Решение № 63 от 22.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222000500470 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 264731/15.11.22г. на БОС от Я.

Д. А. ЕГН: **********, Р. А. А., ЕГН: ********** и П. Я. А., ЕГН:

********** чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“, бл. ****, ет. *, ап. ** чрез адв. Ц. В., против решение № 260249/14.10.22г. по гр.д.№ 1453/2020г. на БОС.

С въззивната жалба е оспорено съдебното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на Я. Д. А. и Р. А. А. над уважения от съда размер от по 60 000 лв. до пълния размер от по 150 000лв. и изцяло по отношение на П. Я. А.,предявени против „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище: гр.София, район „Триадица“, бул. Витоша №89Б, представлявано от Главния изпълнителен директор К. Ч., с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди.

Въззивниците считат,че решението е неправилно в обжалваните отхвърлителни части,като излагат аргументи, позовават се на необоснованост на възприетите от съда изводи и непълно изясняване на спора от фактическа страна досежно приетото от съда за установено наличие на съпричиняване от пострадалия Д. Я. А. Оспорват и приетия от съда размер на съпричиняване на 1

ПТП-то от страна на загиналия водач. Въззивницата П. А. оспорва и извода на съда за недоказаност на исковата и претенция. На изложените основания молят за отмяна на посоченото решение на БОС в обжалваните части и уважаване изцяло на предявените искове.Отправено е доказателствено искане за назначаване на съдебнопсихологическа експертиза. Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество - „Д. О. З.“ ЕАД, ЕИК:

121718407, със седалище: гр.София, район „Триадица“, ***Б, представляван от Главните изпълнителни директори К. Ч. и Б. В., чрез ю.к.

Ю.К., оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в атакуваните части. Оспорва доказателственото искане на противната страна.

Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивниците,редовно уведомени,не се явяват.Представляват се от пълномощника им адв. В.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Поддържа доказателственото искане,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.Не са заявени доказателствени искания.

Доказателственото искане на въззивниците за допускане на съдебнопсихологическа експертиза е оставено без уважение от въззивния съд.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС намери следното:

Ищците са предявили пред БОС срещу ответника-застраховател искове с правно основание чл. чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания,претърпени от тях вследствие смъртта на Д. Я. А. - син на ищците Я. и Р. А. и брат на ищцата П. А..Ищците са твърдели,че смъртта на Д. А. е настъпила вследствие на ПТП осъществило се на **.**.**** г. около 18.40 часа на път № 7909/ж.к.Горно Езерово,гр.Бургас- с.Братово/,виновно причинено от Ст. С. С. - водач на лек автомобил „Волво“ с рег.№А 7580 КК ,при управлението на който е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърдели са,че за лекия автомобил „Волво“ с рег.№А 7580 КК е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател

Д. О. З.“ ЕАД.Твърденията си за противоправното поведение на С. С. С. и допуснатите от него нарушения на ЗДвП,намиращи се в причинна връзка с непозволеното увреждане, ищците обосновават с влязлата в сила присъда №130 от 14.10.2021г.,постановена по нохд № 177/2021г.по описа на БОС.

2

Твърдението на ищците,че за лекия автомобил „Волво“ с рег.№А 7580 КК е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател Д. „О. З.“ ЕАД не е било оспорено от ответника.Не е имало спор и по факта,че за деянието има влязла в сила присъда по нохд № 177/2021г.по описа на БОС. С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът е навел възражение,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Д. Я. А., тъй като той е управлявал насрещно движещия се автомобил „Фиат Типо“ с рег.№ А 9034 ВР без включени светлини. Във връзка с възражението за съпричиняване ответникът е оспорил и размера на предявените искове. Отделно,исковете са оспорени по размер с твърдения,че същият е завишен и несправедлив,с оглед обема на претърпените болки и страдания. Искът,предявен от П. А. е бил оспорен от ответника и с аргументи,че при съобразяване на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Между страните е безспорно,че за лекия автомобил „Волво“ с рег.№А 7580 КК е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател Д. „О. З.“ ЕАД,поради което и съобразно чл.153 ГПК,въззивният съд също приема,че за горепосочения лек автомобил е бил сключен валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие – 30.10.2015г., договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ със застраховател

Д. „О. застраховане“АД.

