Акт от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Ани Захариева

Членове:Аделина И.а

Доротея Кехайова при участието на секретаря Таня Ст. Г.а в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602533 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 28.03.2022 г., постановена по НОХД № 9708/2020 г., по описа на СРС, НО, 114-ти състав, съдът е признал подсъдимия С. Д. Б. за невиновен в това, че на 03.04.2017 г., пред сградата на Б.Е., направил опит да принуди Г. Б. А. да извърши нещо противно на волята му – да оттегли подаден сигнал до Главния прокурор на Република България с вх. № 793/2017 г., като употребил за това заплашване, като изпълнителното деяние било довършено, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца общественоопасни последици на това престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия С. Д. Б. за невиновен и в това, че на 03.04.2017 г., пред сградата на Б.Е., направил опит да принуди А. И. И. да извърши нещо противно на волята му – да оттегли подаден сигнал до Главния прокурор на Република България с вх. № 793/2017 г., като употребил за това заплашване, като изпълнителното деяние било довършено, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца общественоопасни последици на това престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частните обвинители А. И. и Г. А., чрез техния повереник – адв. Г.

Г., в които се излагат аргументи за неправилност на постановения съдебен акт. Сочат се съображения за пристрастност на съдебния състав, който е демонстрирал недопустимо усърдие в запазване на възможността на подсъдимия да дава обяснения по всяко време на 1 наказателното производство. Критикува се подходът на първия съд да отдаде доказателствена тежест на обясненията на подсъдимия и на свидетели по делото, без да съобрази тяхната служебна зависимост от Б.. Приема се, че видеозаписът, предмет на ВТЕ не е бил предявен на страните, освен това се напомня, че именно подсъдимият е бил лицето, отговарящо за монтирането на камерите за видеонаблюдение. Обръща се внимание, че обвинителната теза се подкрепя не само от показанията на частните обвинители, но и от тези на свидетелите Н., Х., В. и Я.. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 334, т. 2 НПК да постанови нова осъдителна такава.

В разпоредително заседание на 19.07.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на допълнителен разпит на подсъдимия или свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, повереникът на частните обвинители И. и А. в лицето на адв. Г. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, справедлива и съобразена с доказателствата по делото, такава. Подробно пресъздава фактическата обстановка по извършената от страна на частните обвинители проверка на гръцкия гражданин, разкриването на държания от последния наркотик в багажа му, отстраняването на двамата от случая и последващото им поведение във връзка със сезирането на компетентните органи. Поддържа становището, че първоинстанционният съд е отдал преимуществено значение на обясненията на подсъдимото лице, като същевременно едностранно били обсъждани доказателствата, касаещи приноса на частните обвинители за разкриването на престъплението. Изтъква, че доверителите му са били понижени, преместени на друга работа и към тях се отнасяли с пренебрежение. Счита, че районният съд е допуснал груба грешка при преценката на доказателствата, и в частност свидетелските показания. Неправилно, също така съдът е отдал приоритет на обясненията на подсъдимия, тъй като неговото старание за самоизтъкване и принос за разкриване на случая с пренасяния наркотик, са прекомерно завишени. Сочи, че подсъдимият е проявил лично отношение спрямо частните обвинители, които се явяват негови подчинени. В заключение моли въззивния съд да уважи депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда.

Частният обвинител А. И. се присъединява към развитите от повереника доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация.

Частният обвинител Г. А. пледира за осъдителна присъда, като подчертава служебната зависимост на разпитаните по делото свидетели от подсъдимия.

При въззивните прения, представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да не гласува доверие на показанията на частните обвинители, респ. да приеме, че инкриминираното деяние не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с непредяваване на видеозаписите в съдебно заседание, поради липса на съответно искане от страните и при наличие на изготвена видео-техническа експертиза по делото. В заключение моли за потвърждаване на присъдата на първостепенния съд.

Защитникът на подсъдимия Б. – адв. Т. също намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС. Обръща внимание, че правото на подсъдимият да дава обяснения по повдигнатото му обвинение, е основно право на защита, поради което с основание първият съд е позволил неговото упражняване. Счита, че в жалбата на частните 2 обвинители изобилства от превратно тълкуване на доказателствата и излагане на неверни твърдения. Контрааргументира виждането, че камерите за видеонаблюдение са били контролирани от подсъдимия. Заявява съгласие с анализа на доказателствата, извършен от първия съд. Намира за неотговарящи на истината твърденията на частното обвинение за служебна зависимост на свидетелите, тъй като подсъдимият от пет години работи в друга служба. Фиксира вниманието на съда върху датата на подаване на процесната жалба – 12.04.2017 г., която не кореспондира с твърденията в обвинителния акт за осъществен на 03.04.2017г. опит за принуда към частните обвинители да оттеглят същата. В заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частните обвинители, при упражняване на правото си на реплика по чл. 295, ал. 1 от НПК заявява, че инкриминираното деяние е осъществено пред сградата на компания България Еър, докато записът, на който прокуратурата се позовава е от камера, разположена пред служебния стол, където обядвали служителите на Терминал 2 на „Митница София“.

