Определение № 2344 от 18.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2344 гр. София, 18.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20251100204705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 417,ал.2 НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от осъдения Б. С. П.,чрез неговия пълномощник- адв.И. Е., срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 03.07.2025г.,с което е оставена без уважение негова молба за приспадане на времето, през което същия е бил задържан по наказателно производство при изпълнение на наложено му по същото наказателно производство наказание „лишаване от свобода“.

В жалбата се твърди,че постановлението на СГП било неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения на страните,съдът установи следното :

Жалбата на Б. С. П. е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, на което е било отказано приложението на чл.59 НК от наблюдаващия присъдната преписка прокурор при СГП, на основание чл.417,ал.1 от НПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Б. С. П. е бил осъден с влязло в сила, на 22.11.2019г., определение на СГС-НО, 08 състав, по НОХД № 2585/19г., с което било одобрено постигнатото между защитник на П. и прокурор при СГП споразумение, като за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 НК на Б. П. било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение, на основание чл.66,ал.1 НК било отложено с изпитателен срок от 5 години. С цитирания съдебен акт спрямо осъдения П. не е била приложена разпоредбата 1 на чл.59 НК.

С влязло в сила, на 13.11.2023г., определение на СГС-НО, 40 състав, по НОХД № 6387/23г. Б. П. бил осъден за престъпления по чл.321 НК и по чл.354а,ал.2 и сл. НК, като му било определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, при чието изпълнение ,на основание чл.59 НК било приспаднато времето,през което същия е бил задържан по това наказателно производство. С отделно определение на СГС-НО, 40 състав, влязло в сила на 29.11.2023г., на основание чл.68,ал.1 НК, било постановено Б. П. да изтърпи отделно и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му по НОХД № 2585/19г. на СГС-НО, 08 състав. В това съдебно определение също липсва произнасяне относно евентуалното приложение на чл.59 НК при изтърпяване и на това наказание от П.. Така приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години било изтърпяно от П., на 19.05.2025г., от която дата същия започнал да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено му по НОХД № 6387/23г. на СГС-НО, 40 състав.

За да откаже търсеното от П. приложение на чл.59 НК, прокурорът при СГП се е позовал на обстоятелството,че наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 2585/19г. на СГС-НО, 08 състав било вече изцяло изтърпяно от Б.

П., което обстоятелство прави хипотезата на чл.59,ал.3 НК неприложима. Това несъмнено е така, но поставеното в основата на изводите на СГП обстоятелство за изтърпяване на наказанието не изключва предпоставките за приложение на чл.59,ал.1 и ал.2 НК.

Това е така,тъй като разпоредбата на чл.59,ал.1 НК е с императивен характер и задължение на правоприлагащите органи е служебно да следят за нейното приложение. В конкретния случай два отделни съдебни състава и изпълняващ присъдите прокурор не са изпълнили своевременно това свое задължение.

На следващо място, приложението на чл.59,ал.1 НК не е обвързано със срок/както изрично определен, така и определяем такъв/. Поради това приложението на чл.59,ал.1 НК не е обусловено и от обстоятелството дали наложеното на осъденото лице наказание е било изтърпяно изцяло. В този смисъл съдът,респ.прокурорът в хипотезата на чл.417,ал.1 НПК, дължи 2 прилагане на чл.59,ал.1 НК всякога, когато са налице материалните предпоставки за това, а именно осъденото лице,на което е било наложено и съответно наказание „лишаване от свобода“ или „пробация“, да е било задържано,респ.поставено в условията на „домашен арест“, в рамките на воденото срещу него наказателно производство, довело до осъждането му.

Обстоятелството дали така наложено на осъдено лице наказание е било вече изтърпяно от него , не е сред предпоставките на чл.59,ал.1 НК. Изтърпяването на наложеното наказание, изцяло, от осъденото лице не го лишава от правен интерес да иска приложението на чл.59,ал.1 НК, а още по-малко позволява на правоприлагащ орган да се отклони от задължението си да го направи/при наличие на визираните в закона предпоставки за това/. Такова „закъсняло“ прилагане на чл.59,ал.1 НК би могло да има реален позитивен ефект върху процесуалния статус на осъдено лице или да открие пред него пътя да потърси полагащо му се обезщетение за претърпените от него вреди от бездействието на съдебните органи, призвани/поне по презумпция/ да охраняват интересите му.

В ситуация, като настоящата, дължимо прилагане на чл.59,ал.1 НК спрямо наложеното на Б. П. по НОХД № 2585/19г. на СГС-НО, 08 състав, наказание „лишаване от свобода“,макар и след цялостното му изтърпяване, би създало предпоставки за приложението на чл.179,ал.2 ЗИНЗС спрямо търпяното от него наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 6387/23г. на СГС-НО, 40 състав.

В ситуация, при която осъдено лице е изтърпяло определеното му наказание изцяло и спрямо това наказание не е бил приложен чл.59 НК, а наред с това лицето не търпи и не предстои да търпи друго такова наказание, „закъсняло“ произнасяне относно приложението на чл.59 НК също не е лишено от правен смисъл, тъй като би очертало обективните характеристики на причинения на осъденото лице „деликт“ и съдебните органи, чиято отговорност по ЗОДОВ следва да бъде ангажирана.

Горните обстоятелство сочат,че оспореното постановление на СГП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Наред с това настоящия съдебен състав е в обективна невъзможност сам да се произнесе по съществото на искането на осъдения П.. Това е така, тъй като в предоставените на съда от СГП материали не се съдържа никаква 3 информация относно това дали и в какъв период/периоди/ П. е бил задържан по НОХД № 2585/19г. на СГС-НО, 08 състав , респ. по досъдебното производство , послужило за образуване на цитираното съдебното дело пред СГС.

В настоящото съдебно производство, което се провежда по реда на чл.417,ал.2 НПК, съдебния състав е лишен от процесуалната възможност сам да събере такава информация, тъй като е ограничен от законодателя с изискването за незабавно произнасяне.

Затова, в тази процесуална ситуация, следва атакуваното постановление на СГП да бъде отменено,а материалите по преписката върнати на прокурора с указания за своевременно изясняване достоверността на твърденията на П. за негово задържане по съответното наказателно производство и ново произнасяне по реда на чл.417,ал.1 НПК от прокурор при СГП , като бъдат съобразени посочените от съда предпоставки за приложението на чл.59,ал.1 НК.

Поради гореизложеното и на основание чл.417,ал.2 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при Софийска прокуратура, от 03.07.2025г., по пр.пр.№ П-227 /23г. на СГП. градска

ВРЪЩА материалите по пр.пр.№ П-227/23г. на Софийска градска прокуратура за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

Да се уведоми жалбоподателя.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4

5