ размер на 15 591,26 евро, а тези за наказателни лихви – 259,81 евро.

Начислени са на ответницата разноски за подновяване на ипотеката на 28.08.2018 г. в размер на 175,43 евро. Непогасената част от главницата е в размер на 20 713,51 евро /разлика между дължими и платени вноски/.

В с.з. на 16.04.2026 г. вещото лице В. обяснява, че погасителният план, приложен към исковата молба, впоследствие е претърпял промяна във връзка със заложеното в т.1.6.2 от договора относно олихвяването на кредита с плаващ лихвен процент в зависимост от стойността на 6-месечния EURIBOR, като при всяка промяна на последния се преизчислявали и дължимите главница и лихви и се съставял за вътрешно ползване на банката нов 5 погасителен план на определен период, който отразявал актуалните стойности на главница и лихва, дължими по кредита. Т.е. така съставените „погасителни планове“ са вътрешнобанкови документи, отразяващи промените в погасителните вноски към съответните моменти, които не са подписани от кредитополучателя.

Както вече беше посочено, видно от приложения с исковата молба „погасителен план“, втората графа отразява обработените от банката плащания по кредита, като след посочената в същия 23-та вноска плащанията не са обработени, което е още едно доказателство в подкрепа на това, че това не е погасителният план, подписан от страните към датата на сключване на договора за кредит, а е извлечение от разплащателната сметка на ответницата.

Ответната страна е оспорила автентичността на положените от страна на кредитополучателя подписи в приложения към исковата молба „погасителен план“ и във връзка с откритото производство по оспорване истинността на този документ е допуснато извършването на съдебно-графична експертиза. От заключението на същата става ясно, че подписите на всички страници от договора за предоставяне на ипотечен кредит и погасителния план, приложени към исковата молба, са положени собственоръчно от ответницата, включително същата е подписала оригинала на приложения на л.318-л.323 от делото „погасителен план“, който е идентичен с приложеното към исковата молба копие на същия.