Решение № 135 от 16.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100135 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищцата твърди, че е претърпяла ПТП на 27.09.2024г. , като пътник в лек автомобил марка „Фиат Дукато“ с рег. № ..., като в исковата молба е описан механизмът на настъпване на произшествието и са посочени участниците в същото. Твърди, че в следствие на произшествието е получила наранявания, подрочно описани в исковата молба. Твърди, че след ПТП липсвало подобряване на здравословния й статус и тя посетила многократно лекари за преглед. Посочва констатациите от извършените прегледи, като счита, че получените при процесното ПТП телесни увреждания са наложили спешна медицинска намеса и че оздравителният период при нея е протекъл продължително и все още не е приключил. Затруднено и ограничено било движението на ищцата в значителна степен, не можела самостоятелно да се обслужва и се налагало да ползва помощ за придвижването си дълго време.

Изпитвала страх, стрес, психически дискомфорт. Към момента продължавала да носи предписания й колан. Твърди се, че отговорността на виновния за настъпване на процесното ПТП водач е била застрахована по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество към момента на настъпването на ПТП . В тази връзка се отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея в следствие на процесното ПТП неимуществени вреди, в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП до окончателното му изплащане. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва претенциите на ищцата Изрично оспорва твърдението за вина у водача на застрахованото при него 1

МПС, и че ищцата към момента не се е възстановила от получените при ПТП травми. Оспорва механизма на ПТП и това, че ищцата е получила травма, засягаща гръбначния мозък, както и че е получила мозъчно сътресение .

Оспорва твърдяната продължителност на възстановителния период и появата на постравматичен варикофлебит на подбедрицата и постравматичен бурсит.

Твърди, че ищцата се е възстановила от физическите увреди и психическия стрес в обичайния за възстановяване от такива травми период. Оспорва иска по размер. Навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата към момента на ПТП е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Оспорва претенцията за лихва.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на ищеца, доводите на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК , приема за установено следното :

С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта , че между ответника и собственика на лекия автомобил, при чието управление е допуснато процесното ПТП, към момента на ПТП е имало валидно сключен договор за застраховка "гражданска отговорност".

Твърденията на ищцата за това, че е настъпило ПТП на 27.09.2024г., при което тя е пострадала като пътник в товарен автомобил марка „Фиат Дукато“ с рег.

№ ..., за механизма на ПТП и за това кое лице носи изключителната вина за настъпване на произшествието, се доказват от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Х. А., приложената преписка по ДП 852 /2024г.на РУ- Велико Търново и заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Свидетелят А., който е управлявал участвалия в ПТП автомобил „Волво“, модел ХЦ90 Д 5 с рег. № ..., установява, че е нарушил правилата за движение по пътищата, предприел е маневра „изпреварване“, без да се увери, че тя е безопасна и по този начин е предизвикал настъпването на процесното ПТП, макар и да се е опитал да го избегне. Заключението на САТЕ установява, че л.а Волво“, модел ХЦ90 Д 5 с рег. № ... се е движел в района на ПТП със скорост 106,6 км./ч., при разрешена максимална скорост за пътния участък 90 км./ч. При предприемане на маневрата изпреварване, в първата й фаза, според вещото лице, той е можел да предприема ефективно спиране, а само с намаляване на скоростта, да се върне в своята пътна лента и така да предотврати настъпването на процесното ПТП.

От своя страна водачът на автомобил марка „Фиат Дукато“ с рег. № ..., не е могъл да предотврати настъпването на ПТП и е предприел единствените възможни действия, за да го избегне, но те са се оказали неефективни, поради действията на водача на лек автомобил „Волво“, модел ХЦ90 Д 5 с рег. № ..., който, освен че е навлязъл в лентата за насрещно движение, е навлязъл и в западния банкет.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата, като пътник в 2 автомобил марка „Фиат Дукато“ с рег. № ... е получила следните травматични увреждания: Фрагментирана фрактура на тялото на 12-ти торакален прешлен;

Оток и кръвонасядане на шията двустранно с ограничен обем на движение;

Хематом на дясната скула, дясната буза, слизащ към шията и брадата;

Хематом на гърдите, започващ от дясното рамо към левия хълбок с правоъгълна форма 6 х 35 см; Оток и хематом на дясна мишница странично 20 х 35 см; Оток и хематом и силно ограничен обем на движение на двете китки; Хематом на коремната стена под пъпа хоризонтално 5 х 20см; Оток, хематом и охлузвания на двете колена отпред между 5 и 7 см в диаметър;

Хематом на дясно бедро странично 27 х 37 см; Хематом на дясна подбедрица отпред и странично; Хематом в поясната област, слизащ към двата глутеуса 25 х 40 см; Мозъчно сътресение лека степен; Постравматичен вариков флебит на дясната подбедрица; Нарушена сетивност в ляво под 12-ти торакален прешлен; Наличие на късни парастезии и хипестезии в долните крайници и изразен вертебларен синдром в лумбалната и долна торакална област.

Множеството получени травми са довели до висок интензитет на изпитваните от ищцата болки през първите 10-15 дни след травмата. В последствие болката е локализирана в поясната област и двата крайника, което е следствие от засягането на нервните коренчета, произхождащи от 12ти торакален прешлен, който е с доказана раздробена фрактура на тялото на прешлена. Поради нестихващите оплаквания, пострадалата е посещавала многократно специалист невролог и неврохирург, които са предписали консервативно лечение и дадено мнение за отпуск по болест.

Ищцата е ползвала общо 104 дни отпуск по болест, което според вещото лице кореспондира със срока за пълно възстановяване от описаните травматични увреждания, който е между 90- 120 дни.

Заключението посочва, че пълно възстановяване на увредения 12-ти торакален прешлен не би могло да се очаква.

Според вещото лице уврежданията отговарят да са получени при настъпилото процесно ПТП, като същите сочат наличието на поставен от ищцата обезопасителен колан към момента на ПТП.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че лумбостатът не се предписва с рецепта, но при травмите, получени от ищцата, носенето му е желателно при тази травма поне 45-60дни, с цел избягване на още едно притискане на увредения прешлен и усложняване на вече получената фрактура.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетелите Г.Г. и Р.Г..

Двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че при настъпилото ПТП ищцата е била в тежко състояние, изпитвала е силни болки. Била прегледана в болница и се установило, че има счупен прешлен на гръбнака.

Препоръчано било да се купи колан и такъв бил закупен още при освобождаване на ищцата от болницата. Придвижвала се първоначално на 3 количка или с помощта на двамата свидетели. Първите два месеца не можела да става сама и да ходи, изпитвала болки , не можела да се грижи за домакинството, което обичайно било нейна задача в семейството. Налагало се съпругът й да помага за всички дейности в домакинството, а по- късно за тези, които изискват навеждане- вадене на пране от пералнята, пренасяне на коша с пране. След като отшумели силните болки и ищцата се завърнала на работа, дейностите в ежедневието, които изискват навеждане, извършвала с поставен колан. Изпитвала притеснение поради това, че болките не отшумяват, въпреки че е посещавала редовно прегледи и е търсила варианти за лечение.

Страхувала се да не остане инвалид и да е безполезна за близките си. Когато се завърнала на работа, се наложило да бъде преместена на друга длъжност, защото заеманата от нея такава изисквала навеждане. Ищцата започнала да шофира след като се завърнала на работа.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. С чл. 45 и 52 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.

От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че ищцата е пострадала при ПТП, вина за настъпването на което носи изключително водачът на лекия автомобил „Волво“, модел ХЦ90 Д 5 с рег. № .... До този извод съдът достигна като съобрази заключението на САТЕ и показанията на свидетеля А., който е управлявал посочения автомобил. С действията си А. , като водач на посочения автомобил, е нарушил разпоредбите на чл. 42, ал.1 , т. 2 и ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата ,като при предприетата от него маневра не се е убедил, че че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, както и не е спазил задължението си, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.

Отделно от това, водачът се е движел със скорост по-висока от максимално разрешената за съответния пътен участък, с което е нарушил и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Така, нарушавайки правилата за движение, водачът на лек автомобил „Волво“, модел ХЦ90 Д 5 с рег. № ..., носи изключителната вина за настъпване на процесното ПТП, като в настоящия процес презумпцията на чл. 45 , ал.2 от ЗЗД не е оборена.

По отношение на физическите травми, получени от ищцата, съдът намира, че всички описани от СМЕ травми са в пряка връзка с настъпилото ПТП. По отношение на този извод, заключението на СМЕ е категорично.

По делото не се събраха доказателства, които да обосноват извод за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата ищца на настъпилия вредоносен резултат, а именно, че тя е пътувала без поставени обезопасителен колан. Напротив - от заключението на съдебномедицинската експертиза по категоричен начин се установява, че получените от ищцата 4 травми са свързани с обстоятелството, че тя е била с поставен обезопасителен колан по време на настъпване на процесното ПТП.

При това положение съдът приема, че в случая са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане за ищцата, поради което тя следва да получи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането.

Ищцата, твърдейки, че е претърпяла неимуществени вреди от настъпилото ПТП, претендира обезщетяването им от ответното дружество.

Разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ посочва кои вреди подлежат на обезщетяване от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Неимуществените и имуществените вреди безспорно попадат в кръга на тези вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно горния текст.