Определение № 2824 от 31.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2824 гр. София, 30.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002901822 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Земеделска кооперация за производство и услуги – Филип Тотю – Две могили“ чрез адв. А. Г. обжалва решение № 86 от 14.06.2023 г. по в.гр.д. 111/23 г., ОС – Русе, с което е потвърдено решение на районен съд за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на кооперацията ,взети по т. 5 и т. 6 от дневния ред на проведено на 26.03.2022 г. Отчетно-изборно общо събрание на кооперацията и е осъден да заплати разноски.

Излага съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.

2 от ГПК. Недопустимо било обсъждане на процедурата за свикване на Общото събрание. Нямало оспорване на процедурата по свикване на Общото събрание с исковата молба. Съдът не бил извършил собствена проверка, бил възпроизвел мотивите на въззивния съд.

Моли да се отмени решението . Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е произнасяне със съдебно решение по същество, на непредявено основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС? Твърди наличие на противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 188 от 05.12.2018 г. по т.д. 2309/17 г, I ТО на ВКС, решение

№ 504 от 01.07.2004 г. по т.д. 749/2004 г. на ВКС, решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр.д. 168/12 г., IV ГО на ВКС, с което мотивира наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 ,т . 1 от ГПК .

1

2. Следва ли съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск?

3. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника? Твърди наличие на противоречие с трайната практика на ВКС, израз на която са решение № 183 от 21.11.2018 по т.д. 542/18 г, I ТО на ВКС, решение № 93 от 27.11.2020 г. по т.д. 2013/19 г., I ТО на ВКС, решение № 125/15.01.20200 по т.д. 1204/18 г., ВКС, II ТО, решение № 240 от 15.01.2019 г. по т.д. № 518/2018 г. на ВКС, I т.о.;решение № 209 от 20.02.2018 г. по т.д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т.о.;решение № 112 от 28.10.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г. на ВКС, I т.о.;решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.;решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о.;решение № 76 от 12.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г. на ВКС, II т.о.;решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV гр.о.

4. Единодушно вземане на решение означава ли, че всички участници в процеса са се произнесли по едни и същи въпроси и са приели едно и също решение, като липсват такива, които да са гласували "въздържал се“ и „против“?

5. Следва ли да се считат за съществени и водещи до незаконосъобразност пропуски при отразяване на резултатите от гласуване при вземане на решения от ОС на кооперация, ако в протокола не са отразени гласовете „против „ и „въздържал се“ , а е отчетено само, че решението е взето с „единодушие“ и/или с „пълно болшинство“?

6. Законосъобразно ли е ОС на кооперацията да гласува „анблок“ освобождаване от отговорност на членовете на управителните органи и на председателя на кооперацията при липса на финансови нарушения?

7. Допустими ли са свидетелски показания и с тях може ли да се установява разгласяването /поставянето/ на покана за свикване на ОС на кооперация?

8. Следва ли писмената покана за свикване на ОС на кооперацията по реда на чл. 16, ал. 1 ЗК да е подписана или е достатъчно в нея да е вписано кой я отправя?

9. Освобождаването от отговорност на членовете на УС и КС, както и на председателя на кооперацията, при липса на финансови нарушения и основания за ангажиране на отговорността им, как следва да става: с тайно гласуване по реда на чл. 15, ал. 4 , т. 15 от ЗК или по общия ред, с 2 явно гласуване?

10. Може ли да бъдат законосъобразно избрани членовете на УС и КС, както и председател на кооперацията, без да бъдат освободени от отговорност лицата от управителните й органи с изтекъл мандат?

11. Допуснато нарушение в процедурата по гласуване за членове на един от колективните органи на кооперацията води ли до незаконосъобразен избор на членовете на другите органи на кооперацията ?

12. Ако броят на възпрепятстваните да гласуват член-кооператори не променя резултата от избор на за органи на кооперацията това, основание ли е той да бъде обявен за незаконосъобразен?

Излага съображения относно очевидната неправилност на въззивното съдебно решение, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК. Излага съображения за неправилно приложение на ЗК относно изискуемото мнозинство съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗК. Според касатора мнозинството за избор на член на УС било обикновено, а не 2/3.

