Решение № 34 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501327 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1454/13.03.2025 г. на СГС, ГО, 18 с-в, по гр. д. № 517/2025 г., Административен съд - София град е осъден да заплати на Х. Т. И., на основание чл. 2 б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на адм. д.

№ 27/2022 г. по описа на АССГ и к. адм. дело № 9972/2023 г. по описа на АССГ, 4 - ти касационен състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 25 005 лева, като неоснователен.

Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

Срещу решението в уважената част е подадена въззивна жалба от ответника АССГ, чрез представителя му, в която са развити подробни съображения за неговата необоснованост, незаконосъобразност и постановяване при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, доколкото ищецът в производството е един от „масовите ищци“, който не преследва разрешаването на гражданскоправен спор по същество. Твърди още, че това производство е едно от множеството такива образувани по искови молби на И. против АССГ. На отделно основание поддържа, че решението е неправилно. Въззивникът ответник твърди, че настъпилите забавяния не обосновават извод, че продължителността на процеса била прекомерна. Сочи, че СГС е следвало да съобрази и факта на съпричиняване от страна на жалбоподателя, изразяващо се в множество искания за отводи на членове на състава с цел забавяне на производството.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в 1 производството ищецът не е представил никакви доказателства, че е понесъл неимуществени вреди от продължителността на производството. Така е стигнал до погрешен извод за дължимост на обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер от своя страна не е съобразил с при принципа на справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Моли да се отмени решението в оспорената част и искът да се отхвърли изцяло.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Х. Т. И., който поддържа подробни съображения за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на решението в оспорената от ответника част. Сочи, че делото е било обявено за решаване от АССГ на 21.06.2022 г., а решението по делото е обявено след 1 година и 2 седмици на 02.08.2023 г. – след законоустановения разумен срок по чл. 235, ал. 5 ГПК и в нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС. Забавата е продължила и пред ВАС, където делото е насрочено след половин година. Цитира практика на ВКС във връзка с разумните срокове за движение на делата. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски.

Ищецът Х. Т. И., чрез представителя му, също е останал недоволен от решението в неговата отхвърлителна част. В жалбата излага множество съображения, че е налице забавяне на производствата по адм. д. № 27/2022 г. по описа на АССГ и к. адм. дело № 9972/2023 г. по описа на АССГ, 4 - ти касационен състав, а размерът на обезщетението за понесените от него неимуществени вреди, е доста занижен, като не е съобразен с практиката на ЕСПЧ и ВКС в подобни случай и инфлацията в страна.

Позовава се на решения на ВКС, които цитира, като поддържа, че СГС не е разгледал съображенията му относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не споделя изводите, че периодът през който са давани указания за нередовност на касационната жалба не може да се разглежда като период на забава. Позовава се на практика на ЕСПЧ, според която неоправданото забавяне на процеса е нарушение на принципа на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на пар. 6 ЕКЗПЧОС, което само по себе си води до неимуществени вреди, които са ноторно известни.

Счита, че съществува оборима презумция за причиняване на такива вреди, според практиката на ЕСПЧ и ВКС. Поддържа, че не е необходимо да доказва изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които търпи от продължилото извън рамките на разумния срок производство и притесненията от неговия изход. Сочи, че е накърнено чувството му за справедливост и доверието му в правораздаването и в държавността като цяло. Излага и подробни съображения за допуснати от съда нарушения на чл. 52 ЗЗД при определяне справедливото обезщетение, както и на стандартите на ЕСПЧ. По тези и допълнителни съображения моли решението да се отмени в неговата отхвърлителна част, а претенцията да се уважи изцяло. Претендира разноски по делото.

Ответната страна АССГ не е взела становище по тази въззивна жалба в срока по чл. 263 ГПК.

Контролиращата страна, Прокуратурата на Република България, не е взела становище по жалбите в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата оспорва жалбата на ищеца и поддържа жалбата на АССГ. Моли да се отмени решението в уважената част и искът да се отхвърли изцяло.

Постъпила е и частна жалба на ищеца Х. Т. И., чрез представителя му, срещу определение 16715/10.09.2025 г. по гр. д. № 517/2025 г. на 18 с-в, СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Поддържа, че определението незаконосъобразно. Излага доводи относно неоснователното присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на 2 ответника, като поддържа подробни съображения, че такова не се дължи, като обсъжда статута на юрисконсулта, като служител на ответника. Сочи също, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на неговият представител е крайно занижено с оглед вложената от адвоката работа по делото. Поддържа, че размерът на възнаграждението не е справедлив и обоснован. Позовава се практика на съдилищата, както и на такава на СЕС и ВКС. Моли да се отмени определението и да се присъди по - висок адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът АССГ, чрез представителя си, оспорва частната жалба. Счита, че съдът е формирал правилни изводи относно дължимите разноски в полза на ищеца и не е налице основание за отмяна на определението по чл. 248 ГПК. Оспорва аргументите, че не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че представителят му е извършил множество действия, за които му се дължи възнаграждение. Моли да се остави частната жалба без уважение и се потвърди определението.

Съдът, като взе предвид доводите на страните по реда на въззивната проверка, приема следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд следи за валидността на решението, за допустимостта - в оспорената част, като по неговата законосъобразност е обвързан от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми. СГС е обсъдил всички относими данни и е изложил установената фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло като препраща към нея на основание чл.

272 ГПК.

СГС се е произнесъл по иск по чл. 2 б ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от забавено правосъдие по дело по дело, разгледано от АССГ.

Тъй като са подадени две въззивни жалби цялото решение е предмет на съдебен контрол. Съдът намира, че решението е валидно и допустимо, а при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материално правни норми.

От приложеното по делото адм. д. № 27/2022 г. на АССГ се установява, че е било образувано по искова молба подадена на 05.01.2022 г. от настоящият ищец Х. И. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, първоначално пред 65 с - в на АССГ, за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от това, че е бил настанен в килия със затворници - пушачи и така е бил принуден да търпи пасивно пушене, въпреки инвалидизирането си поради преболедувана туберколоза.

На 10.01.2022 г. е подадена молба за обезпечаване на доказателствата, по която е предоставена възможност на жалбоподателя да изложи твърдения за затрудняване събирането на доказателства по делото.

С определение от 11.01.2022 г. АССГ 65 с-в, е освободил жалбоподателя от държавна такса и е насрочил делото за 09.03.2022 г., като се е произнесъл по исканията му по доказателствата. С определение от 07.02.2022 г. АССГ 65 с-в, се е произнесъл по искането за обезпечаване на доказателствата. Жалбоподателят е подал 3 няколко поредни молби за бавност по чл. 255 и сл. ГПК.

Съдът констатира, че с вх. № 5026 от 10.02.22 г. е постъпило искане за отвод на 65 с-в, АССГ от страна на ищеца и с определение от 11.02.2022 г. този състав се е отвел от разглеждане на делото.

Производството е разпределено на 15.02.2022 г. на нов състав – 42, който също се е отвел с определение от 24.02.2022 г.

Делото е разпределено на нов състав - 47 с-в, АССГ, на 28.02.2022 г., който се е отвел от разглеждането му с определение от 04.03.2022 г. На същата дата делото е преразпределено на 17 с-в АССГ, който го е насрочил в своя график за 28.03.2022 г.

На 15.03.2022 г. 17 с-в АССГ се е произнесъл по доказателствените искания на страните. Последвало е искане за отвод на 23.03.2022 г. от съдията, разглеждащ делото, поради изказани от жалбоподателя съмнения в безпристрастността му.

На същата дата по делото е определен нов докладчик - 19 с-в АССГ, който състав се е отвел на 25.03.2025 г. по изрично искане на ищеца.

Последният състав, на който е разпределено делото на 25.03.2022 г. е 26 с - в АССГ. Този състав е насрочил производството за 28.03.2022 г. и е събрал всички поискани от ищеца доказателства, в това число СТЕ и свидетелски показания в заседания на 19.04.2022 г., 17.05.2022 г., като производството е приключило на 21.06.2022 г. (всеки месец), когато е даден ход на устните състезания. Решението по делото е постановено на 02.08.2023 г. (Решение, л. 459 и следващите, том 2 от адм. д.

№ 27/2022 г. на АССГ).

На 29.08.2023 г. е подадена касационна жалба срещу решението по адм. д. № 27/2022 г. на АССГ.

Въззивният състав намира, че доколкото не е предявяван иск срещу ВАС, продължителността на производството пред този съд не може да бъде преценявана в рамките на настоящото дело. Поради това съдът не обсъжда аргументите на ищеца, изложени и във въззивната му жалба, по повод движението и насрочването на делото пред ВАС, като намира, че тези действия не са предмет на обсъждане по спора.

Въз основа на така установените факти, като съобрази оплакванията във въззивните жалби, настоящият състав намира следното :

Както е приел и СГС, нормата на чл. 2 б от ЗОДОВ е предвидена, като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред националния съд нарушения по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и да претендират обезщетение (КЗПЧОС). В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок на основание специалната норма на чл. 2 б от ЗОДОВ.

Предвидената по този ред отговорност е деликтна.

4

КЗПЧОС и приложимия български закон ЗОДОВ не дават легална дефиниция на понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно производство пред съда.

Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен винаги трябва да бъде конкретна и следва да се направи във всеки отделен случай, като се съобразят заложените в разпоредбата на чл. 2 б, ал. 2 от ЗОДОВ критерии: общата продължителност на производството и неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните в производството, както и поведението на техните процесуални или законни представители, на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Следователно при преценка разумността на релевантния период на разглеждане на делото, съдът прилага няколко критерия: сложност на делото, поведение на страните и представителите им, поведение на компетентните органи.