Решение № 7756 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7756 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100505612 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 11.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 9943/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД- гр. София /ЕИК 200299615/ е осъдено да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД- гр. София /ЕИК 121265113/ на основание чл.411 КЗ сумата 4 130 лв., представляваща дължимо регресно вземане за платено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 0500838480 във връзка с ПТП, реализирано на 09.08.2020 г. в района на км 37 + 800, в посока на движение гр. Варнагр. София, между лек автомобил „Мерцедес S320 CDI” с рег.№ **** и лек автомобил „БМВ 535D” с рег.№ ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.02.2022 г., до окончателното изплащане.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД сумата 695.20 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АДгр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която на ищеца е присъдена горницата над сумата 2 065 лв., и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за сумата 2 065 лв., с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗД „Евроинс“ АД срещу ЗАД „Даллбогг: живот и здраве“ АД осъдителен иск по чл.411 КЗ за сумата 2 065 лв. /горница над сумата 2 065 лв. до пълния предявен размер от 4 130 лв./ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

Спорни пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, са механизмът на пътно- транспортното произшествие, при което е увреден застрахованият при ищеца лек автомобил, причиняване на вредите в резултат на виновното и противо-правно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и наличието на основание за намаляване на регресното обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по безспорен начин по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа на ангажираните от ищеца доказателства /два Протокола за ПТП от 9.08.2020 г., искане за образуване на щета, подадено от водача на л.а.„Мерцедес S320 CDI“ /част от образуваната при ищеца застрахователна преписка/ и свидетелски показания на участвалите в ПТП водачи на л.а.„Мерцедес S320 CDI“ с рег.№ **** /св. Ал. С./ и л.а.„БМВ 535“ с рег.№ **** /св. О.

Х.//, преценени съвкупно, се установяват механизмът на ПТП и причиняване на вредите вследствие противоправното поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди, потвърдена със заключението 2 на изслушаната по делото авто- техническа експертиза. Изплатеното от ищеца при условията на тотална щета застрахователно обезщетение в размер на 4130 лв. покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в пълния претендиран по делото размер.

Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба на ответника доводи, насочени към частичното му освобождаване от регресна отговорност и намаляване на регресното обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице. Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил „БМВ 535“ с рег.№ **** /св. О. Х./, който не е изпълнил нормативно установеното в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП задължение да не създава опасности и пречки за движението и здравето на хората и да причинява имуществени вреди с поведението си на пътя и не е спазил изискванията на чл.20 и чл.23, ал.1 ЗДвП. Въз основа на цитираните протоколи за ПТП, искане на водача на л.а. „Мерцедес“ за завеждане на застрахователна претенция /част от образуваната при ищеца застрахователна преписка/, свидетелските показания на св. О. Х. /водач на л.а.„БМВ“/ и св. Ал. С. /водач на л.а.“Мерцедес“/ и неоспореното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза се установява фактическа обстановка, според която: на 09.08.2020 г. около 19.30 ч. при движение по първокласен път I- 4, в района на км 37 + 800, в посока на движение гр. Варна- гр.

София, е настъпило процесното ПТП, при което водачът на л.а. „Мерцедес S320 CDI” с рег. № ****, установявайки, че автомобилите, движещи се в колона пред него, намаляват скоростта и постепенно спират движението си, реагира своевременно и от своя страна намалява скоростта си от 60- 70 км/ч до 5- 6 км/ч; непосредствено преди да спре зад намиращия се пред него лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег.№ **** лекият автомобил „Мерцедес” е ударен в задната му габаритна част от движещия се зад него и в невъзможност да спре навреме лек автомобил „БМВ 535D” с рег.№ ****; вследствие реализирания отзад удар лекият автомобил „Мерцедес” удря задната габаритна част на спрелия пред него лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег.№ ****; настъпва верижна катастрофа, при която са нанесени материални щети, както следва: в предната габаритна част на лек автомобил „БМВ 535D”, в предната и задната габаритни части на лек автомобил „Мерцедес S320 CDI” и в задната част на лек автомобил „Киа Спортидж“. Изложеното обосновава извод за противоправност в поведението на пътя на водача на лекия автомобил „БМВ 535“ с рег.№ ****, който е управлявал МПС при неспазване изискванията на чл.20 и чл.23, ал.1 ЗДвП. Според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, щетите по лекия автомобил „Мерцедес“, описани в процесните протоколи за ПТП, за които е заплатено обезщетение от застрахователя- ищец, се намират в пряка причинно- следствена връзка с процесното произшествие. Тъй като настъпилото застрахователно събитие е в следствие противоправното виновно поведение на водача на л.а.„БМВ 535“ с рег.№ **** /свидетелят О. Х./, за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице предвидените в закона материално- правни предпоставки да претендира присъждането на регресно обезщетение по съдебен ред.

Събраните в процеса доказателства- писмени и гласни, не могат да обосноват извод на въззивния съд за налична и у водача на л.а.„Мерцедес S320 CDI“ с рег.№ **** /св. Ал. С./ вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като няма безспорни данни и доказателства, че поведението му на пътя е било неправомерно. Недоказано се явява по делото, при принадлежаща на ответника доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил 3

„Мерцедес“, като не е установено управлението и движението на същия да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.20 ЗДвП. Тъй като не се установява въз основа на събраните доказателства поведението на водача на този автомобил да е било неправомерно, не може да бъде обоснован извод за вина на същия, съответно за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма основание и за приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния резултат.

Правилно, съобразно събраните в процеса доказателства, е определено и дължимото от застрахователя- ответник на застрахователя- ищец регресно обезщетение при спазване разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ. Конкретни доводи срещу определянето на обезщетението при условията на тотална щета и срещу неговия размер във въззивната жалба на ответника не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

Предвид горното, тъй като заявената от ЗД „Евроинс“ АД регресна претенция е обоснована и посоченият размер на претендираното регресно обезщетение съответства на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение, а релевираните от ответника възражения са неоснователни и като краен резултат не могат да доведат до частичното му освобождаване от регресна отговорност и до намаляване на определеното на ищеца регресно обезщетение, първоинстанционното решение, което е правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.03.2024 г., постановено по гр. дело № 9943/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, в обжалваната част, в която ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД- гр. София /ЕИК 200299615/ е осъдено да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД- гр. София /ЕИК 121265113/ на основание чл.411 КЗ сумата 2 065 лв.- горница над сумата 2 065 лв. до присъдените 4 130 лв., представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 0500838480 във връзка с ПТП, реализирано на 09.08.2020 г. в района на км 37 + 800, в посока на движение гр. Варна- гр. София, между лек автомобил „Мерцедес S320 CDI” с рег.№ **** и лек автомобил „БМВ 535D” с рег.№ ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 25.02.2022 г., до окончателното изплащане, а също и в частта относно съразмерно присъдените на ЗД „Евроинс“ АД разноски по чл.78, ал.1 ГПК, платими от ЗАД „Даллбогг: живот и Здраве“ АД- гр. София.