Безспорно е също така,че с влязла в сила присъда №130 от 14.10.2021г.,постановена по нохд № 177/2021г.по описа на БОС,прието като доказателство по делото,водачът С. С. С. с ЕГН********** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.с чл.342 ал.1 НК- за това,че на **.**.**** г.по пътя от кв.Горно Езерово на гр.Бургас към с.Братово,при управление на лек автомобил „Волво“ с рег.№А 7580 КК е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.20 ал.2 ЗДвП и 63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Я. А. с ЕГН**********, настъпила на **.**.**** г.

Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е зачел задължителната сила на присъдата съобразно чл.300 ГПК- относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

Правилно БОС е разгледал и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като същото не е елемент от престъпния състав на чл.343 ал.1 б.“в“ вр.с чл.342 ал.1 НК и е извън обхвата на чл.300 ГПК.

С оглед факта, че страните не спорят по присъденото в полза на Я. и Р.

А.и обезщетение за неимуществени вреди до размера от по 60 000 лева,решението не е обжалвано от ответника е влязло в законна сила, съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено основанието за ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по чл. 226 ал.1 3

КЗ/отм./ за обезщетяване на причинените на тези двама ищци неимуществени вреди,намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП,настъпило на 30.10.2015г.,причинено по вина на водач, управлявал застрахован при въззивника-ответник по задължителната застраховка

„ГО“ на автомобилистите лек автомобил.

Спорно пред настоящата инстанция е дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д. Я. А. и ако е налице съпричиняване- в каква степен е то.

По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат е формирана константна съдебна практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.

51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

Противоправното поведение и вината на С. С.,водач на застраховано при ответника МПС - лек автомобил „Волво“ с рег.№А 7580 КК за настъпилото ПТП са установени безспорно с влязлата в сила присъда по нохд №177/2021г.по описа на БОС. Както се посочи по-горе, С. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.с чл.342 ал.1 НК- за това,че на **.**.**** г.по пътя от кв.Горно Езерово на гр.Бургас към с.Братово,при управление на лек автомобил „Волво“ с рег.№А 7580 КК е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.20 ал.2 ЗДвП и 63 ал.2 т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Я. А. с ЕГН-**********, настъпила на **.**.**** г. За изясняване на механизма на 4 настъпилото ПТП и с оглед установяване наличието на съпричиняване от страна на Д. А., БОС е назначил и приел САТЕ,съдът е кредитирал само в техническата и част,а изводите на вещото лице за изключителна вина на пострадалия А. правилно и законосъобразно не са били кредитирани от първоинстанционния съд,тъй като същите са правни и почиват на хипотези,които са в разрез с установената от наказателния съд фактическа обстановка.

Въззивният съд намери,че механизмът на ПТП е изяснен от първоинстанционния съд в съответствие със събраните по делото доказателства.Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба,че БОС неправилно е приел,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.“Фиат типо“ Д. А.,тъй като същият е управлявал лекия автомобил в тъмната част на денонощието без включени светлини.Фактът,че Димитър А. е управлявал л.а.“Фиат типо“ с рег.№А 9034 ВР е установен от заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ,кореспондираща по този въпрос с приетата от наказателния съд фактическа обстановка.Неоснователни са и доводите на въззивниците,че е останало неустановено по категоричен начин дали изгасването на фаровете е предхождано от премигване преди това и дали и в кой момент водачът е разбрал или е могъл да разбере за възникналата неизправност в осветителната система на автомобила,тъй като по наказателното дело са били събрани гласни доказателства,че когато пострадалият е тръгнал,фаровете са работели.

Съгласно чл.70 от ЗДвП при движение през нощта и при намалена видимост МПС трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини,габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.В случай,че повредата настъпи по време на движение на МПС, задължение на водача е незабавно да спре и да предприеме необходимите мерки за отстраняването и , което задължение следва от императивната норма на чл.101 ЗДвП. Съгласно чл.101 ал.1 и ал.2 ЗДвП , при възникване по време на движение на повреда или неизправност на ППС,която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. В случай,че отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.