Решение № 159 от 04.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Плевен, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600181 по описа за 2024 година

С присъда № 3/8.I.2024 г. постановена по НОХД № 519/2023 г.

Плевенски районен съд е признал подсъдимия З. Н. М. за невинен, в това че на неустановен ден за времето от 1.IV.2021 г. – 16.IV.2021 г., в град П., в района на ОУ « В. Л.», при условията на продължавано престъпление, да е отнел чужди движими вещи – парична сума в общ размер на 35 лв. от владението на Д. В. Н. от град П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.

301 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. I, във връзка с чл. 26, ал. I от НК.

Недоволен от така постановената присъдата е останал представителят на прокуратурата, който в законовоустановения срок я протестира пред настоящата инстанция. В депозираният протест са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Посочени са твърдения, че изводите на съда, касаещи въпроса за вината на въззивната жалбоподател не 1 отговарят на доказателствата по делото и са следствие от неправилно извършен техен анализ. Според изложеното в протеста са налице данни, установяващи по категоричен начин, че подсъдимият е извършител на деянието, за което е предаден на съд. Прокуратурата твърди че, първата инстанция при постановяване на присъдата е извършила непълен, формален и частичен анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се също така доводи, че при постановяване на присъдата е бил опорочен процеса на формиране на вътрешно убеждение, тъй като част от събраните по делото доказателства са били игнорирани, а друга са били тълкувани превратно.

Предвид на изложеното държавното обвинение моли съда да отмени присъдата предмет на въззивна проверка и да постанови друга такава, с която да признае подсъдимия З. Н. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. I, във връзка с чл. 26, ал. I от НК.

Представителят на ответника по протеста в съдебно заседание изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираният протест е допустим, но по същество е неоснователен.

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Грабежа представлява съставно престъпление, насочено срещу собствеността и личността на гражданите, при което насилието като средство за изпълнение на отнемането може да представлява както физическо въздействие върху личността на владеещия имуществото, така и употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице. Изпълнителното деяние се осъществява с отнемане на владението върху чужда вещ чрез употреба на сила или заплашване, както и в случаите, когато за запазване владението върху отнетата по този начин вещ се упражни отново сила или заплашване. Допълнителните активни действия за запазване владението на отнетата чрез грабеж вещ под формата на сила или заплашване могат да бъдат осъществени от лицето, извършило отнемането, а 2 така също и от други лица при условията на инцидентно възникнал общ умисъл да се граби.

При извършване на анализ на събраните по делото доказателства настоящата инстанция констатира, че те не дават възможност и не способстват за установяване на едно от главните обстоятелства, които следва да бъдат доказани, а именно кога е извършено престъплението, за което М. е предаден на съд. Пострадалият и майка му дават коренно различни, противоречащи си показания. Свидетелката В. Н. твърди, че сина й е бил бит в училището и му е била взета парична сума от 35 лв. Д. В. пък заявява, че не може да си спомни и посочи кога е бил бит и ограбен от подсъдимия М..

Дава различни отговори на въпроса каква сума му е била отнета. Всеки път посочва различни числа. В хода на съдебното производство показания е дал и свидетелят Т. Н., които по своята същност са прекалено лаконични и неотносими към предмета на доказване. Той не знае брат му Д. Н. да е бил нападан и ограбван. Разбрал от брат си, че същият е бил обиждан от близки роднини на подсъдимия, затова отишъл в къщата, където живеели сестрите и майката на подсъдимия и поискал същите да изтрият обидите, отправени към брат му от телефоните си. Имайки в предвид горе изложеното показанията на тези свидетели на обвинението са недостоверни, противоречиви, логически непоследователни, поради което съдът правилно не ги кредитирал при постановяване на присъдата.

Показанията на свидетелят Б. Г., който е управител на строителна фирма „Хидромат“ ЕООД, които са в пълен синхрон с обясненията на подсъдимия, както и с показанията на ЗАХАРИ М., Н. М. и С. М., с представените копия от работни графици, установяват по категоричен и безспорен начин, че по време на извършване на деянието, М. е бил на работа на различни обекти на фирмата, намиращи се извън територията на П., поради което е невъзможно да извърши деянието, за което е предаден на съд.

Работата е била организирана така, че работниците били взимани в 7,30 часа сутринта откарвани на съответното работно място и връщани в П. около 17,30 часа.

При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме, че не налице авторство и съставомерност на 3 деянието, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинение.

Аргументирал се защо дава вяра на показанията на свидетелите Б. Г., З. М., Н.

М., С. М., П. П., Б. К кредитира и взима под внимание обясненията на подсъдимия.

В хода на съдебното производство е било изслушано заключението на изготвената психолого-психиатрична експертиза, от която е безспорно установено, че у свидетелят Д. Н. е налице ясно изразен стремеж към представяне в добра социална светлина, отричане, омаловажаване на проблемите, липса на правилна преценка на собствените недостатъци и неадекватна самооценка. При него е установена тенденция да отговаря себеоправдателно и себезащитно, когато е причастен към някакво събитие.

В рамките на установените факти законът е приложен правилно.

Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа. Изложените в депозирания протест възражения във връзка с анализа и интерпретацията на доказателствата и с кредитирането на доказателствените източници не намират опора в материалите по делото. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи, касаещи авторството на деянието. Даден е точен и ясен отговор от страна на първоинстанционния съд защо не се приема тезата изложена от прокуратурата по време на съдебното следствие, че ответникът по протеста е извършил деянието, за което е предаден на съд.

По отношение на фактологията по делото въз основа на безпротиворечивите доказателства районния съд е извел правилни, обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае за липсата на доказателства за извършване от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 198, ал. І, от НК от страна на З. М.. Налице са данни, установяващи по категоричен и безспорен начин липсата на наличие на 4 основните признаци на деянието, за което подсъдимия е предаден на съд.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/8.I.2024 г. постановена по НОХД № 519/2023 г. на Плевенски районен съд, като правилна и законосъобразна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5