Решение № 1009 от 10.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100501202 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 42241/27.05.2024 г. от Н. Е. Н., ЕГН **********, гр. Варна против Решение № 1333/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 8118/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете на ищеца /въззивника/, с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, за осъждане на ответника „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616 да му заплати сумата от 19 671,50 лв., представляваща стойността на извършени на 01.04.2023г. две на брой неразрешени платежни операции и преводни такси от неговата банкова сметка с ****, както следва: единия: в размер на 9 990,00лв - незабавен кредитен превод BLINK по сметка с **** с титуляр И. И.ов и основание: захранване; и вторият: в размер на 9 680,00 лв - паричен превод по сметка с IBAN: ***** с титуляр М. Д. и основание за превода: захранване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради което се моли за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции в цялост. Позовава се на неправилен прочит на доказателствения материал по делото от ВРС, обусловил достигането на погрешни изводи. Оспорва заключението на съда, че ответникът е установил надлежното авторизиране и автентичността на извършените трансакции при приложено задълбочено установяване идентичността на платеца като се позовава на чл. 97 от Директива (ЕС) 2015/2366 на ВП и Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар. Не било обсъдено обстоятелството, че е образувано ДП № 1459/2023г. по описа на РП Кюстендил за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. Банката не била изпълнила задължението си за задълбочено установяване идентичността на лицето, извършило промяна на 1 четирицифрения ПИН код за персоналния цифров сертификат от приложението ДСК Директ. Уведомление за потвърждение за достъп до електронните канали на банковите сметки в процесния случай не било налице. Устройствата, чрез които са направени процесните трансакции били различни от разрешените от ищеца. Съдът неправилно приел, че потребителят е сменил потребителския си ПИН код незабавно след операциите, защото смяната на персоналния цифров сертификат се била осъществила преди оспорените банкови операции; че липсват доказателства за злонамерени или престъпни действия на трето лице; че потребителят не бил положил дължимата грижа, а е действал при груба небрежност, което съгласно чл. 80 ЗПУПС освобождава банката от отговорност; че ищецът не бил уведомил незабавно банката за извършените трансакции след узнаването за тях. Отправено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искови претенции и да бъдат присъдени разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД чрез гл. юриск. Д. И. депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище, че първоинстанционното решение е правилно. От събраните доказателства по делото безспорно се установявало, че платежните операции били автентични, правилно осчетоводени и незасегнати от технически недостатък. Операциите били извършени по предвидения в договора ред – чрез подписване с валиден електронен подпис, неопорочени от недостатък, свързан с грешка или пропуск от страна на банката. Относно въведеното във въззивната жалба твърдение за непредприемане на мерки от страна на банката за извършване на допълнителна проверка, когато се извършват преводи от различни устройства, се посочва, че за въззиваемата страна такова задължение не съществува. Били създадени механизми за защита от кибер атаки при съмнителни операции, каквито в случая не били установени. Акцентира, че единият от компонентите в процеса на потвърждаване на платежните операции е ПИН, който се създава от клиента при първоначалното активиране на услугата и е известен само на него. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:

Пред Варненски районен съд е предявен от Н. Е. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи за осъждане на ответника „Банка ДСК“ АД да му заплати сумата от 19 671,50 лв., представляваща стойността на извършени на 01.04.2023г. две на брой неразрешени платежни операции от неговата банкова сметка, както следва: в размер на 9 990,00лв по сметка с Титуляр И. И.ов и в размер на 9 680,00 лв. по сметка с титуляр М. Д., както и 1,50 лв. преводни такси за извършване на преводите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че е титуляр на две банкови сметки в „Банка ДСК" АД – в лева и в щатски долари, към които били издадени дебитни карти, както и че за извършване на парични преводи и справки за движението по сметките ползва електронния канал „ДСК Директ". На 01.04.2023 г. от двете банкови сметки били извършени неразрешени от ищеца общо три броя платежни операции на обща стойност 19 670,00 лв. Първоначално бил направен трансфер на сумата от 5 980,00 USD от банковата сметка в долари към левовата такава и след това били извършени два превода – единият в размер на 9 990,00 лв. по банкова сметка с титуляр И. И.ов и вторият – в размер на 9 680,00 лв. по банкова сметка с титуляр М. Д.. За извършените преводи разбрал от три текстови съобщения, които получил на личния си телефон от номер 180375, съответно, в 17.31 часа 17.34 часа и 17.39 часа на 01.04.2023 г., съдържащи авторизационни кодове за наредените преводи. Видял съобщенията 2 по-късно през деня, проверил чрез „ДСК Директ" и незабавно уведомил банката по телефона, че са извършени банкови операции без негово знание и съгласие. На следващия ден, посетил клон на „Банка ДСК" АД и подал писмен сигнал за неразрешените и неоторизирани банкови преводи. След извършена проверка по случая „Банка ДСК" АД го уведомила, че не са налице данни оспорените трансакции да са неразрешени; че съгласно ОУ, ищецът носи отговорността и е обвързан от всички действия, извършени чрез електронните канали от негово име; и че нерегламентираните трансакции от сметката на ищеца са в резултат от неизпълнение на задълженията му по чл. 75 т. 1 и т. 3 от ЗПУПС, както и по ОУ на банката, тъй като не бил предприел всички разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност и устройства за ползване на интернет банкирането. Тъй като операциите били вече извършени, не било възможно възстановяването на сумите без съгласието на получателите на преводите и банката отказала да възстанови сумите, предмет на оспорените банкови операции. Твърди, че посочените банкови преводи не са извършени от него и не познава лицата, в чиято полза са наредени сумите, че никога не е предоставял на никого своите банкови карти и данни за достъп до електронните канали на Банка ДСК и не е способствал за разкрИ.е на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент, предоставен му от Банката. Въпреки подадения сигнал банката осчетоводила трансакциите, събрала и такси върху тях, съотв. в размер на 1,00 и 0,50 лева и не спряла същите. За неразрешените платежни операции подал сигнал до ОД на МВР – Варна, като по случая се водела проверка. Счита, че ответникът неоснователно отказва да възстанови сумите, предмет на неразрешените банкови операции.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е неоснователен. Не оспорва, че на 01.04.2023г. са извършени двете банкови операции с получатели И. И.ов и М. Д., че същите са оспорени и че сумата не е възстановена на ищеца. Оспорва се всички останали твърдения в исковата молба. Счита, че оспорените трансакции следва да се приемат за валидни, саморъчно подписани от ищеца електронни документи и изявления. Поддържа, че банката е спазила всички договорно установени задължения и не носи отговорност за възстановяване на сумите. Прави възражение, че ищецът е проявил груба небрежност към предоставената му информация за извършване на електронни плащания, поради което трансакциите следва да останат за негова сметка.

С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил предявените искове.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора е правилна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

Неразрешена платежна операция е тази, която не изпълнява изискванията на разпоредбите на чл. 70 ал. 1 – 3 от ЗПУПС, съгласно които: Платежната операция е 3 разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията.

Доказването на автентичността и точното изпълнение на платежна операция е регламентирано в чл. 78 от ЗПУПС. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75.