Ответниците П. С. П. и В. Ц. Киряков чрез адв. Г. П. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения по всеки от поставените правни въпроси. Претендира разноски. Представя списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отменени решенията на Общото събрание на ЗКПУ „Филип Тотю“, гр. Две могили по т. 5 и т. 6 от Дневния ред на годишното отчетно-изборно събрание на ЗКПУ „Филип Тотю“, проведено на 26.03.2022 г. като незаконосъобразни, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗК общото събрание на кооперацията се свиква от управителния съвет с писмена покана, разгласена най-малко 14 дни преди деня на провеждането му, като общото събрание не може да взема решения по въпроси, невписани в поканата за провеждане, освен за свикване на друго общо събрание или ако участват всички членове на заседанието на общото събрание и са съгласни с решението. Също така съгласно чл. 26, ал. 2 от Устава на КПУ „Филип Тотю“ било предвидено разгласяването на поканата да се извършва посредством „Поставяне на видни места в населеното място, съобщение по местната радиоуредба и съобщение в районен вестник“. Направен е извод, че действията следва да са изпълнени кумулативно.

Прието е, че представеният по делото „приемо-предавателен протокол“ не бил годно доказателство за изпълнение на задължително изискуемото действие относно поканата, тъй като не ставало ясно за каква покана става въпрос. За покана за общо събрание следвало да е посочено кое юридическо лице, кооперация, сдружение или обществена организация се отнася поканата, 3 посочена била само едната страна – търговските и обществените обекти, на които се твърди, че била поставена , без да е посочено лицето/лицата, представители на ответната кооперация, които били предоставили поканата на посочените обекти и били поставили поканата на посочената дата и без същата да е подписана. Свикването на общо събрание на кооперацията, е строго формален акт, който има за цел да обезпечи възможността на всички кооператори да участват в работата на събранието, съответно да участват в управлението и нарушаването на процедурата по свикването на ОС, както и тази на провеждането му.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 15, ал. 4, т. 15 от ЗК, Общото събрание на кооперацията взема решение с тайно гласуване относно резултатите на финансовата ревизия и търсена на отговорност от виновните лица. В случая, в нарушение на законовите изисквания, решенията били взети с явно гласуване, като видно от протокола, резултатите от гласуването по т. 6 били отразени схематично, без да бъде посочен броя на гласувалите „за“ и „против“, както и дали има лица, които се въздържали от гласуване, като гласуването било извършено изцяло. Това било в противоречие с посочената норма и поради това е прието, че не са спазени изискванията, което води до извод за отмяна на решенията.

По отношение на т. 6 от дневния ред, относно избор на управителен съвет, въззивният съд е приел, че няма яснота какъв е броят гласове по отношение на шестия класиран кандидат. Съгласно чл. 18 от ЗК следвало да се извърши гласуване с 2/3 или съответно 78 гласа от 118 гласували лица. Прието е, че било гласувано с пълномощни от новоприети член-кооператори, както и в бюлетина на УС било пропуснато името на кандидата П. Живков Малев, което наложило изготвянето на нова бюлетина с неговото име, но след като част от присъстващите вече били гласували и напуснали сградата на читалището.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка и с оглед твърдението за недопустимост на съдебното решение настоящият съдебен състав установи, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Предмет на исковата защита са правата на член-кооператори срещу взети решения от Общо събрание на ЗКПУ „Филип Тотю“, на 26.03.2022 г. Исковата молба е подадена по пощата на 11.04.2022 г. Срокът изтича на 09.04.2022 г, събота, почивен ден, поради което следва да се приеме, че преклузивният срок, предвиден в чл. 58, ал. 3 от ЗК, е спазен. Изрично в исковата молба са изложени съображения за незаконосъобразност на взетите решения по т. 5 и т. 6 от решението по протокол от 26.03.2022 г. конкретно , че резултатите от финансовия одит следва да се приемат с тайно гласуване, както е предвидено в устава на кооперацията и следва от чл. 15 ,ал. 4, т. от ЗК, както и срока и обхвата на ревизията изрично е посочено, че атакуването на решенията е извършено преди запознаване с протокола от Общо събрание. В т. 4 от исковата молба е посочено, че незаконосъобразно са взети решенията за избор на управителни 4 органи, като е поискано снабдяване с препис от протокола за взетите решения, с цел конкретизация на отделните нарушения. Изрично е посочено, че правилата за провеждане на избор на членовете на управителни органи не са спазени и впоследствие с молба са уточнени конкретните нарушения. Не може да се приеме, че конкретизацията представлява въвеждане на нови, различни основания за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо, така както се твърди.

По отношение на соченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че не може да се установи това основание, така както е разяснено в практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. За да се направи преценка за наличие на това основание, нарушението следва да се установи от мотивите на въззивното съдебно решение. В случая, не може да се установи соченото нарушение, без да се извърши същинска проверка за наличие на основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Няма логическо противоречие в мотивите на решението, което би могло да обоснове соченото основание.

По отношение на формулирания в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че той е свързан с допустимостта на предявения иск, с оглед спазване на преклузивния срок, предвиден в чл. 58 от ЗК, който въпрос настоящият съдебен състав вече разгледа при преценка наличието на основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК.