Решение № 244 от 11.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Тетевен, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100432 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. М. Ц. от САК, срещу С. Н. О., с ЕГН: ********** и адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 101, с правно основание: чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК и с цена на иска: 1 760.14 лева.

В исковата молба се твърди, че С. Н. О., с ЕГН: ********** е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България“ АД Договор за издаване на кредитна карта ******* с кредитен лимит в размер на 1000 лева. Кредитополучателят е извършил транасакции с предоставената му по Договора кредитна карта в общ размер от 1106.08 лева. С оглед на същото С. Н. О. е използвал неоторизирано 106,08 лева над разрешения кредитен лимит, нарушавайки т. 7.6 от Общите условия, представлявайки неизменна част от Договора. В посочената точка на Общите условия ясно и категорично било заявено, че при допуснато надвишаване на отпуснатия кредитен лимит, това автоматично се счита за нарушение на договор.

Сочи се, че на дата 03.09.2021 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. С оглед на формираното просрочие по кредита Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 11.08.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С връчената покана бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Сочи се, че към датата на депозиране на исковата молба, длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България“ АД, което обуславяло интереса на ищцовото дружество за предявяване на настоящия иск.

Сочи се в исковата молба, че към дата на депозиране Заявлението пред съда, размерът на вземането бил: 898,78 лева, дължима главница за периода: 03.09.2021 г. - 18.09.2023 г.; възнаградителна лихва в размер 276,29 лева, дължими за периода: 03.09.2021 г. - 11.08.2023 г.; мораторна лихва в размер на 585,07 лева, дължими за периода: 03.09.2021 г. - 18.09.2023 г.

Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да 1 осъди ответникът - С. Н. О., с ЕГН: ********** и адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 101, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 суми в размер на:

898,78 лева, дължима главница за периода: 03.09.2021 г. - 18.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.11.2023 г. до пълното погасяване на задължението; възнаградителна лихва в размер 276,29 лева, дължими за периода: 03.09.2021 г. -11.08.2023 г. и мораторна лихва в размер на 585,07 лева, дължими за периода: 03.09.2021 г. -18.09.2023 г.

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Ответника в указания срок не е подал писмен отговор на Исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за издаване на кредитна карта от 20.08.2020 г.; че е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лв., че същият е усвоен, както и предоставянето на кредитната карта; уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният й размер; размерът и основанието за начисляване на таксите; присъединяването на ответника към застрахователна програма, както и размера на непогасените застрахователни премии, изискуемост на вземанията; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита; както и сторените разходи за връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта от 20.08.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лв., както и че е издал и предоставил на ответника персонална кредитна карта.

От приетия Договор за издаване на кредитна карта № ******* от 20.08.2020 г. се установява, че банката е предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава, като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Mastercard Standard на картодържателя. В чл. 3 от договора е предвидено, че разрешеният кредитен лимит към датата на сключването му е в размер на 1000 лева. Според Приложение № 1 към договора, годишният лихвен процент на възнаградителната лихва е 18,90%, а годишният процент на разходите е 31,73 %.

Размерът на минималната месечна вноска е 3% от общо дължимата сума, но не по-малко от 15 лева всеки месец.

На 21.11.2023 г. ищцовото дружество е подало до Районен съд гр. Тетевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 898.78 лева - главница, сумата от 276.29 лева - възнаградителна лихва за периода 2 от 03.09.2021 г. до 11.08.2023 г. и сумата от 583.07 лева - мораторна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 19.09.2023 г., за погасяване на задължение по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *******, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. По подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС-Тетевен, като е заявено пред заповедния съд по Ч. гр. дело № ***/2023 г. по описа на РС – Тетевен, че поканата за предсрочна изискуемост връчена на 11.08.2023 г. заявено е и че при определен кредитен лимит от 1000 лева, длъжникът е усвоил сумата от 1106.08 лева. Този аргумент не е възприет нито от заповедния съд по Ч. гр. дело № ***/2023 г. по описа на РС – Тетевен, нито от въззивната инстанция по ВЧГ дело № ***/2024 г. по описа на ОС - Ловеч.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е, че издадената кредитна карта е с лимит от 1 000 лв., като в периода от 21.08.2020 г. до 03.09.2021 г. чрез картата е усвоена сума в размер общо на 1106,08 лв. От експертизата е видно също, че за периода от 03.09.2021 г. до 18.09.2023 г. ищцовото дружество е начислявало такси, лихви и суми, подробно описани в експертизата, както и че към датата на блокиране на кредитната карта дължимата от ответника сума е в размер на 1484.14 лв., към която сума са били прибавени и 276.00 лева съдебни разноски. Дължимата главница и лихва по договора за кредит към 18.09.2023 г. – датата на издаване на извлечението от счетоводните книги, описани в исковата претенция. Отговора на ВЛ по т. 1 и т. 2 е едно и също заключението, но описано е конкретно 1760.14 лв. това е исковото производство в него се съдържа главница 898.78 лв., договорна лихва 276.29 лв., мораторна лихва 309.07 лв. и съдебни такси 276.00 лв. Непогасените просрочия към 11.08.2023 г. са описани в заключението т. 1 и 2 към 11.08.2023 г. фактически са дължими 1484.14 лв. На 17.08.2023 г. и на 31.08.2023 г. са платени още 276.00 лв., които са съдебни разноски по исковото производство и те сформират 1760.14 лв. Това е, което е претендирано в иска. Затова към 31.08.2023 г. са 1760.14 лв. По следващата точка, - задача 3 е извършено погасяване след 18.09.2023 г. , като на 10.06.2024 г. е погасена сумата от 1484.14 лв., тоест това което е било дължимо към 11.08.2023 г. на банката. След уточняващ въпрос от страна на съда, а именно след погашението на сумата от 1484.14, извършено на 10.06.2023 г., останала ли е сума за погасяване, експертът отговори утвърдително и заяви, че останалата непогасена сума след цитираната дата е в размер на 276.00 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ответникът е неизправна страна по сключен с ищеца договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *******. Страни по настоящото дело са страните по заповедно производство по ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС-Тетевен. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за вземането си, тъй като е направен отказ от заповедният съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Настоящият иск е предявен в указания срок. Налице е и съответствие на вземането (между предмета на искането по реда на чл. 410 от ГПК и предмета на предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК иск).

По основателността на предявените искове:

В настоящият спор се установи се, че на 20.08.2020 г. между „Юробанк България“ АД, като кредитор, и С. Н. О., с ЕГН: **********, като кредитополучател, е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *******, в който е предвидена и възможност за за ползване на кредитна карта, като задълженията свързани с ползването й възникват след нейното активиране от кредитополучателя. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че С. О. е 3 получил и активирал издадената му кредитна карта по приложение ******* към договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *******, с първоначален кредитен лимит от 1000 лв.

Правоотношенията между страните по спора се уреждат от норми от императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/.

Съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. / в този см. т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Процесният договор за има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК. За този си извод, съдът има предвид предмета на договора - предоставяне в собственост на пари в определен размер срещу поемане на задължение за връщането на сума в същия размер в посочения в договора срок, както и страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.