Решение № 2582 от 03.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2582

Стара Загора, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20267240700111 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.128 и сл. от АПК и образувано по жалбата на Ф. И. Г. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-4332-005081 от 14.10.2025г., издадена от пол. инспектор при СДВР Стара Загора, отдел Пътна полиция - СДВР, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „3“, подб. „гг“ от ЗДвП /нова, обн. в ДВ бр.64 от 2025г., в сила 07.09.2025г./ - временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от шест месеца за това, че Ф. И. Г. в [населено място] управлява лек авомобил Х. А. с регV № [рег. номер], сочственост на В. Ф. И. по ул. И. Д. К. към ул. С. река, като при извършената проверка от органи на МВР е установено, че автомобилът е с прекратена на 19.08.2025г. регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН сер. GA №3473204 от 10.10.2025г. Заповед №25-4332-005081 е връчена лично на Ф. И. Г. на 10.10.2026г., удостоверено чрез положен саморъчен подпис и съдържа указание за правото да бъде обжалван пред АССГ в 14-дневен срок. Жалбата е подадена чрез органа на 21.11.2025г., поради което е допустима, вкл. като подадена от активно легитимираното лице, притежаващо правото да обжалва заповедта и против годен за съдебен контрол акт.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на императива на чл.59 от АПК – в акта липсва дата на извършване на нарушението по ЗДвП, определено като нарушаващо правото на защита на лицето и в противоречие с материално правната норма, тъй като веднага е бил сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, т.е. нарушението е било отстранено. Издаването на заповедта въпреки това се явява и несъобразена с преследваната от закона цел, тъй като от превантивна мярка, се превръщала вече в репресивна и в нарушение на принципа по чл.6 от АПК. С оглед факта, че автомобилът е чужда собственост, от значение било и наличието на субективен елемент в извършване на нарушението, какъвто в случая липсвал. Иска се нейната отмяна и да се осъди ответника да заплати деловодни разноски, за които прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, пол. инспектор при СДВР Стара Загора, отдел Пътна полиция – СДВР, не взема становище по жалбата.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На 10.10.2025г. от полицейски служител при СДВР, Първо РУ е извършена проверка на водача Ф. И. Г., като е установено, че същият на 10.10.2025г. около 00.49 часа в [населено място] при извършена проверка на [улица], при движение в посока от ул. И. Д. К. към ул. С. река, управлява лекотоварен автомобил Х. А. собственост на В. Ф. И., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 19.05.2025г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тези факти са възприети като извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр. първо от ЗДвП, за което е съставен АУАН, сер. GA №3473204 от 10.10.2025г., връчен на Ф. И. на 10.10.2025г. На 14.10.2025г. е издадена обжалваната Заповед ППАМ №25-4332-005081 от пол. инспектор при СДВР Стара Загора, отдел Пътна полиция – СДВР и на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, б. з, подб. гг от ЗДвП.

По делото е приета полица на Булинс издадена на В. Ф. георгиев от К. в качеството му на собственик на лек автомобил Х. А. рег. № [рег. номер] /л.15 от делото на АССГ/, от която е видно, че на 10.10.2025г. е сключен договор за задължителна застраховка ГО. За удостоверяване компетентността на административния орган по делото се прилага доказателства /л.28-31/.

Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява основателна.

Заповед №25-4332-005081 е издадена от компетентен орган. От представената като доказателство Заповед № 513з-12086/14.10.2025г. /л.29/ и заповедта на л. 28 съдът приема за удостоверено, че полицейски служител И. Й., като служител от отдел Пътна полиция при СДВР притежава по делегация от Директора на СДВР компетентност да издава заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, вкл. и по буква „з“ от ЗДвП. Предвид на това обжалваната заповед е валидна.