Подсъдимият С. Б. в лична защита заявява, че поддържа становището на защитата си, като подчертава липсата на служебна зависимост между него и частните обвинители.

Отбелязва и липсата на конфликтни отношения помежду им. Заявява, че разпитаните по делото свидетели са колеги на частните обвинители, които работят в една и съща структура, различна от структурата, в която подсъдимият работи, поради което определя като неотговарящи на истината твърденията за служебна подчиненост на свидетелите.

В правото си на последна дума, подсъдимият С. Б. не се признава за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд и моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

В мотивите към първоинстанционната присъда са обсъдени събраните пред СРС и приобщени доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани всички необходими доказателства за изясняване на основния факт по чл. 102 от НПК. Въззивният съд, след като подложи на собствен анализ доказателствената съвкупност по делото, намира, че следва да допълни установеното откъм фактическа страна от първостепенния съд. Допълнението на фактическата обстановка, обаче е от Т.а естество, че не оказва влияние върху крайните изводи на първоинстанционния съд, свързани с решаване на въпроса за вината, респективно - липсват основания въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК.

СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Д. Б. е роден на ******* г., в гр. София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, с постоянен и настоящ адрес в гр.

София, ул. *******, ЕГН **********.

Свидетелите А. И. И. и Г. Б. А. работели като митнически инспектори на Митница Аерогара София. Подсъдимият заемал длъжността началник на отдела за борба с наркотрафика на Митница Аерогара София.

Въззивният съд споделя изводите на СРС за това, че на 29.12.2016 г. свидетелите А., И. и Н. били на работа като митнически инспектори на митнически пункт Летище София „пътници“. Изпълнявайки служебните си задължения, получили искане от колегите си от гранична полиция за щателна митническа проверка на лице, гръцки гражданин, заминаващ за Англия. При извършената му от А. и И. щателна митническа проверка в куфара на 3 гръцкия гражданин били открити пакети, увити с тиксо. Същевременно на място пристигнали и служители на отдела за борба с наркотрафика при митницата, като свидетелят Михайлов направил полеви тест на веществото от пакетите в куфара на гръцкия гражданин, при което веществото реагирало на хероин. На място присъствали служители на гранична полиция и Т.К. – началник на А., И. и Н.. По-късно на място дошли подсъдимият Б. и свидетелката Т. /към онзи момент с фамилия У./, която в качеството си на разследващ митнически инспектор следвало да извърши първоначалните процесуални действия. След пристигането си на място, подсъдимият влязъл в помещението, в което се извършвала поисканата от гранична полиция митническа проверка и наредил всички да излязат. Вътре останали той, свидетелката Т. и неговите подчинени. Свидетелката Т. казала на свидетелите А. и И., че е станало доста късно и че след празниците ще ги разпита по случая.

Софийският районен съд правилно е приел за установено и че в първия работен ден на 2017 г. свидетелите А. и И. били преместени на работа в отдел „Архив“, намиращ се в сградата на митница „Аерогара“-София. Техният началник Т.К. им обяснил, че ги местят на ротационен принцип за известно време, след което отново ще бъдат върнати на старите си работни места. Тъй като изминали два месеца, в които двамата не били повикани за разпит от свидетелката Т. /У./ решили да изяснят за себе си какво се е случило с открития от тях наркотик в куфара на гръцкия гражданин.

Софийският районен съд приел още, че свидетелите А. и И. депозирали сигнал до прокурорската колегия на ВСС с рег. № ВСС-3004/27.02.2017 г., в който описали случилото се и действията на подсъдимия Б. във връзка с проверката на гръцкия гражданин и открития от тях хероин в неговия куфар. Мотивът на свидетелите А. и И. бил, че съвестно и отговорно са изпълнили служебните си задължения, открили са наркотика в куфара на гръцкия гражданин и затова е следвало да бъдат наградени, а вместо това били преместени на работа в отдел „Архив“ на митницата. В сигнала двамата частни обвинители посочвали, че намеса в тяхното отстраняване от случая имал подсъдимият Б. в качеството му на началник отдел „Борба с наркотрафика“. Със сигнала свидетелите А. и И. отправят искане да бъде извършена проверка на случая и да бъдат предприети мерки срещу Б., като на същия бъдат изискани обяснения, защо са били отстранени от случая и по какви причини той се покрива и не се разследва, както и защо след случая са им променени работните места само с устно разпореждане без писмено уведомяване и нарочна заповед.