Решение № 5084 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5084 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. К. като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110210347 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. К. от ххх, с ЕГН: ********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 9248958 на СДВР, с който на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 800.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане обжалваният акт да бъде отменен изцяло поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че формата на електронния фиш не е спазена, тъй като не съдържа данни за имената и длъжността на лицето, което го е издало, не съдържа дата на съставяне, както и надлежно описание на обстоятелствата на нарушението. Твърди се, че при установяване на нарушението за превишена скорост, не е взета предвид стойността на максимално допустимата техническа грешка при измерване на скоростта на движение - 3% при скорост над 100 км/ч. Излагат се доводи, че не са спазени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи, тъй като такива средства и системи се използват само на участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, а такава липсва по отношение на мястото на извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят В. К. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от пълномощник на административнонаказващия орган, в които се моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди електронния фиш като законосъобразен и издаден при спазване целите на закона, като претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомереност в случай на претендирано адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2024 г. в 12:48 ч. в гр. София по бул. "Рожен" до бл. 32, с посока от ул. "Йордан Хаджиконстантинов-Джинот" към бул. "Кн. Мария Луиза", жалбоподателят В. К. управлявал лек автомобил ххх било заснето и установено нарушение за превишена скорост. Установената скорост на автомобила била 82 км/ч. при максимално допустима скорост на движение 50 км/ч. за населено място. Превишената скорост била установена 32 км/ч след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. За нарушението бил издаден електронен фиш Серия К № 9248958 на СДВР съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП била наложена санкция - глоба в размер от 800.00 лв за нарушение, тъй като деянието било извършено в условията на повторност и след като водачът е бил санкциониран за същото нарушение посредством Електронен фиш Серия К 6526032 на ОДМВР Ямбол, влязъл в законна сила на 01.06.2023г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е 2 нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 023 – СГ – ИСИС/27.02.2024г. от Български институт по метрология, както и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч.

Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия лек автомобил е бил В. К. К..

Съдът намира, че вмененото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие.

Налице е наличието на квалифициращия признак на повторно извършено нарушение по смисъла на &6 т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания електронен фиш, както и от справката за нарушител/водач и приложеното копие от Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9248958 на СДВР е, че жалбоподателят В. К.

К. е бил санкциониран за същото административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, посредством Електронен Фиш Серия К № 6526032 на ОДМВР Ямбол. В справката за нарушител/водач изрично е посочено, че въпросният акт дори е бил потвърден на 01.06.2023г. Поради тази причина и сегашното деяние попада в хипотезата на ,,повторно“ извършено, тъй като касае същото нарушение, извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходния 3 електронен фиш.

От субективна страна административното нарушение и извършено умишлено. В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч., регламентирана по силата на закона, с 32 км/ч., което попада в хипотезата на чл.182, ал.4 във вр. ал.1 т.4 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч. се налага наказание глоба 400.00 лева или в случай на повторност двоен размер от 800 лева. Видът и размера на наказанието са строго регламентирани в закона и не подлежат на последваща редукция.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че електронният фиш не е издаден в правилната форма. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.

189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Обжалваният електронен фиш серия К № 9248958 е издаден от компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, както и пътния участък, където е установено превишението на скоростта – бул.

"Рожен" до бл. 32, посочена е посока на движение на контролираните пътни превозни средства - от ул. "Йордан Хаджиконстантинов-Джинот" към бул.

"Кн. Мария Луиза", посочено е действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч за населено място, както и измерената скорост. Липсата на подпис, печат, дата или данни за физическо лице - издател на електронния фиш не води до отпадане качеството му на документ (по аргумент от § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и & 1, т. 1 от ДР на ЗАНН), нито пък води до извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Не се споделят възраженията в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неправилно посочване на нарушената разпоредба. Правилото за поведение на водачите на пътни превозни средства се съдържа в нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която въвежда задължение за водачите на пътни превозни при движение в населено място да не превишават посочените в същата разпоредба максимално разрешени 4 скорости на движение. Заповедта на министъра на вътрешните работи № 81213-931 от 30.08.2016 г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният електронен фиш отговаря на одобрения образец и е в съответствие с изискванията на закона. Следователно не може да се твърди, че е налице противоречие между подзаконовия акт и нормативен акт от по-висока степен.

На следващо място, при установяване на скоростта на движение на автомобила са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като възраженията на жалбоподателя в тази връзка не се споделят от съдебния състав. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., предоставени са протокол от проверка на използваното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ежедневна форма на отчет, воден от служител от ОПП СДВР, който на процесната дата е осъществявал контрол по спазване на правилата за движение посредством автоматизираната техническа система.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимално разрешената скорост за движение на пътни превозни средства в населено място е 50 км/ч. От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се установява, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, се движел със скорост от 82 км/ч при въведеното ограничение от 50 км/ч. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на автомобила е 85 км/ч. От протокола за проверка № 023- СГ ИСИС/27.02.2024 г. се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост до 100 км/ч.