Принудителната мярка е наложена с писмен административен акт, чието съдържание не съответства на императивните изисквания на закона. Липсва описание на конкретните фактите от обективната действителност, които да коресподират на фактите от АУАН сер. GA№3473204 от 10.10.2025г., въз основа на койта може да бъде издадена ЗППАМ, като същият дори не е визиран в обжалваната заповед. Липсва дори посочване на състава на нарушената норма, както и на конкретния административно-наказателен състав, към който препраща чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг от ЗДвП, която непълнота в случая е съществена, като водеща до ограничаване възможността да се извърши преценка от съда, дали е извършено конкретно нарушение, наказаемо по някой от административно наказателните състави, визирани в нормата на чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг. Според приложения от ответника чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: подб. гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Отделно от горното, заповедта е несъответна на закона. При от тълкуването на нормата на чл.171, т.1, б.з, подб. гг от ЗДвП следва, че хипотезите по чл. 171, т.1, б. а-е от ЗДвП се явяват специални по отношение на хипотезите по чл.171, т.1, б.з от ЗДвП, поради което при проявление на факти в обективната действителност, които се субсумират под хипотезите на същите, то следва да се приложат тези състави. В случая със съставения АУАН е установено управление на МПС от водач /жалбоподателя/, като за управляваното от него превозно средство на 10.10.2025г. около 0.49 часа в [населено място] няма валидно сключена застраховка ГО и на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на превозното средство е била прекратена на 19.08.2025г. Фактите по преписката сочат, че нарушението е установено на 10.10.2025г. /към който момент за автомобила няма валидно действаща застраховка ГО/, но още на същата дата 10.10.2025г. е сключена застраховка ГО за автомобила от собственика на МПС /вж. приложената застрахователна полица на Булинс/, поради което настъпват автоматично последиците на чл.143, ал.10 от ЗДвП - служубна възстановяване на регистрацията на въпросното МПС, поради което към датата на заповедта – 14.10.2025г. автомобилът не е вече с прекратена регистрация поради несключена застраховка ГО, а е с валидна такава регистрация. Т.е., към дата 14.10.20125г. вече не са налице предпоставки за прилагане на ПАМ.

В случая описаните в АУН факти предпоставят приложение на хипотезата на специалния текст на чл.171, т.1, б. е от ЗДвП, който предвижда налагане на въпросната ПАМ за срока до представяне на информацията на сключена ГО, но не повече от 2 месеца, като изключва прилагане на ПАМ на осн. общия текст на чл.171, т.1, б. 3, подб. гг от ЗДвП, още повече и защото в АУАН липсват факти от административно наказателния състав на чл.175, ал.3 от ЗДвП, визиран в заповедта. Съгласно този административно наказателен състав, водачът се наказва с предвидената административна санкция за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При съобразяване на фактите, описани в АУАН, въз основа на който е издадена ЗППАМ, се налага извода, че на водача И. на 10.10.2025г. няма предявено административно наказателно обвинение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради което и не се следва спрямо него да се приложи ПАМ на осн. чл.171, т.1, б.з, подб.ГГ, а фактите, сочат на приложение на мярката по т.1, б. е от ЗДвП /съобразно рамките на повдигнатото с АУАН административно – наказателно обвинение/.

Отделно от горизложеното Съдът намира заповедта за незаконосъобразна и поради издаването й в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК. Въпросните текстове задължават административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая налагането на ПАМ на водача по чл. 171, т.1, б „з“/гг от ЗДвП при сключена преди датата на заповедта Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /и при предпоставки от обективната действително за прилагане на по-благоприятната в случая за лицето ПАМ – чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП/, не само не се явява необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, но надхвърля същите, което прави мярката да придобие санкционен характер, поради непропорционалността си. В същият смисъл е и прокламирания принцип на пропорционалност на ограниченията на правото по чл.50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно, установената съдебна практика по чл. 52, §1 от ХОПЕС, прилагането на ограниченията, само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. По така изложеното Съдът приема жалбата за основателна, а оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като издадена на осн. по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП за незаконосъобразна, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с преследваната законова цел.

С оглед на крайния правен извод за основателност на жалбата, следва да бъде уважена и претенцията на оспорващата страна за присъждане в нейна полза на направените деловодни разноски, които Съдът приема за доказани в размер на заплатената ДТ от 5,11 евро и договореното и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат от 255,65 евро.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ф. И. Г. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-4332-005081 от 14.10.2025г., издадена от пол. инспектор при СДВР Стара Загора, отдел Пътна полиция - СДВР, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „3“, подб. „гг“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ф. И. Г. от [населено място] с [ЕГН] сумата от 260,76 евро /двеста и шестдесет и 0,76/ разноски по делото.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